В един есенен ден на 1914 г. из София се разнася страшна вест – Яворов се самоубил. Година преди това пред очите му край на живота си слага неговата любима Лора, а самият Пейо Крачолов се простралва в слепоочието и губи зрението си. Обвиняват го в убийството на жена му. Хулят го. Отхвърлят го онези, които до вчера са го харесвали и възхвалявали таланта му. Повечето приятели го изоставят.
Душата на гордия чирпанлия не иска да приеме обвиненията и отхвърлянето. И прави избор - Яворов слага край на живота си.
С доза приспивателно и куршум, по своя воля, със силна горест и болка, че е неразбран, света напуска поетът, написал едни от най-красивите стихове за любовта в българската литература.
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Из завещанието на поета: „Кълна се в гроба на майка си, че казах пред следователя пълната истина по смъртта на жена ми. Когато дойде щастливият ден да отида там, дето е тя, ден, който аз ще чакам с мъчително нетърпение, моля приятелите си да наредят да бъда погребан при нея. Над мен да се посади една дафина, а над нея един явор“.
