Подготовка за лютиченото парти, в средата е учителката Красимира Томева
написано от Красимира Томева,
ръководител на клуб „New Lab“ в ПГМЕТ "Ген. Иван Бъчваров"
Ние българите сме балканци, а за балканската кухня, миризмата на печени чушки е класика. Цяло лято и есен техният аромат се носи на талази и все някъде, някоя работлива стопанка майстори и забърква познатата гъста червена смес. Учениците от клуб „New Lab” в ПГМЕТ си спретнаха Лютеничено парти, убедени, че е първото в страната, а може би и на Балканите.
Всички гости на събитието трябваше да спазят дрескод и да бъдат облечени в червено. Дали в модата има такъв нюанс – лютеничено? Не зная, но червеното е цвета на лютеницата! Тя напомня за детството, гъделичка с носталгия сетивата и ни кара да преглъщаме.
Ех, какво знаят днешните деца със забързаните майки и заетите баби! Днес няма „домашно“ и всичко е „от магазина“. Днес храните са натъпкани с Е-та, било за овкусяване, оцветяване, трайност и какво ли не. Но за радост, лютеница все още се майстори и се слага в буркани. Не са малко домовете, в които на рафта в мазето се кипрят неизменно няколко бурканчета. И те със сигурност са зимнината, която свършва първа.
Някога лютеницата се приготвяла предимно като гарнитура и се изяждала веднага. Тогава храните не се съхранявали в буркани. Запазвали се чрез осоляване или варене със захар, сушене, ферментиране или ги оставяли на хладно и проветриво място. Едва по-късно станало популярно консервирането в буркани. Най-старата рецепта за лютеница открихме в книга от 1938 г. – „Готварски Календар“ на преподавателката в стопанското девическо училище „Мария Луиза“ г-жа Стефана Христова. По тази рецепта лютеницата се приготвяла от домати, чушки и лук, запечени на фурна и се сервирала като гарнитура.
Интересен факт е, че в Белоградчишко правели „зелена лютеница“ от печени зелени домати, печени зелени чушки и чесън, счукани в хаванче. Тя се приготвяла и консумирала през цялото лято.
Сега хората имат възможност да си купуват консерви, ала всяка уважаваща се домакиня прави лютеница. Такива домакини участваха в конкурса „Лютеница на годината“. За приза се състезаваха „Стара семейна“, „Бабина подобрена“, „Химична специална“, „Традиционна“, „Славата на мама“ и „Пикантна с цели чушлета“. Журито ги класира по ред показатели: цвят, мирис, соленост, киселинност, консистенция, цялостно овкусяване и за победител определи лютеницата на баба Виолета на Александрина Иванова от 9А. Втора награда получи лютеницата на баба Айше на Ипек Алиева от 8Б клас, а трето място спечели г-жа Ивета Кръстева. Само химик може така да изчисли количеството на съставките и да ги балансира в превъзходна дисперсна система.
Нашите гости – учениците от СУ „В. Левски“ и г-жа Кръстева се включиха и в отборна надпревара. С настроение преминаха състезателните игри между отбор „Домат“ и отбор „Пипер“. Публиката научи, че за лютеницата е важно чушките да преобладават над доматите, че опитваме за подправки в края на варенето, защото когато водата извира те стават по-концентрирани, че може да добавим настъргана ябълка за киселинност. Не пропуснахме да споменем и българското изобретение чушкопек. Всички присъстващи, освен лакомства и тематични подаръци, получиха едно по-различно, забавно и приятно преживяване.
