Бездомен или в приют, все кучешки живот

От автора: Ако не обичате животни, не продължавайте с четенето! Да си спестим безсмислена полемика и виртуална злоба по време на коледните пости!

Емилия Димитрова

„Кучетата в приюта са само кожа и кости. Вчера взехме едно животно, толкова немощно, трепереше от глад. Храним го помалко, започна да се съвзема“ - това обаждане получих по телефона от представители на Дружество за защита на животните в Севлиево. Разбираме се следващата сутрин да отидем заедно в приюта и видим на място дали са основателни съмненията им за недохранване на четириногите.

Днес, в 9.40 ч. сме пред приюта. На един от прозорците има табела за работно време. Би трябвало да има някой. Обаче отвякъде висят катинари, заключени са и вратите без катинар. Присъствието ни провокира силен кучешки лай. Оглеждам външните клетки, край пътя. В една от тях са малки животни, на месеци.  Дребни и слаби, на някои скелетът прозира.

Искам да вляза и видя останалите животни. Звъня на първия мобилен телефон, изписан под работното време. Никой не отговаря. На втория номер отсреща вдига мъж, на когото обяснявам, че съм журналист и искам да видя условията, при които се отглеждат животните. Казва ми, че трябвада отида в Общината, да се обадя на дежурния, той да ме свърже с д-р Славов /б.ред управителя/, който да разреши да вляза. А за симане и дума да не става, било забранено. Как забранено, недоумявам, аз съм журналист, приютът е общински? Не може, д-р Славов е забранил да се снима. „То си има наредба, госпожа!“, категоричен е гласът отсреща, който разбирам, че е на един от гледачите на кучета. Тъкмо да отговоря, че в наредбата нищо не пише за подобни забрани, чувам сигнал и разбирам, че връзката е прекъсната.

През това време отвътре излиза служител, който отваря вратата. Влизам. И снимам.

В клетките е мокро, вижда се, че наскоро са мити. Чисто е. Но и животните са мокри. В някои от клетките има скари, на които могат да лежат, вместо да са във водата, но точно където са бебетата, скари няма. И те са като току-що изкъпани, от тях капе вода. А като се изправят на мрежата, за да подушат гостите, виждам, че целите треперят.

В коридора, откъдето се влиза към отделните клетки, става силно течение. Там не издържам повече от минута и минавам отпред, пред оградната мрежа. Кучетата наскачат едно след друго, изправят се на мрежата и започват да лаят, въртейки опашки. Тук не всички са слаби. Има и хилави, но определено в клетките откъм пътя животните са недохранени, тези вътре нямат толкова немощен вид. От разговора с гледача, който се оказа приветлив човек, разбирам, че има животни, които не могат да се нахранят, защото тези, с които съжителстват в клетка, не ги допускат до храната. „Понякога стоя и пазя, за да съм сигурен, че ще има за всички“, обяснява мъжът.

Разбирам, че някои от доброволците носят стари дрехи, черги и завивки, за да се постила на животните в студеното, но не виждам нищо такова в клетките. „Като ни кажат, ще сложим“, отговаря гледачът, от което ми става ясно, че той няма думата за нищо, правилата и начина на работа се определят еднолично от д-р Славов.

Звъня и на него. Не разговаряме за първи път и съм насторена, че разговорът няма да върви гладко. Д-р Славов е оставил у мен усещане за сприхав човек, а неумението да изслушва превръща разговора ни в наддувмане. Питам колко храна се дава на животните. Достатъчно, отговаря. Колко, настоявам. Колкото е нужно, е вторият отговор. На трети опит да науча, ми казва: 20-30 килограма всеки ден. И добавя:  „Тези животни не са тук, за да ги угояваме. Ако искат онези баби да ги угояват, да си ги осиновят“ /б.ред. онези баби най-вероятно са природозащитниците/.  Имало животни, които дори не си изяждали, храната стояла в паниците. А аз паница не видях. Може да ги прибират след като храната се изяде. „Храната не се жали, това не е проблем. Проблемът е, че на някой му се видяло някое куче по-слабо и давай сега всичките били слаби. Ако ги храним, друго нещо ще измислят“, отсича докторът.

Докато разговарям с д-р Славов ми звъни жена, която се представя за  Галя и разказва следната история: Преди време майка й намерила край главен път девет захвърлени малки кучета. Едното било премазано, осемте занесла в приюта. Ходила да им носи храна и завивки, защото в приюта нямало храна за толкова малки животни. Първо умряло едното, после второто и така седем от осемте. Последното Галя завела на ветеринар, който казал, че животното има парвовироза /б.ред. смъртоносно заболяване при малките/. Явно и другите били болни от същото. Защо обаче никой не ги прегледа, нали по закон трябва да има ветеринарен лекар на разположение, пита жената, която наскоро забелязала, че едно от животните в клетка има тикове и попитала дали го е гледал лекар. Казали й, че от него куче няма да стане. А тя го взела и сега го лекува, като се зарича, че повече няма да го върне в приюта.

 

Областният кризисен щаб препоръчва носенето на маски на пазарите
Общество
С 600 000 лв. ще се направят неотложни пътни ремонти в села
Общество
Сигнал за проблем с водоподаването в с. Добромирка, от ВиК отговарят
Общество
Как се завзема бизнес за милиони - разследване на Антикорупционния фонд
Общество
От февруари до сега без работа в областта са останали 3240 души
Общество
Търговци протестираха пред РЗИ срещу отмяна на габровския битак
Общество
На 16 юли се навършват 143 г. от Освобождението на Севлиево
Общество
Проект за прахосване на 4 млн. лв., или как коронавирусът стана оправдание
Общество
От този месец "Севлиевогаз" приспада от сметките за газ
Общество
Марияна Петрова е президент на Ротари клуб до юли догодина
Общество
От 10 юли т.г. започна предварителен обход за Преброяване 2021
Общество
Мария Цонкова получи отличието „Пол Харис Фелоу“
Общество
Без винетка до "Севлиевски лозя" и фирмите край пътя за Габрово
Общество
За измамни имейли от името на Енерго Про предупреждават от компанията
Общество
Има избран нов управител на приюта за кучета
Общество
Закриване на прокуратурата в Севлиево, предлага главният прокурор
Общество