Търсене

На 1 април 2022 година Музеят на хумора и сатирата отбелязва 50 години

Музей на хумора и сатирата в Габрово
На 1 април 2022 година Музеят на хумора и сатирата отбелязва 50 години

На 1 април 2022 година Музеят на хумора и сатирата ще отбележи своята 50-годишнина. Емблематичната за Габрово културна институция възниква на основата на габровския фолклорен хумор и на развитата карнавална традиция, с идеята да служи на творците и на ценителите на хумористичното изкуство, да бъде дом на хумористите и сатириците, които  винаги са недолюбвани от официалната власт.

Създаден с ентусиазъм и амбиция да обхване широк спектър от проявления на комичното в световен мащаб, Музеят се утвърждава като безспорен популяризатор на съвременно хумористично и сатирично творчество в света още в края на 70-те години на миналия век.

Началото на международната дейност поставя Биеналето на хумора и сатирата в изкуствата през 1973 година.  Следва възходяща поредица от национални и международни конкурси и прояви в областта на изкуството, литературата, фолклора, киното и театъра. Домът публикува свое издание за хумор и сатирата – „Апропо”, което поставя нови стандарти за модерно специализирано издание в България. Изгражда се уникален художествен фонд от хумористични и сатирични творби от цял свят. Габрово стои твърдо на картата на световните центрове на хумор.

Ала идват икономическите и политически сътресения през 1989  и бурният вятър на промените буквално прекършва огромна част от международната дейност на институцията. Следват години на изпитания и оцеляване, преосмисляне на дейността и адаптиране към новите икономически условия.  Домът успява да съхрани международния си престиж и име.

Днес Музеят на хумора и сатирата е устремен към модернизация на своите архитектурни пространства, налага се с активно присъствие във виртуалното пространство, преориентира дейността си към изява и подпомагане на млади съвременни автори, крои смели планове за бъдещето.

Но зад всичко казано стоят хиляди творци от страната и чужбина и една малка армия от хора, споделили част от професионалния си път с Музея. За тях, прекараните в тази институция години остават най-щастливите!

Ето и празничната програма за тазгодишния юбилеен 1 април:

11:00 ч. Как Габрово стана столица на хумора - откриване на новата експозиция, зала 2

16:30 ч. Свободата да осмиваш, лекция на Чавдар Николов, зала 7А

18:00 ч. Непорочните моми - откриване на изложба политически шаржове на карикатуристите от Прас Прес Алла и Чавдар Георгиеви, Христо Комарницки и Чавдар Николов, зала 7

19:00 – 20:00 ч. - концерт на блус-рок групата „The Blue Jam Ways“, Зала на жирафите

През целия ден най-малките почитатели на музея на хумора и сатирата могат да участват в играта "Нарисувай ми шега" .

---

Изложбата Как Габрово стана столица на хумора е новата постоянна експозиция на Музея на хумора и сатирата. С интерактивните си елементи въвлича зрителя, потапяйки го в духа на старо Габрово, превежда го през социалистическата епоха и периода след 1989. Познатите на всички габровски шеги с илюстрациите на Борис Димовски, са допълнени от пъстри разказвачи – персонажи, свързани с историята на габровския хумор и Музея, нарисувани от родения в Габрово карикатурист Христо Комарницки. Изложбата цели да въвлече посетителя, като му представи историята на града и габровската пестеливост през призмата на хумора и характерната самоирония. Изложбата напомня, че в духа на съвременната култура на рециклиране, преизползване на ресурси и предприемачество, габровският опит е актуален за днешния човек.

Експозицията цели да помогне за разбирането на историята и културната роля на Музея на хумора и сатирата и е ключова за представяне на идентичността на град Габрово като столица на хумора.

Изложбата се реализира с финансовата подкрепата на Министерство на културата, ПРЕЦИЗ-СК, AMK ЕООД Габрово, Николинка Хинкова, Плам Пласт ООД, Търтей консулт ООД.

Партньори: Държавен архив – Габрово, Регионална библиотека Априлов – Палаузов, Регионален исторически музей – Габрово.

Свободата да осмиваш често е плащана с живота на карикатуристи през цялата история на карикатурата. Примерите, когато карикатуристите са отстоявали свободата си изпълватт 18 век във Франция и достигат до наши дни. Удивителната сила на карикатурата да понесе тези удари на реакционизма показва, че прогнозите за отмирането на това изкуство днес са силно преувеличени и несъстоятелни. СВОБОДАТА ДА ОСМИВАШ е първата от серия лекции с фокус – карикатура, на Чавдар Николов в Музея на хумора и сатирата.

Непорочните моми идват от села и паланки, от първични партийни организации и граждански квоти. Идват обрулени, смачкани и решени на всичко да се доберат до Райската градина на площад „Народно събрание“. Покриват телата си със скъпи дрехи, правят фейслифт на мутрите си, нареждат косите си и доволно се оглеждат във вестниците и телевизиите адамови. И тогава, о ужас, катран в меда, сол в кафето, вода в дизела - Цачева, Караянчева, Цацарова, Сидерова, Пеевска, Цветанова, Йотова, Радева, Папазова, Василева, Джамбазка, Мангърова, Михайлова, Милева, Нинова, Путина, Медведева, Ковачка,Гергова, Марешка, Симеонова и другите от осма страница на вестник Прас Прес. Пак са те и уж същите, още по-обрулени, още по- смачкани и неприлично оядени. Вижте ги отвъд Райската градина. Вижте ги във виртуалния ад, който нямате сили да им създадете в действителност.

В края на празничния 1 април габровската група „The Blue Jam Ways“ в състав: Калин Василев - китара, вокал; Цветомир Цанков – вокал; Светозар Колев /Питкин/ - китара, вокал; Дора Тодорова – перкусии, ще „забърка мармалада“ – смесица от блусмузика, но и на стиловете, които в попмузиката на XX век се раждат на базата на блуса - суинг, ритъм енд блус, и - естествено – рок еднд рол.

 

Коментари (0)
Подредба: Сортирай
Все още няма коментари
Коментирай:
Изпрати
* Коментарите се одобряват от администратора на сайта преди да бъдат публикувани!