Нидал Алгафари: Българинът никога не е бил роб

Нидал Алгафари е български режисьор и политически PR. Завършва „Кинорежисура“ в НАТФИЗ. Автор и режисьор на студентското предаване “Ку-ку”. Продуцент, съсценарист, режисьор на игралния филм “Ла донна е мобиле”. Продуцент и режисьор на телевизионните предавания “Наблюдател” и “Анонси”, режисьор и на документалния филм “Сирия – история и легенди”. От юни 2002 г. до май 2004 г. е изпълнителен директор на БНТ. В Севлиево дойде по покана на книжарница „М-Прес“ за представянето на книгите си „Боже, защо Господ лъже?“ и „Аллах, милост нямаш ли?“

Има ли нещо, което ви провокира да напишете „Боже, защо Господ лъже?“ и „Аллах, милост нямаш ли?“

Книгата беше замислена като сценарий за филм. Започнах да пиша, стигнах някъде до 50-та, 60-та страница и си дадох сметка, че този филм не може да се направи в България, защото сме бедна държава. Как да пресъздадеш цяла епоха с бита, носиите, конете, хората...няма кой да даде пари, затова реших да избера варианта книга. Това, което съм загатнал в книгата, но и в срещите си с хората опитвам да обясня, е че с книгите изпълнявам две мисии, мои си, лични. Първата е да обърна общественото мнение и да „изправя“ образа на българския чорбаджия.

Този, дето наричаме изедник?

Ето, виждате ли? Защо бе, кажете, какво ни е направил чорбаджията? Дайте, да поразсъждаваме! След като се освобождаваме от османското владичество, или както искате го наречете, за мен най-правилният термин е, че сме били в рамките на Османската империя, нашите литературни колоси, заедно с политиците, направиха всичко възможно да изкарат първия синоним на чорбаджията – изедник. И си задавам въпроса защо. Знаем, чели сме в историята, че много църкви, манастири, параклиси и метоси в рамките и по време на Османската империя, са били разрушени. Някои в резултат на военни действия, други от палежи, трети, като скалните манастири край Лом, били изоставени, защото не е имало пари да се поддържат. Вземете дори Рилския манастир, който, преди да се появат османлиите, е бил само една кула. Разгръщането на този комплекс, който съществува и днес, се случва във времето, когато сме били в рамките на Османската империя. Всички манастири - Бачковският, Преображенският, всички до един са били разрушавани, но са ги вдигани отново. С какви пари? Откъде? Някой е платил за това. И кой е платил? Нашите по-заможни българи, чорбаджиите.

Бедните са помагали с работа.

Но някой е трябвало да плати варта, хоросана, камъка, изографискването. И това го е правил заможният. Има един американски журналист, Макгахан, който е описал баташкото клане. Исторически е под въпрос дали изобщо е бил в Батак или Захари Стоянов му е разказал, но по-важни са неговите кореспонденции от България, на които никой не обръща внимание, а за мен са повод да се гордея. Американците са смятали българите за нещо като индианците, т.е. неуки, необразовани, нечистоплътни и ниско качество хора. В същото време обаче Макгахан бил много впечатлен, когато обикалял територията на тогавашна България, че почти навсякъде имало училища, в които децата на богатите и бедните са учели наравно. А кой е направил това възможно? Кой е платил масрафа на даскала, на училището, кой е доставил сандъчето с пясъка, калемите? Направили са го чорбаджиите, богатите, заможните.  

И днес на хората с повече пари не се гледа добре.

Защото са решили, че трябва да изкараме имащия, богатия, изедник и това много допадна на комунистическата партия навремето. Да, имало е крадци между тях, и днес има, но има такива, които са ктитори. /б.ред. ктитор – спомоществовател, дарител на земя за построяване на църква или манастир/. Братът на Паисий Хилендарски, хаджи Вълчо, е бил един от най-богатите търговци в онова време. Търгувал със сахтян, обработена кожа, с Австрия, търгувал също със строителни материали, спиртни напитки. За него се говори, че изсипал на мегдана в Банско една голяма купчина сребро и казал, че ако се намери някой да я прескочи, ще остави среброто в Банско, ако не, го изпраща на Хилендарския манастир. Този чорбаджия изедник ли е? Не е изедник. Вижте по света, в Япония, Персийската империя, Арабския халифат, Русия, Германия, Франция, никъде не е имало светско училище, в което да се учи безплатно.

Коя е другата мисия, която искате да изпълните с книгите. Казахте, че са две.

Втората причина, поради която се захванах с книгата, е понятието робство. Поради каква причина някой трябва да ми вменява на мен, че дедите ми са били роби? Българинът никога не е бил роб на абсолютно никой. Нито на византийци, нито на османлии, нито на турци, на Съветския съюз, на абсолютно никой.

Какви сме били тогава?

Били сме в рамките на Османската империя, живяли сме в Османската империя както много други етноси и народи. Какво означава първо роб? Като отворите речника, написано е ясно – безволеви човек, купуван и продаван извън неговата воля.  Да съпоставим значението на думата с битието на българина. Роб е човек, който е бил купуван и продаван, който не е имал своята воля, език, култура. Докато българинът е имал всичко това. Затова не могат да ни наричат роби в рамките на този изказ. Да видим и друго – имали ли сме политическата власт. Вярно ли е, че сме имали султани, които са били с българска кръв, от майката? Вярно е. Вярно ли е, че на два пъти сме имали велик везир, от Филибето. Да, мюсюлманин, но българин. Хаджи Иванчо Величков Хаджипенчович, човекът който съди Левски, е бил главен юрист на Държавния съвет на Османската империя - много висок пост. Друг член в комисията е бил председател на софийския меджлис. Стефан Богориди какъв е? Българин, роден в Котел, бей на остров Самос, в Гърция. Какви ги е вършил там, само той си знае. Къщите на всичките ни възрожденци и днес като ги гледаш къщи на роби ли са?

В рамките на цялата Османска империя са живяли много народи, никой освен нас, не нарича себе си роби. Дори арменците, които най-много са клани. Наемате ли се да кажете, че Левски е бил роб? Раковски роб ли е бил? А Ботев? Те са били горди българи. И вместо да се гордеем с това, ние го превръщаме в официална политика. В учебниците по история, които са изучавали нашите баби, не е имало робство. По-късно става иго, заради Иван Вазов. Били сме под тегобата на владичеството, това мога да приема. Имали сме проблеми с властта, плащали сме данъци, налагани са ни били ограничения, но робството е въведено като термин за обучение през 1952 година, когато Турция влиза в НАТО и под давлението на Съветския съюз, времето в рамките на Османската империя става робство.

Едно от нещата, с които книгите ви впечатляват е изказът. Владеете словото в съвършенство.

Това е българският език. Опитал съм се да изчистя чуждиците и да пиша на един малко по-архаичен български език с идеята да си припомним и възродим онези прекрасни български думи, които за жалост вече тънат в забрава.

Затова ли има толкова бележки под черта?

Да, младите не знаят например значението на думата „бохча“. Те не са чували тези думи, за тях съм обяснявал повече. Вижте, българският език е толкова богат, с него може да се обрисува всяко чувство, усещане, а ние доброволно зачеркваме една по една ценни български думи, за да вмъкнем изкуствено чуждици. Гневен съм, когато в петък вечер от някоя телевизия ми пожелаят „Приятен уикенд!“. Толкова ли нямаме наши си думи, с които да си пожелаем приятни събота и неделя.

Книгите ви могат да съперничат на енциклопедия на българската обредност.

С този дух, който имат българите, те са запазили езическото, а Църквата се е присламчила към хората, не хората към нея. Защото Лазаровден, Еньовден, Тодоровден с кушиите, можете ли да кажете какво общо имат с християнството? Всичко това е дълбоко езическо и Църквата, за да съществува се е присламчила към тези обичаи.

За първи път научих за калушарството от Вашите книги. В нашия край не е съществувало.

Напротив, имало го е, само че са му казвали русалийство. Един много красив обичай. Можем да сравним калушарите с дервишите, които също танцуват в транс, но дервишите се сливат с Аллах, докато моите калушари се сливат с Бога. Тези праведни мъже са ходили по домовете, за да лекуват. Движили са се на групи, имали са главатар, наречен ватафин. Ватафинът подбирал хората за своята дружина, като трябвало да са здрави, честни, добри и да умеят да пазят тайна. Преди посвещаването калушарите полагали клетва и минавали през специална церемония, която им давало правото да станат част от групата.

Каква беше реакцията на Църквата към книгите? Имаше ли такава?

Имаше, още като излезе първата. Никой не беше чел книгата, едно отче каза, че съм богохулник. Има един много известен митрополит, обещал съм да не му казвам името, който забрани в неговата епархия книгата да се продава, предлага, докосва и каквото се сетите. Пълна анатема. Бях решил да започна директна война с Църквата, но след един разговор с висш духовник ситуацията се промени. Вижте, аз в самото заглавие казвам: „Боже, защо Господ лъже?“. Аз вярвам в Бог. Но в Господ не вярвам.

Каква е разликата?

Както пише в светите писания, Бог ни е създал от пръст. И за да оживеем, ни е вдъхнал част от себе си, от дъха си. Тоест душата ни е по негов образ и подобие. А Господ е по човешки образ и подобие, с всички отвратителни, грозни качества на човека. Създаден е да господства над нещо. А Бог не господства, Бог не очаква от нас, не иска от нас, не ни налага някакви свои правила, на които да се подчиняваме. Бог не ни е създал, за да му се кланяме или, както в исляма, по пет пъти гордостта и егото ни да падат на земята. Бог нито очаква, нито изисква от нас, докато Господ точно обратното – той очаква, изисква, гони, анатемосва.

Коя ви е любимата героиня?

До един са ми като деца и си ги обичам. Дори поп Христофор с всичките му сексуални фантазии и грубост. И гейовете, чрез които питам може ли гейове да бъдат родители. Аз смятам, че могат. Защото на гейовете душата им е женска, а тялото - мъжко. И те се измъчват от това. А Църквата като скача срещу тях, Господ какъв е?. Защото Господ е вдъхнал от себе си и на мъжа, и на жената. Което означава, че е едновременно и мъж, и жена. Така погледнато Господ какъв е? Могат да го нарекат хермафродит, могат и травестит или какъвто искат. Но е факт, че той дава от душата си и на единия, и на другия.

Богомил или Козма са най-сложни като образи?

За мен най-сложният образ е Гита, майката на Богомил.

Изненадвате ме.

Вижте тя какво преживява. Зачева на Спасовден. Откъде идва изразът „Те ти булка Спасовден?“. В миналото хората  са знаели, че когато една булка не може да зачене, причината не винаги е у нея. И като се минели години, а булката още няма деца, на Спасовден изпращали невестата с чужд мъж, да покажат срамотиите си на Богородица, под росен храст. Местата, където това ставало обикновено били доста отдалечени от селото и за това знаел дори попът. Така зачева Гита. После Господ взима любимото й дете при себе си като чудотворец. Тя е тази, която трябва да държи семейството. Много ми е на сърце Гита. Но всичките ми герои по един или друг начин са човеци като всички нас. Всеки от тях сме виждали в живота си. И е много лесно да съдим. Лесно бихме могли да осъдим поп Христофор, но той е такъв. И за да бъде такъв има причини, може да са някъде в детството му.

Какво е крепяло българският дух? 

Вярата, но не в църквата. А вярата в себе си, в обичаите, в комшулука, в дребните неща като тревата, водата.

Много страх съм брала, докато четох втората ви книга.

По време на клането, вероятно. А знаете ли, че това е Батак. Много малко хора го разпознаха, това е баташкото клане. Исках да покажа другата версия за Батак, не тази, на която ни учат и която имам за измишльотина. Що се отнася до страха, ще видите какво е в третата книга.

Какво ви казват хората, по време на срещите?

Че книгите ми се четат на един дъх.

Ласкаете ли се?

Не, аз го знам.  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Не съжалявам, че останах в Севлиево
Интервю
Нидал Алгафари: Българинът никога не е бил роб
Интервю
Проблемът с кадрите ограничава ръста на икономиката у нас
Интервю
Тони Братованова: Вярвам в приятелството, в доброто, в човещината
Интервю
Асен Блатечки: Във всяка роля актьорът разкрива от себе си
Интервю
Ей, хора, няма да се оправим с мълчание!
Интервю
Ротари е приятелство. И споделени ценности
Интервю
Всичко можеш, когато осъзнаеш, че нещата зависят от теб
Интервю
Когато човек знае какво иска, пътят е лесен
Интервю
Петър Петров: За успеха трябва да си готов и на разочарования
Интервю
Гергана Иванова: Винаги може повече
Интервю
Може да не променим нещата, но да направим разликата
Интервю
Мартин Граховски разказва за своята България в 3 минути
Интервю
Ярослав Дончев: „Севлиевогаз 2000“ е социален проект
Интервю
Жадувам за топлотата, която усещам, общувайки със сирийци.
Интервю
У нас е трудно, но не невъзможно да работиш по правилата
Интервю