Омбудсманът Диана Ковачева публикува инструкции как гражданите, останали с дни без ток, да претендират правата си пред електроразпределителните дружества. Според нея гражданите трябва да са проактивни и да да подадат жалба или сигнал към съответното електроразпределително предприятие (ЕРП). Освен това, всеки, който смята, че е ощетен и всеки, който има допълнителни вреди, може да ги претендира и по съдебен ред.
Проф. Ковачева настоя министърът на енергетиката и КЕВР да проверят дали електроразпределителните дружества са изпълнили своите задължения за поддръжката на мрежата и на сервитутните зони (неокастрените дървета, които скъсаха електрическите кабели). Именно заради немарливото отношение и неизпълнение на тези задължения стотици хиляди хора останаха без светлина и топлина.
„Не бива в никакъв случай да се допусне електроразпределителните дружества да се скрият зад общите си клаузи за непреодолима сила.
Те имат задължение да си поддържат мрежите, да кастрят клоните на дърветата, така че да не късат кабелите, когато се натрупа сняг. Някой не си е свършил работата и не е справедливо институциите, в лицето на КЕВР и министерството на енергетиката, които трябва да направят проверка, да си прехвърлят топката“, е категоричната позиция на омбудсмана.
Кметът на Севлиево Иван Иванов също отправи критика към работата на ЕРП Север.
Във фейсбук той написа, че "дружеството трябва да ревизира цялостната си инвестиционна политика, защото буквално предизвика криза в най-студените и снежни дни на зимата". Според него "потърпевшите трябва да бъдат обезщетени за причиненото им неудобство", още повече, че и в момента, близо седмица след тежкия сняг, единични къщи или цели улици в селата продължават да са без ток, а на места няма улично осветление, коментира Иванов.
Кметът критикува ЕРП Север и заради прекъснатата комуникация с гражданите по повод многобройните сигнали, че хората са звъняли на дежурните телефони, но отсреща никой не е отговарял много дълго време.
Липсата на инвестиции и профилактика на електропреносната мрежа, а вероятно и допълнителни утежняващи фактори, за които не сме информирани, стоят в основата на проблема, смята севлиевският градоначалник.
Настъпилите тежки аварии по съоръженията бяха в резултат на
обстоятелства, извън контрола на оператора на мрежата,
се казва в позиция от електроразпределителното дружество ЕРП Север, изпратена до медиите вчера. Според нея служителите на компанията са били силно затруднени от липсата на достъп до районите без ток поради затворени след навявания и непочистени пътища. Това е забавило екипите при локализиране на авариите и затруднило достъпа им до проблемните участъци по мрежата. В позицията се казва, че инвестиционната програма на дружеството се изпълнява, дори е надхвърлена за текущата година, а всички проверки по дейността на ЕРП Север са показали, че дружеството работи в унисон с нормативните изисквания.
Инструкция за получаване на компенсация за оставане за продължителен период без електрозахранване
Според Общите условия на договорите за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на трите електроразпределителни дружества в страната („Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, „Електроразпределение Север“ АД и „Електроразпределение Юг“ ЕАД) се дължи неустойка в размер на 30 лв., ако обект на клиент остане без снабдяване с електрическа енергия по вина на съответното дружество повече от 24 часа.
Допълнителна неустойка в размер на 20 лв. се дължи за всеки започнал период от 12 часа, през който клиентът е без ток, ако токът е спрян за над 36 часа.
За клиентите на ЕРП Север срокът започва да тече след получаването от страна на електроразпределителното дружество на уведомление от клиента за прекъсването.
Ако клиент остане повече от 24 часа без електрозахранване по вина на съответното дружество, той може да подаде до енергийното предприятие сигнал или жалба и да претендира неустойка.
При повредени уреди
в срок до 5 работни дни, считано от датата на събитието, клиентът писмено уведомява дружеството за причинените вреди. До края на следващия работен ден след получаване на сигнала, от дружеството трябва да изпратят свой представител за проверка, за което в присъствието на клиента се съставя констативен протокол. С това е налице възможност за доброволно уреждане на взаимоотношенията между клиента и дружеството на основание констативния протокол, но при непостигане на съгласие, спорът трябва да се реши в съда.
