Десетки водещи български академици, професори и общественици излязоха с протестно писмо до висшите държавни институции срещу извършената размяна с Гърция, при която България предаде 53 ценни артефакта от фонда на Националния исторически музей (НИМ) в замяна на останките, открити на о-в Свети Ахил. Според учените споразумението тъне в непрозрачност, нарушава редица международни договори и създава опасен прецедент за националното ни наследство.
Тайната размяна: Какво бе подписано в Солун?
На 3 октомври 2026 г. в Солун бе съобщено за подписване на протоколи за предаване на България на останките от базиликата „Св. Ахил“ на Преспанското езеро, за които се предполага, че принадлежат на цар Самуил, цар Гаврил-Радомир и техни роднини. Първоначално актът бе представен пред обществеността като безвъзмезден знак на добра воля. Впоследствие обаче бе разкрито, че София е отстъпила 48 инвентарни номера (общо 53 предмета) от фонда на Националния исторически музей (НИМ) - уникални икони, църковна утвар, реликварии и епископски трон.
Четири правни нарушения според научната общност
В протестното си писмо учените подчертават, че тази размяна е правно неоснователна и нарушава действащото законодателство и международни актове:
Нарушаване на Спогодбата „Моллов-Кафандарис“ (1927 г.): Предадените артефакти са предмет на финансово-имуществени уреждания между България и Гърция след Първата световна война.
Погасени срокове по Парижкия мирен договор (1947 г.): Чл. 22, параграф 7 определя строг 6-месечен срок от влизането в сила на договора за предявяване на претенции за реституция на културни ценности. Всички непредявени в този срок искания са окончателно погасени по силата на международното право.
Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г.: Международната конвенция няма обратно действие (Lex retro non agit), а чл. 4 от нея потвърждава, че съхраняваните у нас предмети представляват легитимна част от българското национално културно наследство.
Нарушение на Закона за опазване на културните ценности (ЗОКЦ): Артефактите в НИМ притежават статут на публична държавна собственост и принадлежат на българския народ, а изнасянето им без спазване на законовите процедури представлява съществено нарушение.
Гафът с мощехранителницата от Охрид
Един от най-фрапантните моменти в споразумението е предаването на сребърната мощехранителница на св. Матрона Константинополска. От архивните дневници на проф. Богдан Филов и запазените протоколи от 1916 г. е безапелационно доказано, че тази реликва произхожда от църквата „Св. Климент“ в Охрид, а не от гръцките манастири в Егейска Македония. Предаването на предмет с охридски произход на Гърция е окачествено от учените като правен и исторически абсурд.
Конкретните искания за прозрачност и C-14 анализ
Подписалите протестното писмо настояват държавните институции незабавно да предприемат следните действия:
Публикуване на поименния състав на комисията, определила кои предмети да бъдат разменени, както и пълния списък на предадените 53 артефакта с копия от износните протоколи.
Огласяване на всички клаузи от споразумението и изясняване на правния статут на пренесените останки.
Извършване на независим радиовъглероден анализ (C-14) на костния материал и химико-технологичен анализ на златовезаната тъкан от гроба на остров Свети Ахил за научно потвърждение на датировката.
Когато българското общество получи ясни и недвусмислени отговори на тези въпроси, когато се публикуват независими експертизи (защото Гърция е страна в размяната и мнението на нейната лаборатория насочва към конфликт на интереси), ще можем да проведем истинския разговор за автентичните стойности в българската история. Дотогава – „Dubium sapientiae initium“ – съмнението ще продължава да бъде в основата на мъдростта, завършва писмото.
