Десислава Симеонова - кандидат за народен представител от "БСП за България" в 7 МИР Габрово
Парламентарни избори на 11 юли 2021 г.
Като представител на учителското съсловие как бихте коментирали развитието на средното образование в България?
За реформата в образованието ни напоследък се говори много, но за да е успешна една реформа, трябва да има цялостна визия каква е целта, какъв е пътят и в крайна сметка – какъв ще бъде резултатът. Радващо е, че образованието все повече се осъзнава като приоритет и все повече се възприема идеята, че именно то е двигателят и основата на цялостното ни икономическо и социално развитие.
За съжаление обаче, създава се усещането, че липсва цялостна визия и всичко, което се прави, е „на парче“. За мен най-големият проблем е, че качеството на нашето образование спада главоломно. За това си има и причини – на първо място това са делегираните бюджети и тази порочна практика „парите следват ученика“, която дава усещането за недосегаемост в учениците.
Притеснително за мен е, че образованието ни не отговаря на съвременните изисквания на обществото и често е силно закостеняло и архаично, което рефлектира върху мотивацията и заинтересоваността на учениците. Не е достатъчно силна връзката образование-бизнес и именно това трябва да бъде един от основните приоритети занапред. В учебните програми в момента има недомислици, като мога да отчета като сериозен проблем липсата на приемственост и свързаност между отделните предмети, а също и в отделните години по предмет, затова и в нашата платформа е предвидена пълната им ревизия, за да стане учебното съдържание в програмите адекватно на времето си.
В програмата на БСП темата за образованието е сериозно засегната, кои според Вас са трите най-важни точки от нея, които трябва да променят към по-добро образователната система
Нашата програма е добре премислена и балансирана, като основният акцент в крайна сметка е повишаване на качеството на образованието. Основният ни приоритет в сектор „Образование“ е на изхода от образователната система да имаме добре подготвени, грамотни, социално ангажирани хора, които успешно да направят избор, продължавайки образованието си, и впоследствие да се реализират на пазара на труда.
Смятаме, че от огромна важност е промяна в модела на финансиране, който към момента дава превес на големите училища и тези в областните центрове, но поставя в неизгодно положение училищата от по-малките общини и населените места, където най-силно се проявява демографският срив.
Предлагаме също и устойчив ръст на разходите за образование и повишаване на трудовите възнаграждения. Във висшето образование предлагаме подобряване на модела на финансиране на висшите училища, съобразено с обществените потребности от специалисти, а също и увеличаване на финансирането на университетите, които се утвърждават като научни и изследователски центрове.
Може би това, което ще има най-позитивен и дълготраен ефект върху развитието както на образованието, така и на бизнеса, е, че в нашата програма присъства изготвянето на национална карта „Образование-икономика“, която има за цел да планира кадрите, подготвяни от професионалното и висшето образование, така че да отговарят дългосрочно на потребностите на икономиката и пазара на труда по региони, което, особено за изоставащите региони на страната ни, е от особена важност. Предвиждаме също и утвърждаване на държавна поръчка в университетите, основана на планиране на нуждите от работна сила с определени квалификации и специалности, а държавата да поема таксите за обучение на студентите по приоритетните специалности в рамките на държавната поръчка.
Какви са перспективите пред образованието в Габровска област?
Абсолютно ясно е, че демографската криза в страната оказва силно влияние върху образованието, а област Габрово, като една от областите с най-влошени показатели, е силно засегната. Нашата област има най-висока средна възраст на населението – 48,6 години, като, за съжаление, отвъд цифрите и статистическите показатели, се оформят големите проблеми, идващи от тази влошена демографска картина – все по-малко като брой ще бъдат хората, които могат да се реализират на пазара на труда, все по-малко ще бъдат тези, върху които ще се стовари икономическата тежест, респективно – все по-малко са децата. При тези условия много училища и детски градини са принудени да се борят за своето оцеляване. Както по-горе споменах, сегашният модел на финансиране на образователните институции притиска малките училища и тези от по-малките общини, което неминуемо води до факта, че в един или друг момент, заради липсата на деца, те са изправени пред вероятността да бъдат закрити. Именно това е и причината да настояваме за промяна на този модел.
Габровска област е един от индустриалните центрове на страната и категорично трябва да се акцентира върху професионалното образование. Със сигурност нашите усилия трябва да бъдат насочени към ранна професионална ориентация на учениците, финансови стимули за бизнеса за прием на ученици за стаж в реална работна среда, изграждане на кариерен план на учениците от професионалните училища и осъществяване на контакта между бизнеса и бъдещите кадри. Постигането на качествено обучение в реални условия и изграждането на подготвени висококвалифицирани кадри ще има благоприятно отражение както върху образователната сфера, така и върху бизнеса.
Г-жо Симеонова, очертайте няколко проблема в Дряново и какъв би бил Вашият подход за решаването им?
Дряновска община е най-малката в областта, а градът ни, подобно на всички малки градове в България, неминуемо се сблъсква с проблеми като обезлюдяване, застаряване на населението, липса на добре платени работни места, по-малко инвеститори и т.н. Това е реалността, за съжаление, и това са проблеми, върху които без целенасочена държавна политика за решаването им трудно можем да се справим. През последните две години голяма част от ресурсите ни като община бяха насочени към подобряване на средата и инфраструктурата както в града, така и в селата, но все още стоят проблеми като липса на водопровод към някои от селата, лошото състояние на републиканските пътища и др. От особена важност за нас, а също и за цялата област, е рехабилитацията на пътя Дряново-Трявна, което ще направи достъпа до двете общини много по-лесен и удобен. Смятам, че Дряново също има потенциала да се утвърди като туристически център, тъй като и в нашия край има множество забележителности, а това след себе си ще доведе до цялостно подобрение на ситуацията в нашата община.
Интервюто е предоставено от предизборния щаб на "БСП за България" и се публикува съгласно договор за информационно отразяване
КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
