На 1 февруари 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд бележат историята на Третата българска държава с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Осъдени на смърт са 67 депутати от ХХV народно събрание, трите правителства за периода януари 1941 г. до 3 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23 политици).
На смърт са осъдени и тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари (съветници) към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с различни срокове затвор.
Оцеляват само един премиер - Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 и свален с деветосептемврийския преврат. Муравиев получава доживотна присъда, впоследствие намалена на 15 години, и излиза от затвора през 1961 г.
Радиото предава на живо, драматургията е натрапчиво-пропагандна
Присъдите са обявени към 16 часа на днешния ден, държавното радио предава на живо. Свикан е митинг и площадът около Съдебната палата и дори фоайетата са пълни с народ, който вика "смърт", милицията хем пази, хем гневните тълпи са препълнили коридорите и дори групи от тях са в залата, разказва акад. Георги Марков.
Кордоните на милицията едва удържат народните маси. Драматургията е натрапчива: Един човечец изведнъж се оказва толкова силен, че милиционерите уж са безсилни да го спрат, той пробива кордона и... удря шамар точно на княз Кирил, извиквайки силно: "Дойде вашият край." Радиото предава как народът зашлевява физически и заклеймява морално-политически изедниците. Князът спокойно отвърнал на човека: "Оставете мене, помислете за себе си."
На близките не е разрешено да се срещнат с осъдените.
Екзекуцията на осъдените политици е извършена в нощта на 1 срещу 2 февруари над изровена от бомбардировките яма в Орландовци. Поради хаотичната стрелба проф. Александър Станишев, прочут лекар кардиолог и министър на здравеопазването в две правителства, притеснен да не бъдат заровени и живи хора, помолил да провери дали всички са издъхнали. Разрешили му. След което последен е застрелян в тила.
По мълвата близките на осъдените научават за приблизителното място на екзекуцията, тръгват да го търсят и още на другия ден го разпознават по утъпкания сняг, почернял от кръв.
По-късно ямата е засипана със сгурия, след това превърната в бунище, за да не ходят близките на поклонение. "Въпреки това - разказва царица Йоанна в книгата си "Спомени", ние ходехме, аз редовно, за да давам кураж на другите."
Размисъл буди, че винаги когато царицата е вървяла с групата жени в черно, милиционерите се отдръпвали мълчаливо и не ги спирали - това си спомня тя.
През 1995 г. на мястото е поставен каменен кръст. На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите на първи състав и реабилитира регентите, народните представители, министрите, издателите и журналистите.
Решението на 1 февруари да се почита паметта на жертвите от Народния съд е взето през 2011 година от кабинета Борисов, който приема предложението на двама президенти – Желю Желев (1990 – 1997) и Петър Стоянов (1997 – 2002). "Денят на национална памет ще почита жертвите, но също така ще ни дава опорна точка за по-вярно разбиране на събитията от близкото минало, без което е невъзможно да вървим напред като свободна, демократична и достойна европейска страна", посочиха в писмото си до тогавашния премиер Бойко Борисов държавните глави Желев и Стоянов.
източник: Дневник
