от Емилия Димитрова
Вчера Антикорупционният фонд представи данните на изследването си "Контролираният и купен вот в България, размер и влияние", изготвено с подкрепата на фонд "Активни граждани България".
Изследването се базира на резултатите от изборите през 2013, 2014 и 2017 г. На база съвременни статистически подходи екипът, работил по проекта, разкрива и посочва секциите, в които има риск от купуване на гласове, както и партиите, които вземат гласове в тези секции. Това са секции с непоследователни резултати по отношение на избирателната активност, резултатите на водещите политически партии и няколко показателя, свързани с недействителни бюлетини и гласове.
Всичко това е послужило като основа за съставянето на модели от променливи, показващи отдалечени стойности на гореизброените показатели. При съставянето на променливите са взети предвид разликите в поведението на избирателите на общинско равнище. Моделите, отчитащи отклонения в рамките на една изборна година, са приложени към 11477 секции при парламентарните избори през 2013 г., 11745 секции при изборите през 2014 г. и 12065 секции при парламентарните избори през 2017 г.
Анализът е придружен и с интерактивна карта на секциите, в които са се наблюдавали отклонения в гласуването през петте години, които обхваща.
Рисковите секции в община Севлиево
Според данните, които се визуализират на картата, 14 секции в община Севлиево са под риск от купен или контролиран вот. Три от тях са в Севлиево, останалите в села на общината. Градските секции са с номера 1, 7 и 28 и се намират съответно в Клуб на пенсионера на ул. "Гочо Москов", Център по превенция в кв. "Балабанца" и ж.к. "Митко Палаузов".
В селата секциите, за които анализът сочи потенциален риск от манипулация на вота се намират в Батошево, Стоките, Угорелец, Дамяново, Градница, Идилево, Добромирка, Кормянско и Петко Славейков (към картата оттук).
Отклоненията в поведението на избирателите се наблюдават по сняколко модела.
Необичайно висока избирателна активност
Първите два модела се основават на хипотезата, че евентуален купен или контролиран вот би довел до екстремни стойности по отношение на избирателната активност в секцията (т.е. ако в секцията са купувани гласове, в нея избирателната активност ще е значително по-висока от активността в общината) и резултатът на победителя в секцията (т.е. ако в секцията са купувани гласове, в нея резултата на водещата партия ще е значително по-висок от резултата на партията в общината).
Тъй като тези екстремни стойности могат да бъдат отдадени на други социални и икономически фактори, в дадената секция трябва да има и друг тип отклонение, което да е свързано с поведението на избирателите в самия изборен ден.
Непоследователни изборни предпочитания
Третият модел стъпва върху хипотезата, че купуването на гласове може да доведе до съществени отклонения в избирателната активност в дадена секция в две поредни изборни години. При този сценарий в едните избори част от гласовете в секцията биват купени, което повишава избирателната активност, а при следващите избори гласовете в същата секция не биват закупени, което води до рязко намаляване на активността.
Рязка промяна в пристрастията
Четвъртият модел се основава на хипотезата, че купуването на гласове може да се прояви в рязка промяна в политическите пристрастия на избирателите в дадена секция в две поредни изборни години, което ще се изрази в рязък ръст или спад в гласовете за дадена политическа партия в секцията.
Целта на изследването е да насочи наблюдателите към секциите, в които има по-висок риск от купуване на гласове, както и да подпомогне оперативните действия на правоохранителните органи при противодействието на купуването на гласове.
