Омбудсманът Велислава Делчева постави под съмнение качеството и законосъобразността на ремонта в Държавната психиатрична болница в Севлиево, финансиран с публични средства по Плана за възстановяване и устойчивост.
Аргументите на обществения защитник са в доклад, изготвен след проверка на място в лечебното заведение от неин екип, в който се отправят препоръки до Сметната палата на България, Окръжна прокуратура – Габрово, Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) и Министерството на здравеопазването.
Как са похарчени парите и защо контролът е под въпрос
Сметната палата е призована да извърши независим одит на публичните разходи по обществената поръчка за ремонта.
Окръжна прокуратура – Габрово трябва да провери възможни нарушения, включително чрез оглед на място на така нареченото „модернизиране“ на лечебното заведение.
Министърът на финансите и АДФИ следва да проверят законосъобразността и целесъобразността на изразходваните средства по Плана за възстановяване и устойчивост.
Най-тежките препоръки са насочени към Министерството на здравеопазването като възложител на проекта. От ведомството се очаква да обясни защо, въпреки три последователни становища от директора на болницата за лошо качество и неизпълнение на договора, не са предприети незабавни действия.
Въпроси, които чакат отговори
Омбудсманът настоява здравното министерство да изясни още защо ремонтът не е изпълнен в пълния му обем; защо една и съща строителна дейност е заложена за плащане два пъти; защо не е упражняван редовен контрол на място; кога реално ще бъде завършен ремонтът; кога ще бъдат изградени пожароизвестителна система и асансьор, заложени в проекта.
Ремонт, който не отговаря на документацията
Препоръките на омбудсмана потвърждават това, за което „За истината“ писа през април т.г. – в болницата се извършва ремонт, при който не се спазва строителната технология, а според екипа на болницата на работниците липсват елементарни строителни умения.
На места мазилката и боята падат, на други боята е наслоена в разрез със строителната технология, снимки: „За истината“
За всичко това директорът на лечебното заведение Донка Господинова сезира обществения защитник, който на 11 май т.г. изпраща екип от експерти за проверка. Констатациите на проверяващите са стряскащи: налице са груби нарушения и некачествено изпълнение от страна на строителната фирма, осъществила ремонта.
Навсякъде – по външните стени, по оградата на болницата и вътре в ремонтираните помещения, пада новопоставената мазилка. Фасадата на сградата не е санирана качествено, а предвидените дейности не са изпълнени както трябва, се посочва в доклада.
Във вътрешните помещения има шпакловка на много малко места. Там, където е направена, пада изцяло. Налагало се е и няколко пъти да се шпаклова едно и също място. На немалко площ след боядисване мазилката се е надула и пада заедно с боята, а другаде е боядисвано върху стари тапети, без грундиране на стената.
Подмяната на подовата настилка е извършена изключително некачествено, с големи и неравномерни фуги между плочките, а самите те са силно изцапани и захабени, вследствие на немарлива работа. Окачените тавани са монтирани видимо зле, с предпоставка да паднат и да увредят настанени в помещенията пациенти. Контакти и осветителни ключове са боядисани с латекс, като част от стените.
Рушаща се външна мазилка, къса водосточна тръба, която мокри фасадата и паднала мазилка, снимките са от доклада на омбудсмана
Не е изградена пожароизвестителна система, както и предвиденият в техническото задание асансьор, необходим за придвижване на трудноподвижни или изцяло неподвижни пациенти.
Това, което не влезе в доклада на омбудсмана е протеклият наново ремонтиран покрив, след проливните дъждове от 22 и 23 май т.г., наводнили половин Севлиево.
Съмнения за двойно остойностяване
Лошото качество на ремонта е само едната му страна. Другата са отчетените дейности: част от тях вече са били заложени в първоначалната количествено-стойностна сметка и са платени, но впоследствие отново са вписани в заменителна таблица като допълнителни строително-монтажни работи.
На два пъти се отчита монтаж и демонтаж на скеле – дейност, остойностена като допълнителна за 56 хил. лв., въпреки, че е заложена в първоначалния договор между фирмата изпълнител и Министерство на здравеопазването и не може да бъде допълнителен вид строително-монтажна работа, отчитат от екипа на обществения защитник.
Посочва се още един притеснителен факт – заложената единична цена за монтаж на скеле е 21,70 лв. на кв.м., докато в Справочника за цените в строителството средната цена за 2025 г. (позиция 08.043) е само 10,25 лв. на кв.м. – тоест двойно по-ниска. Въпреки че цена от 10,25 лв. е без калкулирана печалба, се оказва, че фирмата изпълнител само от монтаж и демонтаж на скеле е заложила близо 100% печалба. За това от екипа на омбудсмана посочват че „дадените допълнителни разходи за скеле малко над 56 хил. лв. са необосновани и пазарно неаргументирани“.
Кото двойно отчитане се посочва още дейности – пренос на материали от демонтаж и строителни дейности с колички на обща стойност 3,2 хил. лв., натоварване и транспортиране на материали от демонтаж и строителни дейности за почти 16 хил. лв.
Посочена е направа на саморазливна замазка в кухня на стойност близо 12 хил., но такава дейност не е заложена първоначално в договора, а по данни на директора на болницата изобщо не е извършена, за да се искат средства по нея, пише в доклада.
Същото е и с направа на бордове с фибран около нови покриви на ниски постройки, шпакловка и боя на обща стойност почти 5 хил. лв. – също дейност, която липсва в договора и по данни на директора болницата не е извършена.
Отчетено е двукратно боядисване с фасаген по фасада на обща стойност 71,5 хил. лв., но директорът казва, че е боядисано веднъж, при това некачествено, без предварително нанасяне на грунд по стените, а по-малко от година след боядисването боята се люпи и пада.
В първоначалния договор не е заложена доставка и полагане на електрическа инсталация, включително монтажи и демонтажи, но като нов вид строително-монтажни работи за това е посочена сума от 5, 5 хил. лв. По време на проверката се установява, че единствената дейност в тази връзка е слагане на кутия върху изключително старо електрическо табло и подмяна на няколко контакта и ключове.
Предпочитаният изпълнител
Ремонтът в Държавната психиатрична болница в Севлиево е един от осемнайсетте, изпълнявани по инвестиционната програма на здравното министерство „Модернизация на психиатричната помощ“. Финансирането е по Плана за възстановяване и устойчивост, а възложител на дейностите е Министерството на здравеопазването. За ремонта в Севлиево са подадени оферти от 10 дружества, четири от тях са отстранени в хода на процедурата. Договорът печели кърджалийското еднолично дружество с ограничена отговорност „Меаца“, което получава изпълнението на 9 от общо 18 поръчки за обща стойност малко под 16 млн. лв.
Защо стените са на петна и мазилката пада
Според собственика на фирмата Фихри Идриз ремонтът не е некачествен. Пред „За истината“ твърди, че проблемите се дължат на спецификата на сградата – стара конструкция и влага в основите, която се просмуква в стените, тъй като не е направен дренаж. С това Идриз обяснява падащата и ронеща се мазилка и напълно отрича това да има нещо общо с изпълнението от фирмата му.
Друга част от дефектите, казва Идриз, се появяват заради неравномерна основа и недостатъчна шпакловка, заложена в проекта. Обяснява, че не може да се постигне гладкост на стените, когато за голяма част от тях не е предвидено да бъдат шпакловани и се работи върху неравна основа.
За стените с петна, които в последствие бяха доработени при повторно влизане на работници за ремонт на ремонта, казва, че причината пак е влага. След шпакловка прозорците се затваряли и „влагата няма къде да отиде“. Обяснението обаче не отговаря на въпроса защо подобен ефект не е предвиден още на етап изпълнение, който би трябвало да включва и контрол на качеството.
Най-важното е, че според Фихри Идриз обектът Държавна психиатрична болница в Севлиево не е проблемен, защото на него няма проблем.
И едни внезапно появили се неусвоени 169 хил. лв.
На 4 май т.г. от Министерството на здравеопазването изготвят поредна заменителна таблица към акт за действително извършени строително-монтажни дейности в севлиевската болница. Тези таблици се правят, когато по време на изпълнението се налага замяна на заложени в проекта строителни работи, материали или количества с други. При тази последна заменителна таблица за първи път се появява неусвоен ресурс от 169 хил. лв. При всички предишни замервания не е имало остатък от средства, дори напротив – отчетено е изпълнение почти на сто процента в рамките на договора. Как изведнъж се появиха неусвоени средства е въпрос, който трябва да проверят контролните и разследващи органи.
Препоръките на омбудсмана не са присъда, но са ясно послание: данните са достатъчно сериозни, за да изискват пълна проверка на разходването на средствата.
И докато институциите започват да проверяват, ако започнат, остава въпросът, който вече излиза извън рамките на един ремонт: колко често публични проекти с европейско финансиране приключват с нужда от последващо разследване, вместо с работещ резултат? И колко от тях в действителност са били обект на последваща проверка?
