Деян Донков представя монолог от пиесата "В очакване на Годо" на Самюел Бекет, снимка: atrakcia.bg
Символична акция за спасяване на духа подеха преди дни от "Атракия". Оттам разпространяват фрагменти от емблематични пиеси, изпълнени от едни от най-талантливите български актьори.
"Нека те са повод за размисъл, вглеждане в себе си и извън себе си. И заедно да превърнем монолога, тази толкова експресивна драматургична форма, от разговор със себе си в диалог с другия, другите"
{{YTB:-KWPPPj1VaA}} от прочутата пиеса на Самюел Бекет.
Ето и посланието на инициаторите:
Тези дни светът е един организъм. Над всички ни тегне една и съща заплаха - без оглед на раса, религия, пол, националност, политическа, икономическа и ценностна ориентация. Съзнаваме сложността на създалото се положение в резултат от разпространението на Covid-19, но оставаме оптимисти и вярваме, че в близките дни и месеци с общи усилия опасността ще бъде овладяна. Вярваме и в друго - че сега, повече от всякога, са необходими единодействие, съпричастност и грижа за ближния. Избрахме да застанем зад каузата на изкуството и културата, които преживяват нелеки дни далеч от своята публика докато полагат огромни, свръхмерни усилия да ни припомнят ежедневно колко е важно да останем човеци. Защото езикът на творчеството сее съчувствие и емпатия, а не разцепление, и в момента е насъщен като хляба.
АртАкция ви кани да се присъедините към символична акция за спасяване на духа. Каним ви да чуете някои от най-емблематичните монолози в историята на изкуството от едни от най-талантливите български актьори. Нека те са повод за размисъл, поглед към себе си и поглед извън себе си. И заедно да превърнем монолога, тази толкова експресивна драматургична форма, от разговор със себе си в диалог с другия, другите. Твърди се, че и най-дребните частици като вирусите, атомите и прочее издават звук, когато се удрят в нещата. Звукът на нещо, което убива, без да вдига шум. Само от нас зависи дали ще позволим на този звук да ни оглуши, да изтреби сетивата ни. Ако човекът е мярка за всички неща, то нека не позволим да вземат връх онези от тях, които ни раздалечават, обезсърчават, раняват, отчайват. Нека не позволим на болката и страха да задавят стремежите ни. Да обезкървят мечтите ни. Да обезсмислят биографиите ни. Човек съществува сам в себе си, но не и сам за себе си - човек е това, което споделя.
Нека заедно да погледнем #НавънКъмСебеСи
