МВР си отглежда пенсионерски клуб. Защо това е проблем

За последните 10 години бюджетът на МВР е нараснал над 4 пъти, но реформи няма. Над 90% от него традиционно отиват само за заплати и осигуровки. Но има и допълнение: близо 5000 полицаи и пожарникари получават едновременно и заплата, и пенсия. Ето защо това е проблем, посочва "Свободна Европа".

Има начин хем да тичаш, хем да стоиш на едно място. МВР, например, успява да е едновременно най-реформираното и най-нереформираното министерство в България. Всеки нов вътрешен министър обявява за свой приоритет оптимизация на работата, през няколко години се разместват структури, но без видим резултат. Показателен пример е, че в края на 2025 г. почти целият оборот от документи в МВР все още е на хартия, отчита медията.

Според данните на "Свободна Европа" през последното десетилетие бюджетът на тази институция се е увеличил над 4 пъти – от малко над 1 млрд. лв. през 2015 г. до предложение за над 4,6 млрд. лв. през 2026 г. След 1 януари служителите на МВР ще получат повишение на заплатите за втора поредна година – първо с 50%, а сега с още 12%.

На този фон в системата от години се оформя своеобразен пенсионерски клуб. Той включва близо 5000 полицаи и пожарникари, които са навършили пенсионна възраст, но не са напуснали системата. Затова получават едновременно и заплата, и пенсия.

Но това не е всичко. Хиляди служители на терен, за които се предполага, че би трябвало да опазват обществения ред, да гонят престъпници и да гасят пожари, всъщност избягват полагането на физически тестове, а някои са дори с установена от лекарски комисии нетрудоспособност заради заболявания.

Според експерти всичко това пречи на кариерното израстване на по-младите служители, тъй като повечето пенсионери в МВР са на началнически позиции заради големия си стаж.

Освен това те получават големи заплати и бонуси, които с всяка година увеличават все повече размера на обезщетението от 20 заплати, което ще им бъде изплатено, когато най-накрая напуснат.

Всички тези харчове идват от бюджета и са за сметка на инвестиции в подобряване на условията на работа в МВР, по-добро оборудване и съвременни обучения на служителите.

Кой е отговорен за това

Този проблем се появява за пръв път с едно законодателно решение през 2015 г., но въпреки че оттогава насам са се сменили 10-има вътрешни министри, нито един от тях не е проявил желание да го реши. Основната причина е, че повечето синдикати в системата са против.

По времето на втория кабинет на Бойко Борисов (2014-2017), подкрепян от ГЕРБ, несъществуващия вече "Реформаторски блок", АБВ и разпадналия се "Патриотичен фронт", се въвежда т.нар. ранно пенсиониране в силовите министерства – МВР и МО.

След преговори с полицейските синдикати през 2015 г. управляващото мнозинство прокарва промяна, която гарантира на служителите от първа категория труд в сектор "Сигурност" пенсиониране на 54 години и 2 месеца. Това е с цели 10 години по-рано от възрастта за мъжете в обичайната трета категория труд.

Тогава вътрешна министърка е Румяна Бъчварова от ГЕРБ, а социален министър е Ивайло Калфин от АБВ. Аргументът на синдикатите е, че униформените служители вършат твърде натоварваща и рискова работа и по-рано в живота си имат нужда да се оттеглят в пенсия.

Успоредно с ранното пенсиониране обаче е въведена забрана служителите от сектор "Сигурност", навършили годините за пенсия, да бъдат освобождавани до навършване на 60 години, освен ако те сами не поискат. Така им се дава възможност за близо 6 години да получават едновременно заплата и пенсия, което не ги мотивира да се оттеглят веднага в почивка, а обратното.

Това обаче натоварва бюджета, което става причина забраната за освободжаване на пенсионери в МО да бъде премахната още на следващата година. В МВР обаче тя остава и до днес.

Какви са числата

По данни на Националния осигурителен институт (НОИ), разпространени от бившия вътрешен министър и преподавател в Академията на МВР Веселин Вучков, към този момент във вътрешното министерство работят 6658 пенсионери:

- 4779 са полицаи и пожарникари (първа категория труд);

- 557 са наети по Закона за държавния служител (предимно администрация);

- 1322 са по Кодекса на труда (предимно обслужване на граждани).

"С напредването на възрастта очевидно е, че и уменията постепенно отслабват, особено пък физическата подготовка на такива служители", коментира по-рано тази седмица Вучков пред Нова телевизия.

"Това всъщност доведе до едно задръстване на системата в кариерно отношение. Кариерното развитие е твърде блокирано. Наред с всичко останало почти всички началнически позиции са заети в момента, с малки изключения, от полицаи и пожарникари, които са и пенсионери."

Резултатът за публичните средства е, че за служителите на МВР от първа категория труд, навършили пенсионна възраст, държавата плаща по 3 пъти всеки месец. Това е така, защото по закон огуровките на полицаите и пожарникарите се поемат от бюджета:

- месечна заплата + добавка от 40% за прослужено време + пари за храна;

- осигуровки в размер на 74% от заплатата;

- пенсия.

Наред с финансовите измерения на този проблем, има и чисто физически. Повечето служители в пенсионна възраст вече не покриват изискванията, за да бъдат полицаи и пожарникари на терен.

Според официални данни на МВР от тази година, изнесени от Вучков, в момента има общо 2600 служители, които работят без да са положили задължителни физически тестове. Част от изискванията са за скок от място между 180 и 220 см и 800 м гладко бягане за под 4 минути и 20 секунди.

На този фон в МВР е момента работят общо 4833 служители с издадени решения за частична нетрудоспособност от Териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК).

"Сред тях има и не малко полицаи и пожарникари – първа категория труд, така наречена. Нали си представяте, че по принцип трябва да има несъвместимост между заемане на позицията на полицай и пожарникар, от една страна, и някаква форма на нетрудоспособност, от друга", казва Вучков.

Какви са рисковете

Най-големият проблем е, че заради непрекъснато растящите заплати и постоянният голям брой пенсионери в системата, колкото и да расте годишният бюджет на МВР, той винаги ще отива почти изцяло за заплати и осигуровки. Това означава, че все така ще има липса на достатъчно пари за капиталови разходи, с които да се правят материални подобрения.

Размерът на средствата, които през последните 16 години е отделян за финансиране на условията на работа в МВР, никога не е достигал 5% от общия бюджет на министерството. А в проектобюджета за 2026 г. дори са заделени едва 1,2%. Това е причината темата за лошата материална база на полицията и пожарната да е константа в медиите от десетилетия.

Непрекъснато растящите разходи на държавата за пенсионерите в МВР обаче вече заплашват да лишат самите пенсионери от техните най-големи придобивки в края на кариерата им, смята Добромир Добрев от Централния полицейски синдикат. Това е единствената профсъюзна организация в полицията, която повдига регулярно тази тема.

Според него, ако ръководството на МВР и служителите не се съгласят да започне поетапно освобождаване на пенсионерите от системата, "скоро ще изгубим ранното пенсиониране или 20-те заплати обезщетение, или и двете".

"Няма да има пари за тези неща, всичко ще отива в НОИ за пенсии и за заплати", казва Добрев пред Свободна Европа. "От компенсация за тежкия и рисков труд, ранното пенсиониране стана награда за послушание."

Текстът се препубликува от "Свободна Европа", със съкращения. Целия текст е достъпен тук.