снимка: официален сайт на Община Севлиево
автор: Ружа Любенова
Строителната фирма, която направи ремонт на Професионалната гимназия „Марин Попов“ в Севлиево, спечели и на втора инстанция съдебното дело срещу училището. Тези дни великотърновският Апелативен съд потвърди решението на габровския Окръжен и ако училището реши да обжалва това може да стане в едномесечен срок пред Върховния Касационен съд на България.
На първа инстанция
Ще припомним, че на първа инстанция, на 9 май м. г. се произнесе състав на Окръжния съд в Габрово, с председател съдия Веселина Топалова. С него севлиевската гимназия е осъдена да плати на строителната фирма 33 756, 84 лв. - неизплатени средства по договор, неустойка в размер на 3 375, 68 лв. и направените по делото разноски в размер на 4 277, 30 лв.
Строителната фирма е севлиевска. В исковата молба до съда е обяснила, че на 10 март 2014 г. сключила договор с ПГ „Марин Попов“ за извършване на строително-ремонтни работи в сградата му. Стойността им е била в 57 764, 30 лв. без ДДС. Срокът на действие на договора е бил определен до 10 декември 2014 г. Съгласно този договор заплащането на изпълнените на обекта строителни работи трябвало да става на база изготвени от изпълнителя, приети и одобрени от възложителя, двустранно подписани констативни протоколи. При забавяне на договореното плащане, възложителят дължал неустойка в размер на 0,10% от стойността, но не повече от 10% от общата стойност по договора.
Четири издадени фактури, три платени
Документите по делото сочат, че строителната фирма е изпълнила задълженията си и изготвила констативни протоколи, които били приети, одобрени и подписани без възражения от представител на училището. На база тези договори били издадени четири фактури. От училището платили три от тях - от март, април и май 2014 г., но останала една неразплатена – от ноември 2014 г. Стойността й била 33 756,84 лв. с включен ДДС. Фирмата е завела делото точно заради неизплатената тази, четвърта фактура. Междувременно строителната фирма я осчетоводила и внесла дължимия ДДС, но плащане по нея не постъпило. Впоследствие, в писмен отговор до съда от гимназията оспорили изцяло предявения иск.
Връзката със смяната на директора
Там на 14 май 2015 г. сменили директорката. И от училището заявили, че „поради липсата на налични документи за разчетен по бюджета на гимназията източник на финансиране за обезпечаване на претендираните разходи за ремонт, бившият директор...не е разполагала с правомощия да сключи договора за строителство.“ Той можел да бъде действителен само доколкото възложителят е упражнил правомощията си по разходване на утвърдения от първостепенния разпоредител бюджет. От гимназията заявили, че са открили два договора от 10 март 2014 г. с различно съдържание. От Окръжния съд в Габрово обаче бяха категорични в изводите си: “Неоснователно е възражението на ответника, че поради липса на налични документи за разчетен по бюджета източник на финансиране за обезпечаване на разходи за ремонт, бившият директор...не е разполагала с правомощия да сключи договор за строителство. Липсата на източник за финансиране по никакъв начин не обосновава липса на правомощия на директора на училщето да изпълнява задълженията, включително и да сключва договори, представлявайки училището ответник. Възражението на ответника, че при него са намерени два договора от 10. 03. 2014 г. с различно съдържание, като на втория не е посочена стойност на договорените строително ремонтни работи също е неоснователно. Дори и да е налице някакво различие, то и двата договора са подписани от представител на ответника. Приложения №1, неразделна част от договорите са идентични.
Съдът: Предявеният иск е основателен
Освен това, както вече се посочи, договорът за изработка е неформален. Установи се, че ремонтните работи са извършени от изпълнителя и приети от възложителя без възражения...Имайки предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск... е основателен и доказан.“
Съгласно заключението на вещото лице, размерът на задължението на ответника е в размер на 33 742, 32 лв. а претенцията е в размер на 33 756, 84 лв. Независимо от констатираната разлика, искът следва да бъде уважен в пълен размер. При липса на възражения за неточно изпълнение, направени към момента на предаване на работите и/или в разумен срок след това, възложителят не би могъл да се освободи от отговорност за заплащане на възнаграждение, въз основа на изготвената повече от три години по-късно експертиза.
В допълнение съдът посочва: „...страните са уговорили, че при забавяне на договореното плащане, въз-
ложителят дължи неустойка в размер на 0,10% от стойността, но не повече от 10% от общата стойност по договора. Установи се, че възложителят е изпаднал в забава, считано от 19. 11. 2014 г., поради което дължи и уговорената неустойка, която възлиза на 3 375, 68 лв.“ На гимназията й остава последна възможност – да
оспори плащането пред Върховния Касационен съд на България.
Текстът е част от съдържанието на в. "Седмицата", публикува се със съгласието на автора.
