Петдесет и осем съдебни дела за обида и клевета срещу журналисти от периода 2007-2020 г. събраха в сборника „Въпросът за справедливостта. Съдените журналисти в България“ доц.д-р Жана Попова, проф. Снежана Попова с докторанти и студенти от Факултета по журналистика на Софийския университет.
Целта им, както сами обясняват, е да систематизират ефекта върху работата на журналистите от съдебния процес като законова форма за търсене на справедливост.
Екипът, съставител на сборника, е провел интервюта с шестнайсет журналисти от различни медии, които отговарят на едни и същи въпроси – защо е било заведено дело срещу тях, какви средства са използвали адвокатите, които са ги защитавали, каква подкрепа са получили от редакциите, за които са работили и от техни колеги от други медии и какъв е отзвука от воденото съдебно дело за самия журналист, но и в общественото пространство. Паралелно с обективните обстоятелства около съдебното дело авторите на сборника обобщават и анализират съдебните дела срещу журналисти, за да изведат под черта за какво най-често съдят журналисти у нас и как това влияе върху работата на пишещите. Дали се е променило отношението им към правораздавателната система, повлияло ли е на усещането им за справедловост и как се е отразило на разбирането им за свобода на словото в последствие.
За да стигнат до конкретни изводи
съставителите не работят със съдебните протоколи и решения, а ползват само медийни публикации
за съответните дела. Това е причина делата, за които журналистите разказват, да не са всички водени срещу журналисти дела, а само онези, за които има медийни публикации в периода 2007 – 2020 г.
Още едно ограничение са си поставили авторите – работят само с дела срещу журналисти, не и срещу медии. Надяват се в бъдеще да разширят работата си в тази посока, защото очакват това да даде друг поглед върху отношенията медии-журналисти.
Изходна точка за проучването е схващането, че в отворените демократични общества гражданите са по-свободни да се изразяват, отколкото в затворените общества, котролирани от авторитарни режими. Тази свобода се отнася най-вече до възможността им да обсъждат въпроси от обществен интерес, включително да критикуват тези, които са на власт. Във всички общества обаче, в това число и в най-отворените, свободата на изразяване е била и продължава да бъде обект на контрол както чрез формални, така и чрез неформални средства.
Един от начините за контрол, което според интервюираните журналисти е и своеобразен начин да се ограничи свободата на изразяване, са точно съдебните дела срещу пишещите критично.
Проучването сочи, че
най-често дела срещу журналисти завеждат политици и представители на държавни институции.
Особено място заемат делата, образувани по жалби от директори на социални институции или техни служители. Всъщност състоянието на социалните домове се оказва в основата на журналистически текстове, от които има засегнати, завели в последствие дело срещу автора на публикация или медията – издател.
Такъв е случаят и със „За истината“ и разследването за вече бившия директор на „Социално подпомагане“ в Габрово Радостина Братованова, която близо година търси справедливост за това, че като държавен служител въртеше частен бизнес в сферата на социалните услуги, при това в работно време и от кабинета на държавния служител. За всичко това са налице констациите на Министерството на труда и социалната политика, но когато „За истината“ даде гласност на случващото се директорката се почувства засегната и наклеветена, заради което поиска от „За истината“ 10 000 лв., за да „изчисти“ доброто си име. Изгуби на две създебни инстанции и се отказа от по-нататъшно обжалване. Изгуби и държавната служба, но остана ненаказана.
Продължението четете тук.
