Италианецът Антонио Галенга първи пише в „Ню Йорк Таймс“ за зверствата и жестокостите на османлиите по време на Априлското въстание. Това твърдение аргументирано и с факти изрази журналистът и независим изследовател Владимир Дворецки от Фондация „Европа и светът“, който представи в Дряново резултатите от свое проучване, плод на над десетилетен труд.
През пролетта на 1876 г., по време на Априлското въстание, Дряновският манастир се превръща в символ на българската съпротива. В продължение на девет дни близо 200 въстаници и четници, водени от надеждата за свобода, устояват срещу хилядна османска войска, подкрепена с артилерия и башибозук.
Малко известен факт е, че именно чуждестранен журналист пръв разказва пред света за случилото се в Дряново и за жестокостите при потушаването на въстанието. Според проучванията на журналиста и изследовател Владимир Дворецки, това най-вероятно е италианецът Антонио Галенга, чиито репортаж излиза в „Ню Йорк Таймс“ на 2 юли 1876 г.
Кореспондентът попада случайно в района, докато пътува към Цариград след събитията около кораба „Радецки“ и четата на Христо Ботев. В Русчук научава, че край „Дравно“ все още се водят сражения, и получава разрешение да ги отрази. Това, което вижда, го потриса.
Анонимния репортер сам изтъква, че няма да му повярват, ако разкаже за всичките ужаси,
на които се нагледал само за 24-те часа, които прекарал в района на „Дравно“: „Трупове на мъже, жени и деца лежаха по улиците на селата, през които бяха минали тези диваци (става въпрос за башибозуците и черкезите – б. а.). Говори се, че в Каракилиси цяло училище от петдесет деца е било изклано. Видях български поп да виси обесен от гредите на полуизгоряла къща, а на около десетина метра лежеше обезглавеното тяло на един селянин, чийто колан показваше, че е бил заловен, докато е бил въоръжен“.
Най-силните му редове са посветени на обсадата на Дряновския манастир.
Авторът отделя специално внимание на обсадата на Дряновския манастир, където въстаниците – според него около 400 мъже, смело се противопоставяли на около 3 000 турци. Османските войски разполагали и с две оръдия. Турският командир Хюсеин бей разположил оръдията на един хълм и оттам обстрелвал манастира, но шестчасовата канонада не дала ефект. Репортерът изтъква, че оръдията стреляли по старата сграда, но гюллетата се оказали безсилни срещу солидните гранитни зидове, оцелели от векове. Много от снарядите падали, преди да достигнат целта си, макар батареята да била разположена едва на 2 000 метра от манастира. Все пак оръдията вдигали много шум и след всеки изстрел имало викове на задоволство от страна на турските войници, примесени с псувни срещу „кучетата-неверници“, които дръзнали да оспорят властта на мюсюлманите.
Журналистът описва бойното поле след сражението – десетки загинали българи и стотици ранени турски войници. Той напуска мястото веднага след битката, потресен от гледката на човешки глави, носени на пики, и от писъците, идващи от горящите предградия.
Журналистът твърди, че успял да преброи телата на 130 мъртви българи, но не видял нито един пленник. Според турците, ранените се самоубивали, вместо да се предадат. Репортерът видял трупа на силен българин, чиято бедрена кост била строшена от гюле. Той лежал край църквата сред телата на петима турци. В ръката си стискал празен револвер, а в главата му имало дупка от куршум и изглеждало, че си е пръснал главата.
Днес този репортаж остава едно от най-ценните чуждестранни свидетелства за Дряновската епопея.
Според Владимир Дворецки публикацията в „Ню Йорк Таймс“ предшества известните дописки на Джанюариъс Макгахан за Батак и е сред първите текстове, разкрили пред света истината за зверствата след Априлското въстание.
Все още е загадка кой точно е авторът, но Владимир Дворецки прави доста проучвания, които хвърлят светлина върху неговата самоличност. По всяка вероятност става въпрос за западен журналист със седалище в Цариград, а по онова време те са били не повече от десетима.
„Най-известното име за нас, безспорно, е това на специалния пратеник на „Дейли нюз“ Макгахан, чийто репортаж от Батак потриса световната общественост и допринася в най-голяма степен за свикването на Цариградската конференция и последвалата Руско-турска освободителна война. Но Макгахан е американец, а авторът на статията за Дряновската епопея споменава, че страната му е участвала в Кримската война, т.е. това изключва САЩ“, допуска изследователят.
Следващият „заподозрян“ по думите му е кореспондентът на лондонския в. „Таймс“ Антонио Галенга. Той е натурализиран британец от италиански произход, а родината му Кралство Сардиния, също участва в Кримската война. Заедно с постоянния кореспондент на „Дейли нюз“ в Цариград – британският адвокат сър Едуин Пиърс, Галенга получил от ръководителите на Роберт Колеж д-р Уошбърн и д-р Лонг информация за зверствата при потушаването на Априлското въстание. Двамата пуснали едновременно дописки до своите редакции на 16 юни 1876 г.
Текстът е подготвен от екип на Исторически музей Дряново, публикува се с незначителна редакция и съкращения.
Може да гледате и разговор на директора на музея в Дряново Иван Христов с Владимир Дворецки в подкаста "Музеят говори".
