По повод 110 години от рождението на Борис Машалов, от 30 януари Исторически музей - Севлиево показва изложба на големия български изпълнител на северняки народни песни.
В малък музеен кът историците ще покажат оригинална снимка от времето, когато Борис Машалов отбива военната си служба в униформа на водолазна команда, грамофонни плочи с негови изпълнения, справка за живота и песните му, запазени материали от чествания, фотокопия и експонати от фонда на музея от средата на 20 век, когато Борис Машалов е на върха на славата си.
Случайна среща предопределя бъдещето
Борис Машалов е роден на 30 януари 1914 г. в Севлиево. когато е на 12 г. семейството му се преселва в София, където той и четиримата му братя се учат на бояджийски занаят. При случайна среща с оперния певец Събчо Събев, Машалов получава покана да учи оперно пеене. По-късно именно Събев го съветва да се занимава само с народно пеене, но определяща за бъдещето на младия бояджия, който пее народни песни е срещата му с тогавашния директор на радио София Сирак Скитник.
През 1937 г. в Прага записва първата си плоча. В същата година гласът му прозвучава за първи път в ефира на Радио София – слушателите са впечатлени от внушителното изпълнение на песните: „Денчо буля си думаше”, „Заблеяло ми агънце”, „Зън, зън, Ганке ле”. Този дебют в радиото кара Борис да свали от репертоара си градските и шлагерни песни и да се насочи към народните.
Това поставя началото на творческата му дейност като певец на народни песни. През 1949 г. е назначен от Сирак Скитник за солист на Ансамбъла за песни и танци на армията. С тях обикаля по концерти, както в България, така и в чужбина. През 1954 г. пътуват на турне Урал – Сибир – Китай. За едно от участията в Пекин научава „Заблеяло ми агънце“ на китайски и я изпълнява пред 50 хиляди души. Когато свършва изпълнението, целият стадион става на крака.
По-късно напуска ансамбъла и създава популярната група за народни песни „Наша песен”. Тук заедно с Гюрга Пинджурова, Лалка Павлова, Ика Стоянова, Славка Секутова, Радка Кушлева и Борис Карлов обикаля цяла България и изнася концерти по села и градове. Репертоарът на Борис Машалов наброява около 400 песни, като преобладават хайдушките и семейно-битовите.
Без микрофон, заради силния си и внушителен глас
Песните си Борис Машалов изпълнява с виртуозно майсторство. Дейността му като изпълнител е неделима от работата му на събирач. По време на пътуванията си – лични или служебни, той винаги търси народни песни. Всеотдаен е в работата си, не жали нито време, нито сили, нито средства. На много от участията си изпълнява песни по желания на публиката. Пее без микрофон, заради силния си, внушителен глас.
Песните в репертоара му са тъжни и хуморески, способни да разплачат и разсмеят всекиго. Сред най-известните от тях са „Заблеяло ми агънце“; „Мятало Ленче ябълка“; „Провикнал си е Никола“; „Недо ле, Недке хубава“; „Либе, ако дойдиш, сега да ми дойдиш“; „Вино пият петдесет юнака“; „Китка ти падна, Дено“. За изключителния му талант е награден със званието “Майстор на естрадното изкуство”, орден “Кирил и Методий” II-ра степен, а посмъртно с орден “Кирил и Методий” I-ва степен. Около 60 негови песни са включени в „Златния фонд“ на БНР.
Борис Машалов и неговите незабравими песни ще останат завинаги в българската фолклорна съкровищница. Днес ви представяме „Заблеяло ми агънце“, песента, която когато Машалов пеел, публиката слушала в захлас – просълзявала се. Останала незабравима, тя е способна да разчувства всеки слушател дори и днес.
Използвани са данни и текстове от bulgarianhistory.
