На 1 ноември почитаме народните будители - онези, които оставиха знание, памет и достойнство. Хората, които разбраха, че един народ не може да бъде поробен, докато пази езика си, помни историята си и намира сили да учи децата си.
Народните будители от нашия край са личности, вплели своята история и борба в тези на България: Хаджи Ангел Иванов - учител в Хаджистояновото училище, Ненчо Несторов - един от първите преводачи на Светото Евангелие от черковнославянски, Марин Софрониев, който първи организира в Севлиево честване на Светите братя Кирил и Методий и един от членовете на Севлиевския революционен комитет, д-р Стойчо Христов - първият председател на читалище "Развитие", Стефан Пешев - обесен на площада в Севлиево заради непримиримостта българите да живеят под робство, ген. Никола Генев и още много радетели за църковна независимост, просвета и политическо освобождение.
Хаджи Стоян Николов, който превърна богатството си в светлина
Историята му е достойна да бъде разказвана не само на 1 ноември. Роден през 1797 година, Хаджи Стоян Николов израства в семейство на предприемчиви българи. Научава обущарския занаят, развива собствена работа, отваря дюкян, а по-късно и табахана. С труд и предприемчивост натрупва състояние и се превръща в един от заможните и уважавани първенци на Севлиево.
Но истинската мярка за неговото богатство не е онова, което притежава, а онова, което е готов да даде. През 1825 година той подпомага изграждането на килийно училище, а когато нуждата от по-голямо и модерно за времето си училище става очевидна, Хаджи Стоян предоставя част от собствения си двор и отделя около 60 хиляди гроша лични средства за построяването му. Строежът започва през 1842 година, а през 1844-а внушителната за времето си двуетажна сграда с дебели каменни стени е издигната.
Представете си Севлиево в средата на XIX век. Българите все още живеят под османска власт. Няма свободна българска държава, няма национални институции, които да гарантират бъдещето на децата. Но има хора, които разбират, че свободата започва много преди политическото освобождение и това начало е от буквите, от книгите и способността да мислиш и да знаеш кой си.
Хаджи Стоян не се задоволява с това да издигне сградата. Полага грижи да намери достоен учител и кани младия Петко Рачев Славейков. В училището децата започват да изучават българска и свещена история, славянска граматика, аритметика, пеене и гимнастика. Въвежда се взаимоучителната метода на преподаване - новаторски за епохата подход, който позволява на повече деца да получат образование.
И тук се крие един от най-вълнуващите детайли в неговата история: Хаджи Стоян не е от онези дарители, които дават веднъж, за да бъде запомнено името им. Той продължава да подкрепя училището и да поема разходи за издръжката му. А когато идва краят на земния му път, оставя в завещанието си имоти и 10 хиляди гроша за училището.
Уважението към него е било живо още приживе. При посещенията му в училището учениците ставали и изпълнявали песен в негова чест по текст на Петко Славейков. Самият Славейков описва делото на своя благодетел като свято и достойно за признание не само от Севлиево, но и от целия български народ.
Хаджи Стоян е и сред дейците, свързани с възобновяването на църквата „Св. пророк Илия“ през 1834 година и възстановяването на Батошевския манастир през 1836 година. За него просветата и вярата не са отделни светове, а части от една и съща грижа за общността.
Умира на 17 декември 1851 година, едва на 54 години. Днес сградата, построена от него продължава да носи името му - Хаджистояновото училище, където се помещава Историческият музей в Севлиево.
Поп Пенчо Димов и даскал Никола Иванов Гайдарджиолу
принадлежат към онези родолюбиви българи, които преписват и разпространяват в Севлиево Паисиевата „История славянобългарска“. Във време, когато националната памет е оръжие срещу обезличаването, да преписваш и разнасяш историята на своя народ означава да пазиш живо съзнанието за неговото минало, защото всяка преписана страница е още един глас срещу забравата.
Хаджи Ангел Иванов е сред имената, останали в паметта на Севлиево с родолюбието и обществената си дейност. Учител в Хаджистояновото училище, той създава дядо на петесата Мара Белчева, който се е занимавал с църковни песнопения и е издал в Цариград шест тома псалтири, част от тях негови. В неговото дело се срещат просветата и духовността - две от опорите, върху които българите изграждат своята идентичност през Възраждането.
Свещеник Ненчо Несторов е сред ранните преводачи на Светото Евангелие от църковнославянски на говорим български език. През 1865 година сам финансира отпечатването му и се грижи книгата да стигне до българи и в най-отдалечените краища на отечеството.
Свещеник Марин Софрониев също оставя ярка следа в просветния живот на града. Като учител в Хаджистояновото училище той реформира обучението и въвежда нови учебни предмети. На него се приписва и първото организирано честване в Севлиево на светите братя Кирил и Методий. По-късно става член на революционния комитет в града. Така пътят му свързва класната стая с борбата за национално освобождение.
Д-р Стойчо Христов - първият градски лекар и аптекар в Севлиево. Той става председател на революционния комитет, основан от Васил Левски през 1870 година, и оглавява местното читалище - средище на просветата, общественото пробуждане и революционната дейност. В едно и също лице се събират лекарят, общественият деец и човекът, посветил се на освобождението на родния край.
Сред дейците, свързани с подготовката на въстанието, са Стефан Пешев, Никола Дабев, Никола Генев и братята Никифор и Димитър Бояджиеви. Те са възпитаници на Хаджистояновото училище – доказателство, че семето на просвещението е дало плодове, далеч надхвърлящи стените на класните стаи.
Стефан Пешев, роден на 2 ноември 1854 година, е сред най-младите и самоотвержени дейци на Севлиево. През пролетта на 1875 година застава начело на възстановения революционен комитет и се включва активно в подготовката на въстанието. След разгрома му е заловен и обесен на площада в Севлиево заедно с още седем от най-дейните ръководители на бунта.
Задължително трябва да споменем още Никола Генев, Никола Дабев, които подготвят Априлското въстание в Севлиевския край.
Имаме и днешните народни будители. Те са учителят, събужда любопитство и учи децата да мислят самостоятелно.
Музейните работници, които пазят българската история от забравата, но и от подмяната, съхранява старите книги, документи и спомени, защото знаят, че народ без памет лесно губи посоката си.
Будител е читалищният деец, който отваря вратите за култура и знание, библиотекарят, който насочва към книгите, творецът, който създава смисъл, и доброволецът, който отделя от времето си, за да направи живота на другите по-добър.
Будител е и журналистът, който задава неудобните въпроси, проверява фактите и отказва да замени истината с удобството. Който не се страхува да назовава проблемите, дори когато това не носи одобрение.
А понякога будител е просто човекът, който не остава безразличен. Който възразява срещу неправдата и не позволява на околните да свикнат с нея.
Имаме нужда от такива хора днес толкова силно, колкото и да помним своите достойни предци. Имаме нужда от живи примери за почтеност, смелост и обществена отговорност.
Честит Ден на народните будители!
Нека не приемаме невежеството за норма, безразличието за разум, а страха за благоразумие. Да имаме смелостта да отстояваме истината, да назоваваме неправдата и да говорим за нея открито, защото будителството не принадлежи на историята, а наша отговорност и днес.
