
В ерата на дигиталната информация новините се разпространяват със скоростта на светлината. Социалните мрежи и онлайн платформите са основният източник на информация за мнозина, но именно там се крие и една от най-големите заплахи на нашето време – измамната журналистика, подсилена от изкуствения интелект (ИИ).
Какво е измамна онлайн журналистика?
Измамната онлайн журналистика включва умишлено разпространяване на невярна, подвеждаща или изопачена информация, често с цел манипулация на общественото мнение, печалба или политическо влияние. В последните години тази практика се усъвършенства чрез използване на технологии като генеративен ИИ, който може да създава фалшиви текстове, изображения, аудио и дори видеа с висока правдоподобност.
Ролята на изкуствения интелект в медиите
Изкуственият интелект има двойствено лице в света на медиите. От една страна, той улеснява работата на журналистите – анализира големи масиви от данни, автоматизира писането на кратки новини (като спортни резултати или икономически доклади) и дори помага в проверката на факти. Но от друга страна, същият ИИ се използва за създаване на дезинформация – фалшиви статии, фалшиви снимки (deepfake), дори имитации на реални гласове.
Пример за това са фалшиви видеа на известни личности, които „казват“ неща, които никога не са изричали. Или автоматично генерирани новинарски сайтове, изглеждащи напълно легитимно, които публикуват неверни или подвеждащи новини, за да влияят на общественото мнение.
За какво да бъдем внимателни?
В този нов информационен пейзаж критичното мислене и дигиталната грамотност са от съществено значение. Ето няколко важни съвета:
Проверявайте източника – не се доверявайте сляпо на заглавия или снимки. Проверете кой стои зад сайта, кога е публикуван материалът и дали има автор.
Сравнявайте информацията – вижте дали и други надеждни медии отразяват същата новина. Ако една статия изглежда сензационна, но никой друг не я споменава, вероятно не е вярна.
Внимавайте с изображения и видеа – с напредъка на deepfake технологиите е все по-трудно да се различи истинското от фалшивото. Обърнете внимание на детайли, изкривявания, неестествено поведение.
Не споделяйте без да проверите – дори добри намерения могат да допринесат за разпространение на лъжи.
Как да различим съдържание, създадено от изкуствен и естествен интелект?
Създадените от изкуствен интелект текстове се отличават с използване на общи фрази, клишета и прекалено формален, неутрален стил. Ако са видеа, звучат "гладко", без личен нюанс или специфична гледна точка. В публикациите, плод на изкуствен интелект липсва задълбоченост и се отличават с отсъствие на ангажираност от експерти по обсъждания проблем.
Създадените от естествен интелект, т.е. текстове, създадени от реален човек (автор) имат индивидуален стил. В тях може да има сравнения, оценка, хумор или някаква емоция. Авторските текстове се позовават на твърдения, в тях може да има критичност, лично или чуждо мнение, понякога и анализ. Може да има препратки (линкове) към конкретни източници, послужили за създаване на съответната публикация. И не на последно място, авторските публикации са подписани, т.е. те имат автор, който стои с името си.
Не е трудно да различим снимките и видеата, генерирани от изкуствен интелект?
Важно е да се има предвид, че създадените от изкуствен интелект изображения изглеждат перфектни, на моменти и нереални. Ако сме наблюдателни и достатъчно критични, не може да не „хванем“ генерираната фотография или видео.
Наскоро в една от социалните мрежи се разпространяваше снимка на много красиво жълто мушкато. Цветето беше толкова красиво, че няма как да останеш безразличен. Под тази снимка се появиха множество коментари, повечето на жени, които питаха откъде да си го поръчат. Стотици коментари с искане за покупка и едва четири, пет, които казваха, че снимката е генерирана от изкуствен интелект и такова цвете не съществува. Защото жълто мушкато в реалния живот няма или поне никой не е виждал на живо.
Снимка, генерирана с изкуствен интелект
През 2023 г. в интернет масово се разпространи снимка, на която папа Франциск носи бяло пухено яке, модерно, стилно и напълно нехарактерно за религиозна фигура. На пръв поглед – снимката изглежда реална, но при внимателен оглед се вижда, че пръстите на Светия отец изглеждат деформирани, кръстът на гърдите му е размазан, а очите му леко несиметрични. Тази снимка беше създадена от изкуствен интелект и нито един официален източник не потвърди нейната автентичност, а от Ватикана опровергаха истинността й.
Някои снимки и видеа са обозначени с бележки като "Made with AI" (Създадено с ИИ) или "AI-generated content" (съдържание, генерирано от ИИ), но не всички. Някои платформи, като Instagram и TikTok добавят този етикет автоматично, веднага щом открият съдържание, генерирано или модифицирано от изкуствен интелект. Може да попаднем и на видеа, в които публични личности казват неща, които никога не са казвали. При внимателно наблюдение обаче се наблюдава разминаване между устните и звука, неестествени движения на лицето, замъглени преходи около очите и устата.
Истинските видеа изглеждат естествено, имат реален фон, личността, която говори прави различни естествени движения, понякога може да се изкашля, да кихне, да издаде типичен за човешкия говор звук, който изкуствения интелект не може да пресъздаде.
Къде сме ние, потребителите?
Разпознаването на ИИ-създадено съдържание изисква комбинация от:
Критично мислене
Медийна грамотност
Техническа информираност
Технологиите непрекъснато се развиват, но нищо не бива да измества човешката способност да се задават въпроси, да проверяваме информацията и да търсим контекст. Никой не знае дали бъдещето няма да ни изправи пред нови и по-убедителни фалшификации, затова отговорността за истинността на съдържанието, което четем и споделяме е обща – на медиите, на технологичните платформи и на нас като потребители.
Разпознаването на съдържание, създадено от изкуствен интелект, вече не е умение само за журналисти или специалисти – това е основна част от дигиталната грамотност на всеки, който ползва интернет. Колкото по-рано развием навици за проверка и критично мислене, толкова по-добре ще се справяме в информационната джунгла на 21-ви век.
Публикацията се реализира с финасовата подкрепа на Министерство на културата по Програма "Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето, медийна и информационна грамотност в обществените библиотеки"