Фейсбук е да си начешем езиците, там отговорност няма

Не си падам по четене на коментари във Фейсбук. От вчера обаче се улавям, че изневерявам на това си нежелание. И то заради прословутата асоциация по ВиК, която всички дъвчим от Нова година. Признавам, че и за човек, който е свикнал с изблика на човешки емоции, бе стъписващо да видя толкова обидни обръщения. Никак не ми е комфортно да чета „мърши“, „продажници“, идиоти“ и т.н., адресирани към онези, гласували „за“ присъединяването. И пишейки се сещам за онзи клип на Робърт Де Ниро, в който нарича кандидата за президент на САЩ Доналд Тръмп „глупак“, „идиот“. Когато видях клипа за първи път, признавам си,  възхитих се на Де Ниро, по-скоро казах си, че е прекрасно да нямаш никакви зависимости и да не ти се налага автоцензура, за да покажеш отношението си към някого. Но това е Де Ниро, а Тръмп е кандидат за президент на САЩ.  Докато ние сме в Севлиево, една шепа хора, знаем се с някои от деца, други нас познават. Едно голямо село сме и дето се вика с половината град се виждаме в рамките на седмица, ако не по улиците, то поне в някой от големите магазини. Та затова не искам да чета, че този е мърша или другия идиот. И  защото смятам, че едно от достойнствата на демокрацията, за която съм убедена, че сме недорасли, е да уважаваме чуждото мнение, още повече когато е различно от нашето. А несъгласието си да обличаме в аргументи. Всъщност мисля, че обществената вълна „за“ и „против“ асоциацията се отприщи точно заради липсата на аргументи. Ако не беше ултимативното поставяне на нещата, ако не бяха заплахите, ако не бяха неизвестните, безводието, ако, ако...

И тук ще си призная, че аз самата не съм категорична дали  трябва да останем извън асоциацията. Но и имам сериозни резерви към присъединяването. Та си казвам, че щом аз, която имам себе си за информиран човек, още повече наслушала се на дебати по темата, нямам на сто процента яснота дали това е повече добре за Севлиево или по-скоро не, що останало за хората, които се водят повече от емоции и местен патриотизъм. Затова смятам, че хулите, които заливат Фейсбук по повод асоциацията, се допуснаха заради липсата на аргументи. И яснота. Никой не ни каза какво ще стане когато се присъединим, но стъпка по стъпка: първо, второ, трето. В срокове и с последици. А липсата на гаранции допълнително засили съмненията, че присъединяването е в нечии частни или корпоративни интереси. И в този смисъл смятам, че управляващите не свършиха добре работата си, макар, че изиграха добре ситуацията. Но носят вина за това, че часове след гласуването севлиевци се изяждат от обиди и ругатни в социалната мрежа.

Що се отнася до променилите мнението си съветници, това нито е ново, нито е за последен път. Интереси винаги съществуват, а в политиката още повече. Гласове се купуват не само по избори А купуването може да бъде по много начини – от обещание да ти асфалтират пред къщата, до пачка в пликче, която получаваш на четири очи. Апропо, не съм видяла никой да получава пари, за да гласува за асоциацията, но не изключвам и подобен сценарий. А недоволството на хората се декларира на избори. Не във Фейсбук с обиди, а с реален вот веднъж на четири години. Така че, уважаеми севлиевци, може да напълните профилите си с коментари, може да се надскачате по оригинални и мръсни обиди, но истината е, че хората, които взеха това решение, са наш избор. Ние сме им делегирали права да вземат важните за нас решения. И то само преди една година. Затова ако нещо не ни харесва от това, което се случва в ОбС, редно е да го насочим  към себе си, към съседа, колегата, роднината. Съветниците ни, добри или лоши, са спечелили мястото си в този ОбС с вота на стотици и хиляди измежду нас и ако тези, които сме изпратили да гласуват, за да пазят нашите интереси, са „идиоти“ и „мърши“, ние какви сме?

Убедена съм, че мнозина ще намерят начин да уборят раздъжденията ми и не им се сърдя. Знам обаче, че едно от най-лесните неща на този свят е да си в позицията на критикуващ. От тази позиция не ти се налага да носиш отговорност, стига ти да търсиш недостатъци. Знам и друго – винаги се налага някой да поеме отговорността. И трето има – когато отговорността е поета, обществото е онова, което трябва да следи какво се случва. Така е в демокрациите, в които един актьор може да си позволи да нарече кандидата за президент на Съединените щати глупак. Иначе Фейсбук е да си начешем езиците. Гражданска активност означава да имаш позиция, да поемаш ангажименти и да работиш. И в този ред на мисли, някой знае ли колко копия на подписката с искане за язовир трябва да се направят и колко от вас предложиха да помогнат за това? Колко поискаха да купят хартия, тонер за принтерите или просто да предложат помощ? Та, мили ми съграждани, не защитавам гласувалите „за“ асоциацията, но и не оправдавам онези й противници, чийто протест се изразява единствено в обидни коментари в мрежата. Това е елементарен начин да станеш значим в собствените си или нечии други очи. Истинската значимост всеки придобива, когато остави нещо зад себе си. И нямам предвид само децата, защото нали знаете, деца и заеми най-лесно се правели. Но човеци и история създават малцина. А история не се прави когато наречеш някой мърша. Освен, ако не носиш фамилията Славейков.

Eмилия Димитрова

1-ви март - Ден на самодееца. Или кой уби театъра?
Коментари
Знаят ли в Община Севлиево кога е родена Мара Белчева?
Коментари
След пътуването до Франция: изразено намерение за взаимопомощ
Коментари
Да разобличава всичко, което се крие в тъмата...
Коментари
Ясни са играчите в основните отбори за мача на 26 март
Коментари
Не сме свободни. Ние приехме модела
Коментари
Какво свършиха управляващите в Ница? - Само те знаят
Коментари
По-високите данъци са за добро, твърди кметът
Коментари
Детските градините - реформа да, но не на всяка цена
Коментари
Ще се мре по списък, ред да има
Коментари
Колко публично е публичното обсъждане на бюджета
Коментари
Заигравката на „Бяла“ с търпението ни изпушва
Коментари
Фейсбук е да си начешем езиците, там отговорност няма
Коментари
Очаква се икономически подем
Коментари
Болката, наречена образование
Коментари