Планът за туризма в Севлиево - липса на развитие и твърде формален подход

На насроченото за 29 април т.г. редовно заседание на Общинския съвет в Севлиево за обсъждане и одобрение са внесени две проекто-решения в областта на туризма - отчет на програма за развитие на туризма през 2025 г. и програма за развитие на туризма през 2026 г. Това, което прави впечатление при детайлен прочит на двете е, че иначе подробният отчет се припокрива с програмата за следващата година, т.е. липсва развитие, което говори за твърде формален подход при пранирането на дейностите.

Събитията са почти идентични, само датите тук-там се различават

Едни и същи събития идейности се отчитат за 2025 г. и се залагат за 2026 г. Няма нови инициативи, няма и нов туристически продукт, който да отличи Севлиево. От тази гледна точка планът е по-скоро за поддържане, не за развитие и мотото му "Севлиево - привлекателно място за туризъм" звучи абсурдно. 

Ако Севлиево наистина има за цел да стане „привлекателно място за туризъм“, би било добре да се заложат някакви очаквания като очакван брой туристи, ефект от събитията, или евентуално ръст на гости. Липсата на нови акценти обаче поставя под съмнение ефектът от така нареченото планиране в туризма. 

Събития, които формират туристическия календар на Севлиево за 2025 г. и 2026 г. са фестивалът "Семе българско", София филм фест, рок фестът Хоталич, Празникът на тиквата, концертът на Соса Соlа, на който Севлиево дори не е организатор, а само домакин, и Коледния базар. Това са всички културни събития за миналата и абсолютно същите са заложени за текущата година, с изключение на фестивала "Арт будилник", който премина и на който Севлиево пак е само домакин. 

  Участия в обучения за по-добро управление

Повишаването на квалификацията на ангажираните с туризъм общински или други служители е ограничено в рамките на семинари и обмяна на опит, а санирането на севлиевското читалище, Дома на културата и спортна зала "Дан Колов" е представено като "развитие на туристическите аткракции". 

Общинска или туристическа инфраструктура

Голяма част от мерките за подобряване на туристическата инфраструктура, залегнали в плана за 2026 г., всъщност са подобряване на общинската инфраструктура. Това разбира се не е грешно, но се представя като туристическа политика, без да е ясно как точно ще доведе до повече туристи.

Така за 2026 г. в програмата за туризма са заложени  проектиране на западен обходен път на град Севлиево, представено като приоритет на местната власт още преди последните местни избори през 2023 г., проектиране на кръгово кръстовище на ул. „Росица“ и ул. „Великотърновско шосе“, както и проектиране на кръгово кръстовище на ул. „Стефан Пешев“, ул. „Гочо Москов“ и ул. „Ген. Никола Генев“ - дейности, заложени в Генералния план за организация на движението в Севлиево за облекчаване на автомобилния поток и определено нямащи пряка връзка към развитието на туризма. Същото е и със заложения основен ремонт на ул. „Ген. Никола Генев“ и част от ул. „Стара планина“. Какво прави всичко това в програмата за развитие на туризма, авторите й вероятно по-добре знаят.

По-широк обхват на походите и природни маршрути

Единствено при туристическите маршрути има различия с 2025 г. Заложено е разширяване на обхвата и през 2026 г. маршрутите вече не са само в рамките на познатите в района на Стара планина и Централна България, а включват и по-далечни дестинации като Гоце Делчев и Славянка, Етрополе и Мургана, Хисаря, Старосел и по-разнообразни планински райони в страната. Това показва стремеж към излизане от рамките и своеборазно национализиране на програмата с разширяване на мрежата от досегашни маршрути, в това число и велопоходите. Надграждането обаче е твръде нищожно на фона на останалото копиране на миналогодишната програма.

Заради всичко дотук може да се обобщи, че планът за туризма през 2026 г. е по-скоро административен документ за продължаване на текущи дейности, отколкото инструмент за развитие. Когато липсват нови идеи и измерими цели, резултатът е запазване на текущото състояние, а не реален растеж в туризма. За последното е добре Общината да работи с местните къщи за гости, защото в сферата на туризма публично-частното партньорство крие възможности и за двете страни. 

Любопитно е дали отчетът за туризма за 2025 г. ще бъде обсъден в пленарна зала или просто ще бъде гласуван. Ако се съди по досегашната пасивност на Общинския съвет, изненади не се очакват.