Анонимните медии: сенките на дезинформацията
В дигиталната ера, в която информацията ни залива от всяка посока, особено важно е да можем да различаваме източниците ѝ. Сред най-опасните и трудно разпознаваеми явления са анонимните медии – сайтове, платформи, профили в социални мрежи, които се представят като новинарски или обществени, но всъщност не са ясни тяхната собственост и авторски екип, от което следва, че никой не носи редакционна отговорност.
Кои са инструментите на анонимните?
Те публикуват съдържание с претенции за достоверност, без да посочват кой стои зад него.
Обикновено в тях просто липсва конкретна информация като име на автор, адрес и телефон за контакт с редакция, информация за човека, който стои зад определен профил, а много често на мястото на снимка на човека има снимка на животно, цвете или природна картина.
Няма как да бъде заобиколено обстоятелството, че когато едно нещо е анонимно, то е за да бъде прикрито друго нещо.
Как разпознаваме анонимните медии?
Освен тайнствеността относно екип и собственост, много често анонимните медии привличат аудитория със сензационни заглавия, изкривени факти или напълно фалшиви новини.
Тези медии използват манипулативен език и насочват читателя с изрази като: „Шок!“, „Скритата истина“, „Никой не ти казва, но…“. Когато се зачетем в текстовете им обаче, не откриваме първоизточници, т.е. няма препратки към доказателства за публикациите.
Анонимните медии не информират, те внушават
Манипулирайки общественото мнение те влияят върху изборите на гражданите и това много отчетливо се вижда по време на предизборни кампании, при поляризиране на общественото мнение, както е в случая с приемането на еврото в България, например.
Анонимните медии работят като създават фалшив образ на определен политик, който може да е добър или лош, в зависимост от целите. Може да се внуши, че определен кандидат има огромна къща на гръцки остров, например, без да се посочат доказателства за това. Може кандидатът да е „имал тайна сметка“, да е „участвал в пристъпни схеми“, да има връзка със съмнителни лица, но нищо от това да не е подкрепено с доказателства. Представено е обаче по начин, по който масовия читател му вярва. Още по-лошо е, че подобни медии работят в група, т.е. разпространението на фалшивата новина става координирано и в резултат се създава усещането за „обществен консенсус“.
Много често в такива публикации се чете: „Никоя от големите медии не говори за това, защото всички са под контрола на ….“ И накрая: „Сподели, за да не е късно!“. Всъщност това е типична политическа атака, маскирана като разследване, но няма никакво разследване, само твърдения.
Без съмнение по въпроса с приемането на еврото има мнения „за“ и „против“ и това е напълно нормално, но е добре дебатът да не се води анонимно и да почива на аргументи. За съжаление в социалните мрежи има множество профили, които вместо да информират за ползите и потенциални опасности след приемане на европейската валута, създават паника, цитират несъществуващи анкети като „80% от българите са против еврото“, пускат се анализи на уж някакви икономисти, но без да се посочи тяхната експертиза и в крайна сметка се насажда омраза между хората, които мислят по един или друг начин.
Как анонимни страници източват парите ни като използват страховете ни
Със сигурност много от нас са попадали на сайтове за продажба на хранителни добавки, които уж са одобрени от лекар. Как бихте реагирали на заглавие „Кардиолозите мълчат: Тази билка чисти съдовете за 7 дни“?
Заглавието е сензационно, в текста по-долу се обещават бързи резултати, при това без странични ефекти, а като допълнение продуктът е в ограничени количества и ако го поръчаме днес, ще го купим с 50% намаление. Това познато ли ви е?
Или: „Отслабване без диети, гарантирано минус три килограма за един месец!“. Има и още: „Решете проблемите със слуха завинаги“.
Примерите са много, но си приличат по едно – предлагат бързи решения, не дават доказателства за ефективността на продукта и разчитат на страха и надеждата у хората.
Тези сайтове експлоатират уязвими групи: възрастни хора, болни, отчаяни или самотни. Те обаче са опасни, защото създават лъжливи очаквания, а това може да доведе до отказ от реално лечение, но в действителност за това никой не поема отговорност, защото са анонимни.
Най-доброто, което можем да направим, когато попаднем на такива продукти, е да проверим дали са регистрирани в Агенцията по безопасност на храните, която поддържа публичен регистър за одобрените добавки.
Как да останем незасегнати от анонимни медии?
Да останеш незасегнат от анонимни медии в дигиталната ера означава не просто да ги избягваш, а да изградиш устойчивост срещу манипулация. Това изисква критично мислене, информираност и няколко практични навика.
Преди да приемеш информация виж кой стои зад нея – има ли автор, посочен ли е контакт за връзка с него, медията има ли издател, адрес, телефони, електронна поща.
Когато четеш, вгледай се за доказателства на написаното. Мисли! Търси факти и отсей емоциите и внушенията!
Ако нещо силно те заинтригува, провери дали го има в други доверени медии. Ако изпиташ силна емоция, замисли се какво я е провокирало. Не вярвай на всичко, което четеш, научи се да разпознаваш съдържанието.
Запомни!
Анонимните медии не спорят с аргументи – те крещят с емоции. Когато избираме да вярваме на анонимни внушения вместо на експерти и доказателства, рискуваме да подменим реалния дебат с шум и манипулация.
Публикацията се реализира с финасовата подкрепа на Министерство на културата по Програма "Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето, медийна и информационна грамотност в обществените библиотеки"
