Снимка на paseidon от Pixabay
Най-масовите професионални направления са „Икономика“, „Педагогика“, „Медицина“, „Администрация и управление“, „Педагогика на обучението по ...“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Информатика и компютърни науки“ и „Право“. В тях се обучават над половината студенти в българските висши училища.
Това показват данните от Националната карта на висшето образование, актуализирана вчера от Министерския съвет.
Броят на действащите студенти през академичната 2022/2023 година е почти 180 хил., от тях 58 хил. учат магистратура, останалите са в бакалавърска степен. Почти 15 хил. са чуждестранните студенти (8.3%). Над половината (58.4%) от тях са студенти по медицина или стоматология.
Най-много висши училища (27) има в Югозападния район за планиране, който включва София. На другия полюс е Северозападният район, в който са базирани само две висши училища, а други четири действат чрез филиали. Най-много професионални направления са достъпни в Югозападния район - 50, а най-малко в Северозападния - 14.
Националната карта на висшето образование се актуализира ежегодно, а информацията от нея се използва за определяне на държавната политика в сферата, включително приема в определени направления и специалности и разкриването на нови университети или филиали. Целта е да има балансирано развитие на мрежата от висши училища, която да отговаря на реалните нужди на регионите и на прогнозите на пазара на труда, информират от пресслужбата на правителството.
