Това е история за един нелеп инцидент. На 29 септември миналата година, по време на междучасие, дете от класа на Христо Борисов, второкласник в СУ "Васил Левски", замахва с пръчка и без да иска пробожда в окото момчето. Нараняването е тежко. Лекарите са категорични, че на малкия Христо трябва да се имплантира изкуствен ирис и изкуствена леща. Мнението е на доц. Танев от Александровска болница, който следи състоянието на момченцето.
Колкото и да се иска на Христо и родителите му обаче това да стане веднага, оказва се че вътреочното налягане е високо и докато не спадне до определени норми, окото не може да се пипа. Междувременно доц. Танев поставя силикон в окото на Христо, чиято цел е точно намаляване на вътреочното налягане.
Семейството, заедно с лекарите, проучва възможностите за доставяне на изкуствен ирис и изкуствена леща. Най-близкото място, където се изработват е Германия, но докато окото не се възстанови до определено ниво, не може да се направи поръчка за изработването им.
Това е накратко историята. А сега започва приказката за доброто, което севлиевци можем за пореден път да сътворим, след като в края на миналата година помогнахме на едно 3-годишно момиченце да проходи. За ириса и лещата на Христо да нужни около 7000 лв., но с разходите по поставянето, сумата най-вероятно ще стигне 10 000 лв. Вече са събрани част от парите, от колеги и приятели на семейството, кутии за дарения има и в СУ "Васил Левски" и всеки, който иска сега да помогне, може да направи дарение там. А до дни своя благотворителна кампания ще стартират и от Училищно настоятелство Севлиево. Дотогава най-вероятно ще се знае и точната сума, необходима, за да вижда Христо.
Това е. Оттук насетне е нашата съпричастност и добрина. А ние я имаме, нали?
написано от Емилия Димитрова
