Честване 132 г. вестник „Росица“ – Томислав Дончев поздравява главния редактор Минка Минчева, която ръководи медията от малко повече от година, но си присвои заслугите за „най-дълго издавания вестник в България“ Снимка: Фейсбук страница на Община Севлиево
Община Севлиево ще налее 30 хил. лв. в местния официоз – вестник „Росица“. Медията се издава от общинско търговско дружество, а главният редактор се назначава от кмета на Севлиево Иван Иванов. Той е и лицето с фактически контрол върху дейността на медията, показва справка в публичния регистър на доставчици на медийни услуги, поддържан от Министерството на културата. Това обяснява откритото и последователно осигуряване на медийно спокойствие за местната власт, но не дава отговор на въпроса защо журналистически услуги за ГЕРБ и ДПС трябва да бъдат плащани с пари на данъкоплатците.
Предложението за спасяване на вестник „Росица“ е заложено в предварителния дневен ред на насроченото за 31 март т.г. заседание на Общинския съвет в Севлиево. Практиката от последните десет години обаче показва, че
всяко предложение на кмета на града, се одобрява с гласовете на ГЕРБ, ДПС и политическите им приятели в съвета.
Изключенията се броят на пръстите на едната ръка и са по-скоро „прецедент“. Като към това се добави фактическата липса на опозиция в съвета, поисканото финансиране за в. „Росица“ изглежда предрешено.
Финансовото вливане към общинското дружество-издател ще стане с увеличаване на капитала от 16 на 46 хил. лв., се вижда от предварителния дневен ред с предложенията за решения. Мярката е наложителна, става ясно и от годишните финансови отчети на медията, които от 2017 г. насам приключват с отрицателни стойности.
Първият отчет, от който се вижда, че дружеството-издател има финансови проблеми е от 2017 г. и под него за първи път стои името на сегашния му управител Минка Минчева. Връзката на Минчева с ГЕРБ е лесно проследима. Тя е общински съветник от ГЕРБ в Габрово и не крие пристрастията си към партията на Борисов.
С годините загубата на вестника става все по-голяма
– през 2019 г. е 50 хил. лв. с натрупване, към края на 2020 г. е 61 хил. лв. За дружество с капитал от 16 хил. лв. ситуацията би могла да се нарече „пред фалит“.
Всъщност в спасяването на единствената печатна медия в Севлиево не би имало нищо лошо, ако не бяха лишените от основание мотиви, с които това се прави.
Според предложението до общинските съветници икономическото състояние на вестника е „негативно повлияно от икономическата криза, предизвикана от пандемията с Covid-19“. За да се справи с това управителят на дружеството ще разработва съвместни проекти с училища за ученическо творчество и с публични институции от областта, както и ще осъществи промяна в концепцията на хартиеното издание, ще се развива сайта и фейсбук страницата на медията. Това е записано във внесеното от кмета на Севлиево до местния Общинския съвет. „За тази цел дружеството се нуждае от средства, с които да покрие текущи задължения и да финансира така описаните проекти“, пише още в предложението. Как с 30 хил. лв. ще се покрие двойно по-голямата натрупана загуба е отделен въпрос. Освен ако това не е цената, на която вестникът да „избута“ до местните избори догодина.
Всъщност „така описаните проекти“ изобщо не са описани.
В предложението до общинските съветници се говори за съвместни проекти, но какви, как ще бъдат финансирани и по какви критерии ще бъдат отчетени резултатите от изпълнението им, не става ясно. Общинските съветници са тези, които трябва да изяснят за какво ще бъдат похарчени парите на данъкоплатците, преди решението така или иначе да бъде гласувано. Друг въпрос е дали между тях ще се намери някой, който да го направи?
Ако такъв се намери би било добре да попита Covid-19 или превръщането на вестника в печатен орган на ГЕРБ повлия негативните му финансови резултати. В повечето случаи редакционна политика води до привличане или отдръпване на читатели. Само че в случая става дума за парите на севлиевските данъкоплатци и те имат право да знаят защо „вестникът на Севлиево“ е доведен до фалит, по време на чие управление стана това, кой го допусна и доколко финансовата немощ на медията е предизвикана от нейното ръководство.
Данъкоплатците имат право да знаят
защо месеци преди ГЕРБ да дойде на власт в Севлиево в. „Росица“ приключва 2011 г. с 19 хил. лв. печалба и разполага с 81 хил. лв. Съвпадение ли е това, че с последната смяна на ръководството на вестника през 2017 г. започна и неговия упадък, или това е процес, свързан с обективни фактори? Ако е второто, тези фактори трябва да бъдат ясно назовани.
Ако обаче причините са субективни, обяснението не е достатъчно. Тогава общинските съветници, които гражданите са избрали да защитават интересите им, трябва да настояват за отговори. Ако управителят не се справя, допустимо ли е да продължи да води вестника към финансова немощ само защото осигурява медиен комфорт на местната власт. Невъзможност или нежелание стоят в основата на премълчаните общински проблеми, ненаписаните критични текстове и пълната липса на публичен дебат по важни за града и общината въпроси?
Защото читателят може да преглътне, че с парите му ще се купи спасителен пояс за местния вестник, оцелял повече от век. Но едва ли ще прости превръщането на същия вестник от средство за масова информация в средство за еднолична интерпретация на сътворената от ГЕРБ и ДПС градска действителност.
източник: zaistinata.com
