Д-р Любен Бозев
Д-р Любен Бозев е част от екипа на отделението по обща, гръдна и съдова хирургия на МБАЛ „Света София“. Професионалните му интереси са сферата на: оперативното лечение на заболяванията на млечната жлеза; ултразвуковата и мамографската диагностика на заболяванията на млечната жлеза; гръдно-коремната хирургия; клиничните мамологични прегледи; ехография на млечната жлеза; пункционна и отворена биопсия при доброкачествени и злокачествени заболявания на млечната жлеза; оперативно лечение при доброкачествени и злокачествени заболявания на гърдата; следоперативно проследяване; прегледи и диагностика на млечните жлези при деца.
През последните 10-15 години все повече жени се сблъскват с тежестта на диагнозата „рак на гърдата“. Какви тенденции в развитието на това заболяване отчитат медицинските специалисти, кои са рисковите фактори и има ли възможност за намаляване на риска, защо профилактиката е от изключително значение и кои са различните начини за скрининг на рак на гърдата, обяснява д-р Любен Бозев.
Д-р Бозев, участвате активно в съвместната кампания на МБАЛ „Свети Иван Рилски”-Габрово и МБАЛ „Света София” за консултиране на пациенти от нашия регион и за пореден път приемахте пациенти в Габрово. Как се чувствате тук и как протича инициативата?
Обстановката в болницата е прекрасна, тук са създадени чудесни условия за профилактика и диагностика на различни видове заболявания. Що се отнася до съвместната инициатива между МБАЛ „Свети Иван Рилски”-Габрово и МБАЛ „Света София”, оценявам я като много добра и смятам, че е ефективна. Всъщност такова е отношението ми изобщо към здравните инициативи, които идват да напомнят на пациентите, че грижата за тяхното здраве е първо техен личен ангажимент – чрез редовни посещения за профилактични прегледи,и след това на лекарите. В този смисъл бих искал да призова всички към по-голяма активност специално по отношение на сериозните заболявания, каквито са заболяванията на млечната жлеза.
Считате, че информацията за различните видове инициативи не достига до пациентите?
Най-вероятно нивото на информираност е голямо – едва ли има жена, която да не знае, че редовната профилактика е от ключово значение за добрата грижа към нейното лично здраве. За тези проблеми се говори постоянно, провеждат се различни кампании, но самоинициативата е все още ниска, слаба. Затова апелираме към по-голяма активност, защото е важно за всяка жена, след като навърши 20 години, да ходи веднъж в годината на преглед – самоосъзнато и отговорно, а не по задължение.
Световната статистика отчита, че всяка осма жена се сблъсква с тежестта на диагнозата „карцином на гърдата” и отбелязва повишаване на заболеваемостта. Каква е ситуацията в България?
България не е изключение и картината не е по-различна. Тук също отчитаме леко повишаване на заболеваемостта, като една от причините за това вероятно е разширяването на обхвата на скрининговите програми, които осъществяваме и на задължителните профилактичните прегледи, които се организират по месторабота, от службите по трудова медицина, от различни неправителствени организации, болници и центрове за женско здраве. Широката профилактика и диагностика води до откриване на евентуален здравословен проблем в по-ранен стадий, което пък е гаранция за успешно провеждане на лечението.
Отбелязвате ли спад във възрастовата граница?
Да, по-големият обхват на скрининговите програми сваля долната възрастова граница. Вече диагностицираме пациенти с рак на гърдата, които са на възраст между 30 и 40 години - нещо, което допреди години беше голяма рядкост и това заболяване се възприемаше като заболяване на възрастните жени – след 55 години и най-често срещано при тези на около 70-75-годишна възраст. В днешно време вече много често установяваме такъв проблем при жени под 40 години.
Кои са основните причини и рискове, водещи до това заболяване?
Няма уточнени абсолютно категорично основни причини или рискове. Много са възможните фактори за отключване на това заболяване, но така или иначе един основен няма. Би могло да се дължи на хормонален дисбаланс, категорично на наследственост по майчина линия – имаме пациенти, при които от 3-4 поколения се установява такъв проблем. Стресът също би могъл да е сред основните рискове.
Какво можем да направим, за да сведем до минимум тези рискове?
Едва ли можем да ограничим или да прогнозираме кой знае колко успешно рисковете. Например хормоналният дисбаланс - дългата хормонална стимулация на жлезата, породена от ранно идване на месечния цикъл и неговото късно приключване, обуславя дълъг период на хормонална активност, която в един момент е възможно да причини определено заболяване на млечната жлеза. Не можем да повлияем на този процес, нали? Или на фамилната обремененост? Ето защо по отношение на този вид заболявания най-правилното и което е по-важно – лесно изпълнимо, е редовното проследяване чрез профилактика. Добрата грижа за здравето се основава на добрата и редовна профилактика, най-малкото защото това дава възможност на специалистите за ранно диагностициране, а от там и за своевременно лечение.
Факт е, че съвременните възможности за лечение и ранното диагностициране водят до спад с около 2 % годишно на смъртността при рак на гърдата, но наистина за да говорим за ранно диагностициране, е необходимо редовно посещение при лекар за профилактичен преглед. Колко често една жена, съобразно нейната възраст, трябва да посещава кабинета на мамолога?
Веднъж годишно е почти задължително за жените, след като навършат 20-годишна възраст. Говоря за жени, които нямат никакви проблеми - нямат обремененост, съмнения за доброкачествени образувания, мастопатични промени. При тях е достатъчно един път вгодината да се профилактират. При всички останали , при които има някакви промени в структурата на гърдите – наличие на кисти, мастопатични промени например или имат фамилна обремененост, е препоръчително да се преглеждат на 6 или на 8 месеца.
А самопрегледите? Достатъчно надеждни ли са ?
Самопрегледите съвсем не са достатъчни и веднага ще обясня защо. Защото за да забележи една жена някаква промяна в гърдите си - във формата и големинатана гърдата, в позицията на зърното, наличие на патологична секреция – подобна на утайка на кафе, или ръжда, или пък успява да опипа образувание, което може да не променя формата на гърдата, но пък се напипва добре, това означава, че проблемът вече съществува и е ясно изразен. А нашата цел е да уловим този проблем във възможно най-ранен етап. Нещо, което може да постигне специалистът в рамките на един профилактичен преглед.
Има няколко начина за извършване на профилактичен преглед. Бихте ли ги разяснили?
Основният начин е т.нар. мануален преглед от специалист, след което към него се добавя и ултразвуковото изследване на гърдата, т.нар. ехография. Това е основният преглед. Вече при необходимост, по преценка на преглеждащия, към тези две неща може да се добави мамография. По отношение на мамографията, в профилактичен аспект при жени над 40-годишна възраст, дори да няма конкретна нужда, мамография може да се прави на всеки 2 години.Но като основна профилактика, прегледът и ехографията веднъж годишно са напълно достатъчни, за да се чувства жената напълно спокойна.
Всъщност съвременната апаратура разполага с все по-големи възможности за диагностика и това дава шанс на голяма част от пациентите за ранно откриване на заболяването и съответно за неговото успешно лечение?
Точно така. Широко в нашата работа се използват ядрено-магнитен резонанс и ПЕТ-скенери от най-ново поколение, които ни подпомагат в точната и прецизна диагностика. Ето защо няма да се уморя да повтарям – пациентът трябва да е по- активен и да не подценява ползата от редовната профилактична грижа. Хубаво е, че всички са информирани, още по-хубаво би било да са ангажирани и стриктни по отношение на собственото си здраве целогодишно. Безотговорно е да се разчита само на организираните по различни поводи от лекари, здравни и неправителствени организации превантивни кампании и безплатни прегледи. В пълноценната профилактика не може да има кампанийност.
Тази тема не е насочена само към жените, нали? Какво трябва да знаят мъжете?
Факт е, че мъжете също страдатот това заболяване, макар и значително по-рядко. Но и при тях процесът е изключително труден, дори бих казал – по-тежък. Поради ниския процент на заболеваемост, при мъжете не говорим за профилактика от същия режим като при жените, но е важно да знаят, че при най-малките съмнения за някакво изменение, незабавно трябва да потърсят консултация със специалист. Защото при тях нещата протичат доста бързо, тежко и драматично.
Вашето отношение към естетическата хирургия и имплантите?
Положително. Аз самият препоръчвам на пациентки, за които преценявам, че имат нужда от корекции. Това са дами, които след поредица от раждания, промени в теглото, кърмене и т.н. са буквално със съсипани гърди и с още по-съсипано самочувствие и усещане за женственост. А когато имаме категорична индикация за понижено самочувствие, няма нищо лошо в това пациентката да се възползва от възможностите на съвременната естетическа хирургия.
Вашето пожелание към дамите?
Да умеят да се радват на живота! А за да изпитват пълноценно и дълго тази радост, трябва да са отговорни към себе си и към собственото си здраве!
МБАЛ „Свети Иван Рилски“ – Габрово продължава здравната инициатива за осигуряване на висококачествена медицинска грижа на своите пациенти, като предоставя поредна възможност за консултация с д-р Пейо Мишев – съдов хирург от МБАЛ „Света София“. Д-р Пейо Мишев - специалист с дългогодишен опит в сферата на ултразвуково и доплерово изследване, съвременно лечение на артериални, венозни заболявания и лимфни заболявания на крайниците, ще приема пациенти на 28 октомври 2020 г. /сряда/. Прегледите са срещу заплащане и ще се осъществяват след предварително записване на тел. 066/99 00 90.
платена публикация
