Д-р Темистокъл Параскевов - първият зъболекар на Севлиево

от Надежда Ботева - историк в Исторически музей Севлиево

Има ли зъби? – Има здраве, има хубост, има веселост.

За начало на зъболечение у нас започва да се говори едва след Освобождението. Тогава  в страната пристигат много зъболекари от чужбина. През 1878 г. в Русе започва работа чехът Фридрих Карл Фламих, който е първия практикуващ дипломиран зъболекар в България. През 1893 г. зъболекарите са вече 14 и работят в по-големите градове. Първият българин, който става правоспособен зъболекар, след като е завършил Букурещкото дентистко училище, е Васил Аргазов.

Историята на стоматологичната помощ в град Севлиево, започва след Освобождението.  Да се говори за специализирано зъболечение преди това е малко пресилено. По време на турското робство лечебната дейност се е извършвала основно  чрез употребата на лекарствени средства от растителен и минерален произход. До нас е достигнал

един от народните методи за лечение на зъби от края на ХІХ в., практикуван в севлиевския край

„Когато те заболи зъбът в следствие на наядено или на друг подобен вид повреда без да искаме да го вадим: взема се един пакет тютюн, който се посипва с черен пипер, ситно счукан, полива се със спирт и се подпалва сместа. Оставя се да гори до като спирта остане на половина. Като се изцеди тютюна, течността се употребява за жабурене на устата. От устата почва да тече слюнка в следствие на силата на лекарството. Пази се от поглъщане.”

Ако последното не даде резултат зъбът се изваждал от „зъбари“ (бръснари, ковачи и др.). Зъботехническите инструменти са се изработвали от ковачите и  се предавали от поколение на поколение. Поради работа в нехигиенични условия често следвали усложнения като инфекции, фрактури на челюстта, изваждане на здрав зъб.

Дейността на тези лечители се прекратява в края на ХІХв. В закон, излязъл през 1897 г., се забранява категорично да се практикува зъболекарство без да се представи документ, който дава право да се упражнява тази професия. Въпреки това самозваните лечители още десетилетия продължават ваденето на зъби.

Историята на стоматологичната помощ в град Севлиево,

в съвременния смисъл на думата, започва в края на ХІХ в. и е свързана с името на военния лекар д-р Темистокъл Михайлов Параскевов  /за съжаление до нас не е достигнала негова снимка, б.ред./.

За живота му се знае много малко. Роден е на 26.01.1863 г. Постъпва на служба в армията на 10.10.1890 г. В Центаралния военен архив във Велико Търново се пази копие от заповед №14 от 24.03.1893 г. на главнокомондващия, с която санитарният поручик Параскевов е преназначен от Трети Бдински полк за младши лекар на Първи артилерийски полк в Севлиево. Когато през 1896 г. той започва да лекува  севлиевци, състоянието на зъболечението в новоосвободена България е на много ниско ниво.

„За зъболекарското изкуство в нашата страна не може да се каже още нищо. Съществува само, доколкото ний знаем, една книжка отъ 80 страници преведена от руски със заглавие ” Зъбите и тяхното запазване”.  Книгата е твърде полезна, но за жалост, както се вижда, на малцина позната. Със зъболекарството се занимаха до скоро време у нас само берберите и от освобождението насам се появиха няколко практиканти в Княжеството, които се разхождат от град на град, гдето свикват пациентите си около една кола, като ги събират с дрънкане на звънец.”

През месец август 1896 г. в Севлиево отваря врати една от първите в Княжеството клиника за зъболечение.

Тя се помещавала в дома на самия  д-р Параскевов. Още след първите месеци на своята дейност той отчита ниската хигиена и липса на здравна култура като основна причина за заболяванията на зъбите

„Повечето от тях дойдоха за изваждане на зъби, но всички почти, както и постъпилите през първите месеци, имаха нечисти зъби. Това е забележително у нас, че много малко се употребява четката за зъби като необходим тоалетен прибор на умивалника. Трябва всеки, който се грижи за чистотата и здравето си, да има до сапуна за миене на ръцете, до гребена за вчесване на косите и по една четка и кутия с прах за зъби.”

В своята частна клиника д-р Параскевов прави  безплатни прегледи на бедни севлиевци. За  страдащите от зъбни болести са определени дните сряда и събота между 11 и 15 часа. При спешен случай бедните били приемани по всяко време и без предварително записване.

През месец декември 1896 г. доктор Параскевов започва да издава

първото зъболекарско списание в България.

Пълното заглавие е: „Зъболекърски сборникъ” – периодично списание за всички.  Излиза два пъти в месеца – на 1 и 15 число, от доктор Параскевов  - военен лекар. На корицата на всеки брой е неговото мото: „Има ли зъби -  има здраве, има хубост, има веселост.” Книжките са по една печатна кола формат 16 х 24 см. Списанието е печатано в печатницата на Атанас Цанков в Севлиево.

Във фонда на Исторически музей Севлиево се пазят няколко броя от това издание. В първа и втора книжка е публикувана програмата на списанието, от което се вижда, че то ще се занимава изключително със зъболекарско дело – пропагандиране лекуването на зъбите, разясняване на болестите по тях, профилактиката сред възрастните и децата.

Наред с тези цели доктор Параскевов си поставил задача на практика да приучи гражданите да лекуват зъбите си.

”Много начесто сме чували, че в Севлиево не се лекуват хората. Обаче практиката ни указа съвсем обратното. Не се лекуваха до сегау защото нямаше при кого. Всекой знаеше само това, че ако го заболи силно някой зъб да иде при двамата братя – беребери – практиканти.”

Постепенно абонатите на списанието се увеличават, както се увеличават и пациентите му. В книжка трета от 15.януари 1897 г.се казва, че броят на абонатите вече е 983 не само от Севлиево, но и от Пловдив, Враца, Разград, Кърджали, Цариброд. За материалите в него и за дейността на д-р Параскевов са дадени много ласкави отзиви. В изданието постепенно започват да се публикуват и статии  по научни въпроси от областта на зъболечението. Главните извори, които докторът сочи че използва, са френски списания. Някои от темите в изданието: "Трябва ли да се изваждат зъбите на децата или да се пломбират? Кога и как?", "Тютюна и зъбите", "Трябва ли да се вади всеки един разяден зъб?", "Наследствеността при разни болести включително и болестите на зъбите", "Хигиена на устата".

На страниците на списанието д-р Параскевов  отговаря и на въпроси зададени му от неговите пациенти.

В книжка втора от 1януари 1897г. е пуснато съобщение за изнамерен прах за миене на зъби – патент на доктор  Параскевов. Прахът бил анализиран в химическа лаборатория на гражданската санитарна дирекция на Върховният медицински съвет на страната. Той се продавал отначало само в аптеката на Антон Шнайдер, който бил поляк и имал аптека в Севлиево, а след време и в цялата страна.

В книжка пета от 15 февруари 1897 г. е пуснато друго съобщение – за изнамерена течност за лекуване и укрупняване на венците, пак патент на д-р Парасксевов.

Докога д-р Параскевов е продължил да лекува зъбите на севлиевци не може да се каже.

Със сигурност обаче е бил на служба в Севлиевския артилерийски полк до 2 юни 1898 г., когато името му се споменава в заповед на командващия полка. След това този истински пионер в зъболечението и  пропагандирането на хигиенни навици и здравна култура  „изчезва”. Спира да излиза и издаваното от него списание ”Зъболекарски преглед”. Въпреки  това началото на специализираната стоматологична помощ  в Севлиево е поставено.