Качени записи, липсващо съдържание: Как изглежда „публичността“ на Общинския съвет в Дряново

Записи от празна зала, неразбираем звук и случайни кадри съставляват архива на Общинския съвет в Дряново за февруари 2026 г. Публикуваното в секция „архив“ повече прилича на записи от забравена включена камера и определено не е отчет за работата на местната власт, от който гражданите биха се информирали.

Към датата на публикуването на този текст в секция „записи“ от раздел „архив“ на Общинския съвет в Дряново са качени пет видеа от една и съща дата – 2 февруари 2026 г. Съдържанието им обаче буди повече недоумение, отколкото информираност.

Празна зала и гласове „зад кадър“

Първият по време запис е от 10:14 ч. В продължение на 43 минути камерата показва празната заседателна зала на Общинския съвет и се чуват гласове „зад кадър“. Колко души говорят не става ясно, но са поне двама. Разговорът е напълно неразбираем. В залата кънти, звукът е лош и на практика е невъзможно да се долови какво се обсъжда, ако изобщо нещо се обсъжда, но тъй като записите в архива на Общинския съвет, логично е да се предположи, че се води дебат. Отделен въпрос е защо зад кадър.

И кафе с цигара от залата

Само минута по-късно, в 10:15 ч., е качен втори запис. Двата са публикувани под наименованието „запис председател“. От същия час има и трето видео, озаглавено „запис от зала“, при което се вижда различна позиция на камерата. В този запис в кадър влиза мъж, който пие кафе и пуши. Появява се и председателят на Общинския съвет, както и други двама мъже, които се виждат в различни моменти. Всички разговарят, но какво точно си казват отново е почти невъзможно да се разбере, по-скоро се долавят откъслечни думи, от които може да се предположи, че настройват камерите в залата или се опитват да подобрят работата им.

Архив или бутафорна отчетност

Тук възниква въпроса: какво правят подобни записи в официалния архив на Общинския съвет? Архивът следва да съдържа документирани заседания на съвета или постоянните му комисии, т.е. реална работата на институцията, а не технически проби, разговори „между другото“ и кадри на празна зала.

Този кадър „върви“ в продължение на 22 минути, зад кадър се чуват гласове.
Скрийншот от сайта на Общинския съвет в Дряново.  

Ако тези видеа са качени по грешка, това поставя въпроси за контрола върху съдържанието на сайта на Общинския съвет, който между другото е секция в официалния сайт на Община Дряново. По-обезпокоително е обаче, ако не са „грешка“, защото тогава така нареченият „архив“ се превръща в бутафорна отчетност: има записи, които са публични, но не носят публичност, тъй като не дават яснота какво се случва в работата на местната власт и какво гражданите трябва да научат от публикуваните видеа.

Протоколите като записите

Публичността в работата на който и да е Общински съвет и неговите постоянни комисии е регламентирана със Закона за местно самоуправление и местна администрация (ЗМСМА). Съгласно него след всяко заседание на съвета или комисия се публикува протокол, към който се прилага и видеозапис, а записите се съхраняват на интернет страницата на институцията и трябва да са достъпни по всяко време.

Към 3 февруари 2026 г. последният наличен протокол от работата на Общинския съвет в Дряново е от извънредно заседание, проведено на 15 декември. Липсва протоколът от редовното заседание на 22 декември 2025 г., което означава повече от месец забавяне. Не е публикуван и протоколът от 27 януари 2026 г., макар че при него срокът все още може да се приеме за относително кратък. Така дори писмената форма на отчетност, която би трябвало да компенсира слабостите във видео излъчванията, също се оказва непълна.

Резултатът е ехо, размити думи и усещане за „празно звучене“

Он-лайн излъчването от работата на Общинския съвет в Дряново определено може да се нарече неефективно. Така е, когато в една зала звукът „кънти“ и речта е трудно разбираема. Това обикновено означава, че аудиото не се взема директно от микрофонната система, а се улавя от вграден микрофон на камерата или от случаен околен микрофон. Този тип микрофони обаче „улавят“ целия акустичен фон в помещението – отраженията на гласа от стените, тавана и пода и всички странични шумове. Резултатът е ехо, размити думи и усещане за „празно звучене“, при което отделната реч е трудна за разбиране.

При нормално организирано излъчване на заседание звукът трябва да идва директно от микрофоните на говорещите – през пулт или аудиосистема, свързана към записващата техника. Така се записва чист сигнал, без влиянието на акустиката на залата. Когато това не е направено и се разчита на „каквото хване камерата“, записът може формално да съществува, но на практика не изпълнява основната си функция – гражданите да могат ясно да чуят кой какво казва.

С други думи, проблемът не е просто в „лош звук“, а в това ,че публичното излъчване не може да бъде източник на информация.

Публичността не е отметка в списък със задачи. Тя означава гражданите действително да могат да видят, чуят и разберат какво правят избраните от тях представители. В момента това в Дряново изглежда е по-скоро имитация, отколкото прозрачност.

Текстът е от редакционното съдържание на платформата за регионална журналистика "За истината".