За Даниела Георгиева, медицинската сестра, която спаси жена на борда на полета София-Барселона, се написа и разказа немалко, но не сме чули обаче какво точно се е случило на онзи полет, на който Даниела се озовава случайно, а съдбата я среща с 80-годишна жена, която за малко да изгуби живота си в небето.
Буквално открадвам от Даниела от времето й за почивка, но съм благодарна, че се съгласи да поговорим. Намирам я на работа, в отделението по хемодиализа в МБАЛ "Д-р Стойчо Христов" в Севлиево. Очаквам, че няма да й се говори за случая на борда на полета до Барселона, при който тя спаси живота на жена. Не съм първия журналист, който иска да чуе от първо лице какво се е случило, но съм изключително щастлива, че се съгласява да ми отдели от времето си.
Историята е като във филм. Даниела пътувала до каталунската столица като медицинско лице - придружавала пациентка на хемодиализа от севлиевската болница на екскурзия до Барселона. Били част от по-голяма група, все пациенти на хемодиализа от цялата страна, които отивали на обмен на хемодиализа. Да го наречем диализен туризъм, казва Даниела, когато я питам какво точно означава обмен на хемодиализа. Подобни групи пътували до различни места в Европа, миналата година били в Рим, преди това в Сицилия. На пациентите се отразявало много добре, още повече, че по време на престоя им зад граница ползвали различен вид хемодиализа.
Полетът до Барселона е два часа и половина и още в първия час стюардесата попитала има ли на борда медицинско лице. Даниела се изправила, без да знае за какво става въпрос и показала членската си карта към съсловната организация на специалистите по здравни грижи. С това се легитимирала като медицинска сестра и стюардесата я завела при възрастна жена, на около 80 години, която извън съмнение била на ръба на силите си. Жената била от групата, с която пътували Даниела и пациентката, която придружавала.
"Беше с тежка хипотомия", разказва Даниела и обяснява, че това е много ниско спадане на кръвното налягане, до застрашаващи живота нива. "Неконтактна, цялата мокра, потеше се обилно", спомня си медицинската сестра и казва, че това състояние й е познато, тъй като при пациенти на хемодиализа се случва често. "Ако сме в болницата, знам какво трябва да се направи и се справяме бързо и сравнително лесно, но на хиляди метри над земята беше плашещо". Разбрала, че жената през нощта е била на хемодиализа заради пътяването и това обяснявало състоянието й.
Даниела попитала стюрдесата има ли на борда медицинска чанта. Като разбрала, че няма нищо такова, за първи път се изплашила, но не се поддала на страха. Започнала да мисли и действа. Поискала от стюардесата кока-кола, сол, захар и вода. Това било всичко, с което разполагала и с тези подръчни средства трябвало да помогне.
Започнала да дава на безпомощната жена по малко сол, малко захар, малко вода и на глътки кола. В един момент се запитала дали пък жената не получава инсулт или инфаркт, тъй като симптомите се припокривали, но нямало как да знае, след като нямало с какво дори кръвното й да измери.
Постепенно усилията започнали да дават резултат. Жената бавно идвала на себе си, но Даниела не се отказала. Продължила да редува сол, захар, вода и кола и да стои неотлъчно до възрастната жена. Вече била сигурна, че няма да се наложи аварийно кацане, но все пак не била напълно спокойна.
Постепенно жената започнала да говори и Даниела установила, че е контактна. Усилията на медицинската сестра от Севлиево дали резултат. Малко преди да кацнат в Барселона помогнала на жената да се преоблече и с помощта на други от групата я подкрепяли, докато слезе от самолета.
Когато се настанили в хотела и жената си починала, всички разбрали, че най-страшното е минало. А че било страшно, Даниела не отрича, но признава, че изобщо не е имала време да се плаши. Знаела, че страхът няма да помогне, трябвало да действа и тя действала - хладнокръвно, но с цялото си сърце, като истинска медицинска сестра.
Не съм направила кой знае какво, казва Даниела. Ние обаче знаем, че е направила много.
Даниела е скромен човек. Не иска много шум около себе си. Стига й букетът, който една от дъщерите на спасената жена й поднесла на летището.