Д-р Доротея Тодориева
Д-р Доротея Тодориева е специалист „Клинична хематология“. Работи в Клиниката по хематология на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен, където е докторант. Има сертификати и диплом от Европейската хематологична асоциация. Д-р Тодориева е един от специалистите, които участват в кампанията „Попитайте хематолога“, организирана от Института за здравно образование, с подкрепата на Българско медицинско сдружение по клинична хематология. В рамките на кампанията бяха организирани безплатни консултации в Свищов, при 30% от прегледалите се, са установени индикации за заболяване.
Д-р Тодориева, защо участвате в тази кампания?
Защото смятам, че пациентите с хематологични заболявания, колкото и редки да са те, всъщност са много повече от реалната бройка пациенти, които виждаме в клиниките. Ако сравним статистиката на СЗО с българската реалност ще видим, че процентът на заболеваемостта тук е много по-нисък. Това означава, че има много хора с хематологични заболявания, които не знаят, че са болни. И защото достъпът до такива специалисти в България е затруднен за много хора, които живеят извън големите градове. Дори не във всеки голям град има специалисти-хематолози.
Какво показаха прегледите в Свищов?
Повечето хора за щастие бяха с не толкова сериозни проблеми. Нямаше пациенти със заболявания, които определяме като „най-страшни“. Но имаше хора, които имаха нужда от хематологична подкрепа в състоянието си. Мисля, че успях да помогна и да внеса яснота в тяхното състояние, както и да установим контакт при нужда от допълнителна помощ.
Кога пациентът трябва да потърси помощта на специалиста-хематолог? За какво "отговаря" Вашата специалност?
Обикновено в България предвид здравната система, би трябвало личният лекар да насочи пациента към специалист-хематолог, ако прецени, че има нужда. Ако обаче това бъде пропуснато по някакви причини, хората винаги могат да потърсят хематолог, ако има някакво отклонение в кръвната им картина. Най-малкото самите лаборатории посочват дали има отклонения и всеки би могъл да се ориентира. Дали е значимо отклонението, хематологът ще прецени. Но фактът, че има отклонение навежда на мисълта, че може да има някакъв проблем. При промени в кръвната картина, при наличие на лимфни възли, които сами са опипали, особено ако те са неболезнени, ако не могат да ги свържат с някакъв инфекциозен процес. Увеличен далак, неясно състояние на температура, отслабване на тегло - това са причини, при които пациентите трябва да търсят хематолог.
Т.е. симптомите на рака на кръвта приличат на тези при една обикновена настинка или грип?
Всъщност лошото на хематологичните заболявания е, че те нямат една специална симптоматика, за която в 100% от случаите да се каже - да, това е хематологично заболяване. Всичко е много неспецифично, много общо. Хората може да се чувстват напълно здрави и въпреки това да имат някакъв проблем. Затова винаги стимулирам хората да си правят профилактичните изследвания, които им се полагат. Много често съвсем случайно се откриват промени в кръвната картина, за които те не подозират.
Целта на тази кампания е и ранно откриване на злокачествените заболявания, за да бъде спасен животът на много хора. Как се поставя диагнозата на злокачественото хематологично заболяване?
Нашите заболявания се разделят на два вида – доброкачествени и злокачаствени. Злокачествените най-често се асоциират с рака на кръвта – това са левкемии, лимфоми. Зависи от вида на заболяването. То може да е на костния мозък, на лимфни възли. Ако е на костния мозък, се препоръчва изследването на костния мозък – пункция или биопсия. Не са силно болезнени и са абсолютно необходими. Докато заболяванията на лимфните възли се диагностицират с биопсия на съответния възел.
Важно е да уточним, че тези изследвания се правят изключително в Университетските центрове по хематология?
Основно да. А специално изследването на костен мозък – изключително да – то се извършва само в университетските клиники. Докато биопсия на лимфен възел може да бъде направена във всяко хирургично звено, но е важно кой ще е патоанатомът, който ще я гледа.
Вярно ли е, че ракът на кръвта вече се лекува?
Има видове рак на кръвта, които могат да се считат за излекувани. Или заболяването може да бъде поддържано на такова ниво, че човек да съществува като нормален индивид в обществото, интегриран, напълно на 100%, да се лекува и практически да няма оплаквания от болестта. Вече имаме таргетна (прицелна) терапия – която атакува директно раковите клетки, без да уврежда здравите; говорим за персонализирана медицина. В сравнение с преди 10 -15 год. преживяемостта е в пъти по-висока, а при някои заболявания е съизмерима с тази при пациенти хронични заболявания, напр. Диабет или дори с тази на здравите хораЛечението се извършва в специализираните хематологични клиники в страната. Всеки пациент в България, т.е. и в Свищов, има достъп до лечение на съвременно ниво, ако навреме се е обърнал към своя лекар и е насочен към високоспециализирана клиника. Но има и хематологични заболявания, при които това, което можем да направим, не е достатъчно. Но хематологията е бързо развиваща се специалност, към която са насочени изключително много проучвания, за да се преодолеят тези проблеми и вярвам, че скоро ще можем да помагаме на много хора с диагнози, считани за фатални.
Затова ли избрахте да специализирате хематология?
Да. Много случайно се влюбих в хематологията като студент, на края на студентството си. Хематологията е много интересна и специална дисциплина. Тя се развива бързо и с много добри резултати при лечението на пациентите. Тя е специалност, която изисква познаване не само на клетъчно, но и на молекулярно ниво. Изисква също много познания и в други предклинични и клинични специалности на медицината. Радвам се, че избрах тази професия и имам възможност да работя хематология на високо съвременно ниво в България.
Интервюто е предоставено на "Севлиево онлайн"
от Институт за здравно образование
