Измислици, непроверени твърдения, подвеждаща информация, манипулация, откровени лъжи…списъкът може да бъде продължен, но във всеки от случаите ще води до едно – информацията, която стига до нас е изкривена и вместо проверени факти получаваме дезинформация.
Появата на новите информационни и комуникационни технологии откри необятни възможности за хората да общуват, да създават и да разпространяват съдържание чрез различни платформи. Първенството държат социалните мрежи, в които всеки на практика е създател на съдържание.
Това без съмнение дава големи възможности да се чуят различни мнения, гледни точки, позиции, но крие и заплахи, защото точно през социалните мрежи непроверената информация лесно стига до голям кръг потребители.
Да, социалните мрежи дават възможност на всички да участваме в процеса на създаване на информацията, но чрез тях загубихме някои предпазни бариери и става все по-трудно да определим кое от това, което четем, е истина и кое е създадено с цели, за които дори не подозираме.
Дезинформацията
В българския тълковен речник думата „дезинформация“ не съществува. Има обаче глаголът „дезинформирам“ и за него пише: „въвеждам в заблуждение, като давам лъжлива информация“.
Европейската комисия дава по-широко определение на дезинформацията. Това е „фалшиво или подвеждащо съдържание, което се разпространява с цел измама или осигуряване на икономическа или политическа изгода и което може да причини обществена вреда“. И още „невярната информация е фалшиво или подвеждащо съдържание, споделяно без вредни намерения, въпреки че последиците могат да бъдат вредни“.
Всички сме виждали публикации, които набират голям брой прочитания точно чрез споделянето им в социална мрежа и така информацията, която в този случай често е дезинформация, се разпространява лавинообразно. И хората започват да вярват на измислици, а това определено е сериозен проблем.
Да си информиран днес означава да знаеш какво да не четеш
Ако искаме да сме добре информиране е много важно да развием култура на четене. Това означава да подбираме на първо място източниците си на информация. Не е задължително те да са много. Важно е да сме се уверили в достоверността на определена медия или автор на съдържание в социална мрежа. Когато сами си създадем набор от проверени източници, вероятността да попаднем на фалшиви новини е много по-малка, а в процеса на проверка ще сме се научили как да разпознаваме истинските новини от фалшивите.
Как да подберем правилно източниците си на информация?
Когато става въпрос за онлайн медия първото важно е да се уверим кой стои зад нея. Медия, която спазва етичните стандарти на журналистиката никога не е анонимна.
Проверете раздела „за нас“, където медиите представят редакционните си екипи. Много често авторите в портфолиото на медията са представени с телефони и имейли за връзка, т.е. това са конкретни журналисти, с които можем да говорим или да им пишем, защото те не са анонимни.
Точно обратното е в медиите, които разпространяват фалшиви новини. За тях не се открива издател и няма опция за контакт с редакционен екип, тъй като редакционен екип просто няма.
Когато четем дадена публикация, нека видим кой е нейният автор. Всяка уважаваща себе си медия държи на авторството и обратното – публикациите в медиите, които разпространяват измислици, никога не са подписани, защото така си осигуряват безконтролност. Не можем да търсим отговорност за написаното от някой, като не знаем кой е.
В тези медии това е известно и те не носят нито морална, нито юридическа отговорност за публикуваното.
Трябва да сме бдителни за гръмки и скандални заглавия. Качествените медии не използват скандал, за да привлекат аудитория. Те се основават на факти, заглавията им носят сбита информация, а текстовете са написани с уважение към хора и събития. Обратното е при медиите, чиято цел е да подвеждат – те използват скандала, за да привлекат читатели и много често вплитат имена на известни личности в заглавие, за да стане ясно в текста, че личността няма нищо общо с написаното.
Ето един блестящ пример в това отношение. В края на януари т. г. десетки български сайтовете, сред които „Критично“, Darik News, „Гласове“, SafeNews, Traffic News и др. публикуваха новината, че Европейската комисия (ЕК) е позволила употребата на насекоми за приготвянето на различни видове храни. Част от заглавията във връзка с решението бяха: „ЕС одобри използването на брашно от насекоми в храни: Какво трябва да знаем?”, “От 10 февруари официално е разрешено да се използва протеинът от насекоми на европейския пазар на храни”, “ЧЕСТИТО! ЕС въвежда правило, позволяващо червеи в храната”.
Темата е широко дискутирана и в социалните мрежи, където част от потребителите говорят за таен заговор срещу човечеството, някои призовават за напускане на Европейския съюз, а други - за внимание при пазаруване.
Каква е истината за всичко това, обясняват проверителите на факти от платформата factcheck.bg.
На 20 януари Европейската комисия публикува решение 2025/89, с което се позволява използването на третиран с ултравиолетови лъчи прах от цели ларви на жълт брашнен червей, познат с латинското наименование Tenebrio molitor и произвеждан от френското дружествоа „Nutriеarth“. Според документа прахът от жълт брашнен червей би могъл да се влага като съставка за производството на „хляб и хлебчета, кейкове, продукти на основата на макаронени изделия, преработени картофени продукти, сирене и продукти на основата на сирена и плодови и зеленчукови компоти, предназначени за населението като цяло.“
Трябва да сме бдителни за политическа манипулация.
Ако една медия видимо е на страната на определена политическа сила или лансира определена политическа личност, това със сигурност е подвеждащо съдържание и много често новините в него са манипулативни. Нищо не се фалшифицира по-лесно от международните новини и хибридната война има десетки лостове, които използва, за да внуши новина за нечия победа или надмощие. А когато един читател попадне в този водовъртеж от фалшификации вече е подложен на "промиване на мозъка" и много трудно може да се откъсне от него.
Пример за подобно подвеждащо съдържание са публикации в български онлайн медии и профили в социалните мрежи, които разпространиха твърдението, че бившият френски еврокомисар Тиери Бретон е „признал“ как ЕС е анулирал изборите в Румъния и е готов да направи същото и в Германия.
Какво всъщност е казал Бретон: „Нека да изчакаме и да видим какво ще се случи. Нека запазим хладнокръвие и да прилагаме нашите закони в Европа, когато има риск да бъдат заобиколени и когато е възможно, ако не се прилагат, това да доведе до намеса. Направихме го в Румъния и очевидно ще трябва да го направим, ако необходимо, и в Германия“.
Както се вижда нищо в думите му не дава основание за твръденията, че Европейският съюз участва в анулиране на нечия изборна победа. (източник https://factcheck.bg/znam-kakvo-ne-napravihte-minalata-esen-es-ne-e-anuliral-izborite-v-rumaniya/ )
Можем сами да проверим дали една новина е истинска или фалшива?
Можем и сами да разработим своя методика за проверка на информацията, която ни залива в интернет пространството.
Един добър подход да се уверим дали информацията, която ни се предлага, е истина, е да я потърсим в уважавани медии. Много често фалшивите новини имат за цел да се заиграват със страховете на хората и също толкова често те не се откриват в медиите, които се ползват с обществено доверие. Това е знак, че нещо с информацията не е наред и трябва да сме бдителни, когато й се доверяваме, още повече когато я разпространяваме.
Един добър начин да проверим дали дадена новина е истина е и като я потърсим в Гугъл по ключова дума. Така ще видим дали историята присъства в други медии, кои са те и така по-лесно ще отсеем фалшификата от факта.
Не бива да пропускаме и обстоятелството ,че най-често обект на манипулации в интернет са снимки или видеа. Показва ни се снимка, за която пише, че е от място или събитие, което всъщност не е вярно, а надписът под нея е изфабрикуван с цел да заблуди. Най-лесното в този случай е да пуснем снимката в онлайн търсачка и така ще видим кои други медии са я споделили. Разбира се има и възможност за обратно търсене, но това е по-скоро за журналисти и едва ли редовия читател би се ангажирал да го прави.
Проверка на фактите
В първата седмица на 2025 г. собственикът на най-използваните социални мрежи фейсбук и инстаграм Meta Platforms обяви, че прекратява програмата си за проверка на фактите и премахва ограниченията върху речта във Facebook и Instagram. Този ход, според главния изпълнителен директор Марк Зукърбърг, е опит да се възстанови свободата на изразяване в платформите на компанията.
Подходът е в противоречие с регулациите в Европейския съюз и Великобритания, където големите технологични фирми са принудени да поемат по-голяма отговорност за съдържанието, което разпространяват, или да бъдат подложени на строги санкции. Затова и за момента Зукърбърг каза, че промените ще влязат в сила само в САЩ, но не и в Европа.
Програмата на Мета за проверка на фактите, въведена през 2016 г., препраща публикации, които изглеждат неверни или подвеждащи, към независими организации, за да оценят те тяхната достоверност и премахнат фалшивото съдържание.
Партньор на Мета в България през 2024 г. стана българската платформа Factcheck.
Factcheck Bulgaria е създадена през 2021 г. като инициатива на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ). Тя е сертифицирaна от независимата Международна мрежа на проверителите на факти (International Fact-Checking Network).
Factcheck Bulgaria е един от стоте партньори, независимо проверяващи фактите, на Meta в борбата с дезинформацията.
Посетете сайта за проверка на факти, за да се убедите от публикациите колко много неверни твърдения, добили публичност и масовост през социалните мрежи, са опровергани от проверителите на факти. Това още повече онагледява необходимостта да внимаваме какво четем и какво съдържание сами разпространяваме в мрежата. Възпитаването на култура на четене е първата стъпка към личната битка на всеки с дезинформацията.
Публикацията се реализира с финасовата подкрепа на Министерство на културата по Програма "Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето, медийна и информационна грамотност в обществените библиотеки"
