Пеевски и Карадайъ, снимка: БНР
"Българското изборно законодателство не предвижда ЦИК да заличава избрани представители, нито да ги замества със следващите в листата. ЦИК няма правомощия да подменя вота на българските избиратели, без значение желанието на вече избраните кандидати. Абсолютно недопустимо и в разрез с демократичните принципи и българското и европейското законодателство е ЦИК да издаде удостоверения на неизбрани кандидати по силата на тяхното желание и заради отказ на други да влязат в пълномощията си", смятат от гражданско движение БОЕЦ (България Обединена с Една Цел) по повод отказа на Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски да станат евродепутати.
От движението са категорични, че ЦИК няма право да подменя вота на българските избиратели и да обявява за избрани други лица и определят действията на изборната комисия като брутално опорочаване на изборите и престъпление от общ характер, включително фалшифициране на изборен процес и резултати.
БОЕЦ припомнят, че според Изборния кодекс и европейските директиви, избраните депутати в ЕП могат да депозират своите откази само пред съответната институция, за която са избрани, в случая – Европейския парламент, в определен срок. За да го направят обаче, избраните за членове на ЕП трябва да напуснат постовете си в националния парламент, поради несъвместимост на двете позиции.
Във връзка с това на 30 май 2019 г. от движението са внесли сигнал до ЦИК, но "Комисията в нарушение на ИК не разгледа нашият сигнал, не се произнесе по него и не го вписа в регистъра на жалбите и сигналите".
На 1 и 2 юни т.г. от движението внасят и шест жалби до Върховния административен съд срещу решенията на ЦИК да заличи Делян Пеевски и Мустафа Карадайъ от списъка на избраните за членове на Европейският парламент.
Няма как да се откажеш от участие в изборите след изборите, подчертава и "Капитал". Изданието обяснява, че изборният кодекс (ИК) допуска пренареждане на кандидатските листи поради отпадане на даден кандидат само до определен срок преди изборите. Това може да стане не по-късно от 7 дни преди изборния ден, когато някой от кандидатите почине или изпадне в трайна невъзможност да участва, и не по-късно от 30 дни преди изборите, когато някой от кандидатите се откаже. Тези срокове в чл. 368, ал. 4 от ИК губят смисъл, ако се приеме, че след изборите избраният вече кандидат може да се оттегли и да пренареди листата. Разбира се, никой не може да задължи някого непременно да стане депутат, ако междувременно е променил намеренията си, но след избора той вече може да подаде оставка само пред органа, в който е избран.
Пак в "Капитал" са изведени три страни на казуса с отказа на Карадайъ и Пеевски да заминат за Брюксел - юридическа, политическа и морална. Според последната "избирателите на ДПС гласуваха за хора, които всъщност ги лъжеха, че искат да ги представляват в Европейския парламент".
автор: Емилия Димитрова
