Кой слиза от линейката: В над 60% от нощните екипи на Спешна помощ в Севлиево не е имало лекар

В екипите на две от всеки три нощни дежурства в Спешна помощ в Севлиево между февруари и юли т.г. не е имало лекар. През деня ситуацията е по-лека – лекар не е имало във всяка четвърта смяна. Директорът на Центъра обаче обаче твърди, че „няма дежурства без осигурени минимум два мобилни и един стационарен екип“. Парадоксът е, че административно той действително е прав.

В 118 нощи критично болните пациенти от 46-те населени места в община Севлиево, които обслужва филиалът на Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) – Габрово, са разчитали на фелдшер, медицинска сестра или акушерка. Става дума за пациенти с инсулти, инфаркти, пострадали при катастрофи и други животозастрашаващи състояния.

Екипите в Севлиево оказват спешна медицинска помощ на територия от 968 кв. км. с постоянно население от близо 31 хил. души.

Екипи има, лекарите недостигат

На този фон директорът на Центъра за спешна медицинска помощ в Габрово Георги Шандурков уверява, че „филиалът в Севлиево е кадрово обезпечен“. Според него към 13 юли 2026 г. персоналът му е наброявал 38 души. Петима са лекари, деветнайсет са специалисти по здравни грижи, сред които един лекарски асистент, единайсет фелдшери, четири медицински сестри и три акушерки.

Към същата дата има „една незаета лекарска и половин незаета длъжност за специалист по здравни грижи“.

Според директора това не води до сътресения в работния процес, защото „филиалът работи в пълен състав и не изпитва недостиг на медицински специалисти“, както и „няма дежурства без осигурени минимум два мобилни и един стационарен екип“. Внимателният прочит на този отговор прави видима една важна подробност.

Георги Шандурков не казва, че няма дежурства без лекар. Той казва, че няма дежурства без два мобилни и един стационарен екип. Това обаче не е едно и също.

Какво изисква стандартът за спешна медицина?

Филиалът за Спешна помощ в Севлиево действително трябва да разполага с три екипа на дежурство – два мобилни и един стационарен. Мобилните са реанимационен и долекарски. Това са екипите, които излизат с линейка на повикване и към тях винаги има и по един шофьор. Стационарният екип обслужва пациенти във филиала.  

Реанимационният екип задължително включва лекар и специалист по здравни грижи. Такова е разпределението според медицинския стандарт „Спешна медицина“, потвърждава го и отговорът на д-р Шандурков до „За истината“, когато коментира кадровата обезпеченост в севлиевския филиал.

Другият мобилен екип е долекарски и в него не е задължително да има лекар, а само специалист по здравни грижи и шофьор.

Спешният стационарен екип може да бъде само от специалист по здравни грижи и санитар.

Именно за тези екипи говори директорът, когато казва, че филиалът е кадрово обезпечен. Само че пропуска една подробност – през първите шест месеца на годината в реанимационния екип 167 пъти не е имало лекар и това се вижда от графика за дежурствата, с който „За истината“ разполага.

Трансформация – местата вече не са лекарски

Нормативната уредба е разписана така, че определя видовете екипи, но не задължава конкретен филиал да поддържа определен брой лекарски екипи.

Броят на щатните длъжности – колко лекари и колко специалисти по здравни грижи да има – се определя чрез Националната здравна карта и вътрешното щатно разписание на съответния център за спешна медицинска помощ. Те се изчисляват според броя на населението и броя на повикванията.

Когато няма кандидати за лекарски места, което е масова практика в страната, директорът има законово право да трансформира лекарски щат в щат за фелдшер, медицинска сестра или друг специалист по здравни грижи, вместо мястото да остане незаето.

Точно това се е случило в Габрово в началото на 2025 г. Към 1 януари 2025 г. за филиала в Севлиево „има минимален недостиг на две лекарски длъжности, които са трансформирани и са заети от специалисти по здравни грижи“.

Този отговор на практика означава, че проблем с незаетите лекарски места вече няма, защото те вече не съществуват като лекарски щатове.

Той обаче не дава отговор на въпроса дали трансформирането на лекарски длъжности в позиции за специалисти по здравни грижи означава, че недостигът на лекари е преодолян, или просто е приложен различен модел на кадрово обезпечаване.

Назряващо напрежение или приятелска подкрепа

В края на юни т.г. „За истината“ получи сигнал от служители на Спешна помощ в Севлиево, в който се говори за напрежение в екипа, породено от освобождаването на трима фелдшери.

В сигнала, с който „За истината“ разполага, се твърди, че това ще доведе до затруднения в работния процес и координацията между екипите, до по-голямо натоварване на останалите служители, риск от забавена или неадекватна реакция при спешни случаи и реална опасност за здравето и живота на пациентите.

Докато този текст се подготвяше, една фелдшерка почина, друга е подала предизвестие за напускане, а трети фелдшер е в продължителен болничен. Според работещи във филиала, напрежението е „да го режеш с нож“, защото не е ясно как ще бъде организирана работата при създалия се недостиг на медицински специалисти – проблем, който според директора не съществува.

Д-р Шандурков отхвърля опасенията на колегите си и определя сигнала като „неподписан“, подкрепен от „няколко приятелки“ на една от освободените служителки.

Става дума за трима фелдшери с придобито право на пенсия, които са били освободени „като част от стратегията за подновяване и осигуряване на кадрова приемственост“, по думите на директора. Самият той също е с придобито право на пенсия.

Именно при проверката на твърденията в този сигнал „За истината“ се натъкна на данните за кадровата обезпеченост и графиците на дежурствата, които очертават различна картина от описаната от д-р Шандурков.

Ясно е, че законът допуска този модел на кадрово обезпечаване. Но когато някой набере 112, административната логика остава на заден план. Защото при инфаркт, инсулт или тежка катастрофа няма значение как изглежда щатното разписание, важно е кой слиза от линейката.