Ген. Михов: Времето ми в политиката отминава

„Още преди три седмици обявих, че няма да участвам в президентската борба“ – това каза днес ген. Михо Михов пред пълен салон в родното си село Сенник, където бе за представянето на книгата си „Казано и премълчано“, в съавторство с полковника от запаса Веселин Стоянов. Салонът в сеннишкото читалище отдавна не бе виждал толкова хора, дошли както да видят и чуят ген. Михов, но и да поздравят Данаил Данков, техен съселянин, родом от Хирево, с издаването на стихосбирката му „Земя незащитена“.  

И макар емоцията от присъствието на генерала и тръпката от неговата книга да водеха настроението в залата, не мина без въпроси за политика. Сенничани казаха, че искат ген. Михов за президент, на което той отвърна: „Имам доста номинации, забележете, не толкова от АБВ, колкото от БСП. Много повече отколкото са на ген. Радев. Но аз реших, че моето време мина. Моето време беше 2009-та, 2012-та, 2013-та година. Сега съм на изхода на политическа активност, на гражданска активност не считам, че ми е дошъл края. Време ми е за съжителство с моите съселяни и земляци и се надявам да имаме още дълги десетилетия заедно“. И намекна за изборите през 2009-та, когато като мажоритарен кандидат на БСП получи повече гласове от водача на листата, но не влезе в парламента: „Аз политика с моите съселяни съм спрял да правя тогава, през 2009-та“.

Какво е общото между Сенник, Дан Колов и ген. Михо Михов? Всички са изобразени на корицата на “Казано и премълчано“. На титулната страница е снимка на генерала, на гърба на книгата е табелата на Сенник откъм Севлиево и снимка на Дан Колов. „Който и да ме попита откъде съм, винаги казвам: Сенник. А в книгата се постарах да напомня за Дан Колов, защото имаме достатъчно монументи и музеи, но не използваме това име за възраждане на родолюбието“, сподели бившият началник на Генералния щаб на Българската армия.   

На Сенник са посветени доста страници от книгата, която, както авторите  определят, няма  смисъл и характер на мемоари, а на диалог и анализи. Ето как самият ген. Михов представи „Казано и премълчано“: „В първата част споделяме възхода на нашето село и падението на нашето село. Защото всички търсят някъде причината по отношение на прехода на системата от една в друга, по отношение на разрухата.  Но много от дейностите, довели до днешното положение, ги извършихме собствено ние, българите. Смяната на системата бе възприета от много хора с въодушевление. Но грешката не е толкова в демокрацията, а че ние, българите, сложихме  на административните политически места неподготвени хора. Направихме приватизацията и я дадохме в ръцете на неподготвени хора, които нито развиха производството, нито умножиха работната ръка, която да произвежда. А какво направихме със селото? Та нима не избрахме ние ликвидационните комисии? И днес да няма що-годе свястна техника, за да развиваме селското стопанство и да умножаваме продукцията. В първата част става дума за онова село, с дядо Станчо – пъдаря, който викаше: „Видя, видя...Ида, ида“, но нямаше кражби като днес. Ние съжителствахме и с хора, може би орисани от Господ, но несъвместими с нашето общество. Споделям и за Петър Бъзака, за Ванката, който трасираше пътя си с онези книжки, за Маринчо и прочие хора, които живяха с нас и отдавна ни напуснаха, но това беше нашето село. Няма смисъл, особено в съжителството в селата, да изпитваме злоба и омраза“...

По-нататък в книгата става дума и за годините, в които  Михов е съветник по военната сигурност на президента на България Георги Първанов и по-късно секретар на президента и дипломат в Македония. За това време разказва: „Косовската криза беше нещо много сериозно и  днес се съизмерва с опаснотите от бежанска вълна към България. Предполагаше се голям наплив на албанци от Косово и македонски албанци към Бъгария. Беше много тежък период.  Въпреки тежките упреци, които се отправят днес към Иван Костов, мога да каже, че в онзи период той и съветниците му постъпиха много мъдро. Костов не бързаше с взимането на решения. Но решението бежанците да бъдат спрени в Македония бе правилно. Ние, Българската армия, изградихме бежански лагер в село Радуша, недалеко от град Тетово под Шар планина. Изпратихме там храна, дрехи, горива, сглобяеми къщички, осигурихме медицинско обслужване. Непрекъснато там бе и заместник-министърът на отбраната Пламен Радонов. И напливът от бежанци към България беше спрян в Македония, за което имахме съгласието и на македонската страна. А участието на България в политическите решения за Косово даде път към членството на страната ни в НАТО.  Друг път нямаше“.

Трудно е в едно представяне да се разкажат над 500 страници, колкото е „Казано и премълчано“. По-хубавото е, че за да чуят за книгата и се срещнат лично с генерала дойдоха хора не само от Сенник и Севлиево, но и околните села и съседни градове, сред които негови съученици и приятели. Силно емоционално бе преплитането между стиховете на Данаил Данков и диалозите на ген. Михов. А спомените на учителката Мария Михова, която наричаше генерала Мишо, накараха мъжа под пагони неведнъж да се смути.

Книгата „Казано и премълчано“ може да се поръча чрез секретаря на читалище „Св. Климент Охридски“ в с. Сенник Христина Христова.

Фотографията - едно много красиво хоби
Култура
Крепостта Хоталич „тръгва“ на пътуваща изложба
Култура
Галерия "Пейкови" представя Силвия Шосева
Култура
Сградата на Регионалния исторически музей - национален паметник на културата
Култура
Наградите от фестивала на руската песен и поезия дойдоха в Севлиево
Култура
Ирина Колбасова получава посмъртно почетен знак "Севлиево"
Култура
Перфектното звучене на трио "Звън" усъмни жури в синбеците
Култура
Пет награди за „Upstream Voices” от "Сребърна Янтра“
Култура
Мая Ананиева направи дарение на галерия "Асен и Илия Пейкови"
Култура
"Северняшки гайтани" ще разлюлее зала "Дан Колов" на 13 октомври
Култура
Велизар Захариев е трети в конкурс за скулптура на П. Славейков
Култура
Михаил Костадинов дари наградата си от "Севлиево рок"
Култура
Отбелязваме 150 години от рождението на Мара Белчева
Култура
Първа самостоятелна изложба откри Велизар Захариев
Култура
Ценка Горалова бе член на международното жури на "Орфей в Италия"
Култура
Фотографии, вдъхновени от севлиевци, показаха на изложение в Кан
Култура