Доника Ботева, Ивана Йонкова и Николай Василев са поредните герои на Севлиево. Тримата се завърнаха от участие в Световното първенство по таекуон-до в Италия преди по-малко от седмица и донесоха на България и родния си град една вицесветовна титла, един бронзов медал и две четвърти места. Категоричен и безспорен успех, зад който стоят дълги години труд, силна амбиция и много воля за победа. Срещнах се с тримата, за да чуя от тях и треньора им Михаил Ботев, какво е нужно, за да си сред световния елит в един спорт. А те, млади, хубави, сякаш не осъзнават какво са постигнали. Макар, че докато говорят за състезанието и за спорта изобщо, в очите им бляскат онези искри, които само отдаден на кауза човек излъчва.
Тримата са пораснали в залата. И това е буквално казано, защото Доника и Николай са започнали да тренират, когато са били едва на 5 години, Ивана малко по-късно, в четвърти клас. Днес и тримата са в 11 клас и кроят планове за бъдеща кариера. Като начало искат да учат в университет, но още не са избрали какво точно ще кандидатстват. Имат една година, за да направят най-добрата преценка. В същото време и на тримата голямата мечта е да участват на олимпиада. И мечтата им е на четири години разстояние, защото през 2020 година таекуон-до ще влезе в олимпийската програма, а те ще имат реален шанс да се състезават при мъжете и жените, тъй като ще са навършили годините.
Какво е да пораснеш в залата за тренировки, ги питам. И тримата са категорични: да се научиш на дисциплина и усвоиш себевладеенето. А от какво са се лишили заради спорта? „От няколко купона“, усмихва се Доника. „И от по-чести излизания“, допълва Ивана. "Понякога и от определена храна", включва се и Ники. Но като цяло на тримата не се налага да свалят килограми, така, че хранителният им режим е по-скоро здравословен, отколкото съставен от лишения. Като ги гледам, не мога да не се запитам как две толкова нежни и красиви момичета са се отдали на един боен спорт. „Много добре ги съчетаваме“, усмихнато отговаря Доника. „Този спорт не изисква някаква сила. Да, има бой, има контакт между състезателите, удари между тях, но не става дума за безконтролна и груба физическа сила, при която се получават счупвания или тежки контузии“, уточнява Михаил Ботев. И добавя, че правилникът в таекуон-до изисква да има контрол на удара. Липсата на контрол означава, че състезателят не притежава умения в майсторска степен. А и тримата имат черни колани, което значи, че са научили в съвършенство кога да ударят противника и кога да го ударят само за да го респектират, т.е. да го неутрализират. „Ударите в нашия спорт не са, за да нокаутираш противника, а за да предпазят състезателите, защото до 1980 година състезанията са били на пълен контакт, т.е. с използване на абсолютна сила, което е предизвиквало тежки контузии и наранявания“, обяснява Ботев.
Това световно първенство, в Андрия, Италия, което се проведе между 7 и 11 септември, е второ за Николай и първо за Доника и Ивана. През 2014-та Николай е участвал на Световното в Таджикистан, откъдето е бронзов медалист. Това, че вече има опит на първенство от световна величина обаче не му е помогнало кой знае колко в Италия. И тримата твърдят, че преди състезание притеснението е изключително силно. Чак не ми се вярва, като ми казват, че краката и ръцете им треперели преди първото излизане, но знам, че са искрени.
Първата среща на Доника в Андрия била с момиче от Пуерто Рико. „Беше по-скоро за загрявка“, казва Дони, която продължила участието си срещу състезателка от Холандия, която не я затруднила. Третата й среща била срещу представителка на Таджикистан, която завършила с равен резултат след първия рунд, а във втория нашето момиче нокаутирало съперничката си в черния дроб и таджикистанката довършила, видимо страхувайки се от Доника. Доника обаче не знаела това и сега, от дистанцията на времето, смята, че незнанието на изхода от третия двубой й е помогнало за победата. „Ако знаех, че сме с равен резултат, сигурно щях да се притесня, знаейки, че от мен се изисква на всяка цена да победя“. И победила таджикистанката, след което излязла на последна среща срещу представителка на родината на таекуон-до, корейка. Загубила двубоя, което я остави втора. А когато станало ясно, че е вицесветовен шампион, дори не успяла да се зарадва. Казва, че това е един момент, когато адреналинът е твърде висок и емоциите не са това, което човек обикновено си представя при голям успех. Получава се нещо като вцепенение, докато осмислиш случващото се. Естествено това траело минути, след което дошла голямата радост.
Същото споделя и Ивана, за момента, когато разбрала, че е бронзов медалист. И тя е играла четири срещи. Първата срещу англичанка, втората срещу представителка на Русия, срещу която Ивана се изправила и по-рано тази година на европейското първенство. Победила рускинята както на европейското, така и сега, на световното. В третата си среща Ивана се изправила срещу състезателка от родината на таекуон-до, Корея. Нашето момиче водело в първия рунд, вторият завършил с равен резултат и играли продължение, по време на което Ивана доловила пристрастрие от страна на съдиите за нейната съперничка. Всъщност докато говорим, долавям и тримата, че споменават съдийските решения като проява на субективизъм, който понякога е в ущърб на състезателите. Оказва се, че субективизмът в таекуон-до е доста застъпен и спортисти, треньори и административните ръководители в спорта вече работят срещу това. „Ако побеждаваш и имаш надмощие над противника и победата ти е явна, няма как съдиите да те ощетят. От значение е как играеш, но и как мислиш. В таекуон-до е много характерно това, че инструментът, който използваш, е твоето тяло. Използваш си ръцете и краката, за да направиш точки, движиш се, влагаш издържливост и якост, необходими за всеки спорт. И ако си убедителен, съдиите няма как да повлияят негативно на крайната ти оценка“, коментира Михаил Ботев, самият той дългогодишен състезател.
На това световно Николай играл в категория плюс 75 кг, а самият той тежи точно 75 кг. Бил доста по-дребен от съперниците си. И той имал четири срещи. Първата срещу състезател от Хондурас – страна, в която таекуон-до няма дългогодишни традиции. Затова и за него първото излизане било по-скоро загрявка. Победил с голяма разлика от 12 точки. На четвъртфинал играл срещу състезател от Русия, доста едър. Въпреки фзическата неравнопоставеност, Ники победил в първия рунд. Във втория обаче руснакът започнал да го избутва, най-вече с маса. Мачът завършил със загуба за Николай, който остана четвърти.
През какво са преминали тримата, за да станат част от националния отбор, ми е интересно да разбера. Оказва, че селекцията е изключително прецизна. Първият и вторият на държавно първенство, отиват на европейско, а първите двама в категорията на европейско, отиват на световно“, разказва Доника. „Има и преборвания“, допълва я Николай. Понякога титулярът в дадена категория се изправя срещу победителя на държавното. И мачът между тях е решаващ. „И тримата на държавното играха във всички дисциплини и бяха първи“, казва Ботев, което не е поставило под въпрос мястото на Доника, Ивана и Николай в националния отбор на България. А подготовката им трае от началото на годината. Още по време на лагера на националния отбор, преди отпътуването за Италия, станало ясно, че нашите трима състезатели са много добре подготвени, имали и самочувствие на победители. И първите им срещи в Италия го доказали. Тримата имат с по десет точки и повече над съперниците си.
Това самочувствие възпитава ли се или идва естествено, след като започнеш да ходиш по големи състезания, питам Михаил Ботев. „Психическата подготовка на един спортист е също толкова важна колкото и физическата. Спортистът не развива само мускулите си, а и мисленето. Така се възпитават победители. Аз самият доста често съм респестиран от Дони, Ивка и Ники, като гледам какво правят. И си давам сметка, че когато аз участвах на световното в Москва, бях нива под тяхното“, не крие гордостта си Ботев. А дали има други като тях, които скоро ще „извади“ по състезания. „Мисля, че има. Има около 20 деца на средно ниво, с жълти и зелени коланчета, които са много ентусиазирани. Особено сега, като разбраха за успехите на тримата големи, сякаш това още повече ги нахъса да тренират“.
Най-младото попълнение на клуба по таекуон-до в Севлиево днес се подготвя в детските градини. Терньорът, който работел с най-малките обаче заминал за чужбина и сега Михаил Ботев смята да вербува Доника, Ивана и Николай за тренировки с пет и шестгодишни деца.
„Някой поздрави ли ви, след като се прибрахте с вицесветовна титла и бронзов медал от световно първенство?“, питам. „Само приятели“, отговорят. За финансови стимули да не говорим, разбирам от това, което треньорът не казва директно. Иначе от федерацията по таекуон-до се грижат да обезпечат финансово участиета в състезания на старша възраст, мъже и жени. Но работата с младшата възраст е за сметка на клубовете по места и всеки се оправя както намери. За едно състезание на малките отиват 500-600 лв. Досега най-активно в подкрепа на клуба се включват от „Бета Логистик“, затова Михаил Ботев благодари на нейния собственик Огнян Ганев. Тази година редовно получавали подкрепа и от завода за санитарна керамика на „Идеал Стандарт-Видима“. Субсидията от Общината не стигала доникъде, но са благодарни, че я имат, нищо че част от нея отива за наем на залата, в която състезателите на клуба тренират.
Що се отнася до това, което предстои на нашите световни медалисти, то е повече от ясно – олимпиадата през 2020, за която те вече се готвят. А на края на нашия разговор, когато ги моля да кажат нещо, на което държат, но съм пропуснала да попитам, те казват: „Обичаме нашия треньор и много му благодарим“. След тези думи какво повече да питаш...
автор: Емилия Димитрова
