Националната програма „Неразказаните истории на българите“ е съвсем нова концепция за българското образование и стъпка към промяната на модела – практическо обучение и даване на възможност за повече участие и съзидание на децата. Учениците, които правят проучване, ще са активната страна в процеса по тези проекти. Това обясни министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков по време на първия форум за инициативата, който се проведе в Букурещ.
Той отбеляза, че освен възпитание в родолюбие, новата национална програма въвежда изследователския подход, който ще позволи на ученици от неделните училища в чужбина, студенти и лектори в лекторатите по българистика в чужди университети да търсят и разказват истории за велики българи, за събития от миналото, за места, свързани с историята ни. Но тези проекти имат по-голямо значение, защото ще дадат пример как образованието може да стане ориентирано към търсене, изследване и създаване на продукт, подчерта проф. Цоков.
Според министъра такава роля ще има и другата нова програма „България – образователни маршрути“, в която също могат да участват ученици от неделните училища.
Дава се възможност за изследователска работа на децата, независимо дали урокът ще бъде в обсерватория, както е в "България - образователни маршрути", или пък детето ще търси и ще картографира рода, от който произлиза.
Форумът се проведе в българското посолство в Букурещ, за което посланик Радко Влайков приветства екипа от МОН, че е избрал най-подходящото място за началото на тази инициатива. „Животът, съдбата и делото на много от най-великите личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ", заяви Влайков.
"Тази програма търси родовите истории, подробности за живота на достойните българи навсякъде по света. Те могат да се разказват по всякакъв начин и да обогатят архивите и библиотеките на България, периодичните и научните издания. Министерството на образованието и науката приема разказите, предметите, снимките, очерците, всичко, което може да се представи като неразказана история, която е хубаво България да запомни", заяви Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката, но и автор на новата програма.
Тя посочи, че идеята се ражда от работата на българските училища зад граница (близо 400 в 43 държави по света), и по-специално от извънкласните дейности на българското неделно училище "Асен и Илия Пейкови" в Рим с ръководител Венета Ненкова - културулог, екскурзовод, журналист от радио Ватикана.
По време на форума стана ясно, че Ненкова е провокирала учениците да съхраняват историята, която е във всички архиви в Италия, като създават 25 документални филмчета. Сега очакват разрешение да дигитализират българския архив на радио Ватикана, а на училището вече е поверена част от архива на един от най-големите италиански слависти - Рикардо Пикио.
За да достигне до повече ученици и училища идеята за документиране на родовата памет, програмата ще разчита на свои посланици - общественици и лидери на мнение. От тях в Букурещ бяха Здравка Евтимова, писател и преводач, Венета Ненкова от Рим, Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща, проф. Николай Червенков, Научно дружество на българистите в Кишинев, Молдова. С популяризирането на инициативата се ангажира и композиторът Хайгашод Агасян, който е написал и символа й - песента „Пътят на България“.
"Ако дишането ни дава живот, мисълта за България ни топли. Нека да направим така, че "българин" да бъде синоним на висококачествен продукт. Може би след години историците ще пишат за тази програма и ще кажат, че сме създали общност от мислещи хора, които са опазили своята родова памет", подчерта Здравка Евтимова.
