Възстановка на сраженията отпреди 148 години се състоя в парк
На 25 юни 1876 г. - петък, пазарен ден за Севлиево, на централния площад в града са издигнати две бесилки. На тях увисват двамата ръководители на революционния комитет – Стефан Пешев и Йонко Карагьозов. След една седмица са обесени останалите шестима осъдени на смърт водачи на Априлското въстание в севлиевския край Иван Преснаков, Никола Дабев от Севлиево, свещ. Радион Попмихов, Павли Венков и Велчо Ночев от Ново село и Христо Филев, сина на дядо Фильо Радев, от Кръвеник. Смъртни присъди получили и Цанко Дюстабанов, Бачо Киро и други от главните ръководители на въстанието в Северна България. Мнозина били осъдени на заточение, между които и комитетски дейци от Севлиево и селата.
Днес, 148 години по-късно, потомците на смелите борци за свобода се събраха на същия площад, за да отдадат почит към паметта на героите и си припомнят събитията от паметната 1876 година. Защото Севлиево, както се пее в химна на града (по текст на поета Петко Братинов) е бунтовен град на горди възрожденци и времето не може да отнеме от паметтта за кървавия април 1876 г.
За да отдадат почит към загиналите за свободата априлци от севлиевския край на площада в Севлиево се събраха граждани, много ученици и общественици. По традиция с венци и цветя бяха почетени борците за свободна България, след което в шествие всички се отправиха към парк "Черничките". Там се състояха възстановки на боевете отпреди 148 години, пресъздадени от национално дружество "Традиция".
В шествие дошлите да отдадат почит на героите се отправиха към парк "Черничките", снимка: Община Севлиево
Ето как разказва за събитията директорът на Историческия музей в Севлиево Ивета Миленова (публикуват се откъси от текст на Миленова по повод 145 г. Априлско въстание):
В Кръвеник още от времето на Левски работел дългогодишният кмет на селото Филю Радев Миленов. Когато Левски го запитал има ли нужда да идва в Кръвеник, той отговорил: “Няма никаква нужда. Където върви главата на змията, там върви и опашката и!”. В дейността по подготовка на въстанието той включил сина си Христо и други свои роднини, и близки. Революционният комитет положил клетва в дома на свещеник Иван Михов. В голямото чисто българско село Ново село (дн град Априлци) Пешев имал за опора своя приятел Никола Дабев от Севлиево, учител в селото, младия свещеник Радион Попмихов и членовете на създадения още от времето на Левски комитет - братята Колю и Нанко Пачникови, Драгни Стойчев, Аврам Драганов, Павли Венков и други. Те съдействали за набавянето на барут, тъй като над селото в Балкана работели нелегални турски барутчийници.
Зимата и ранната пролет на 1876 г. били време за усилена подготовка. Вече било известно решението на Гюргевския комитет за въстание през пролетта и затова навсякъде се работело най-вече за въоръжаване и приготвяне на другите въстанически потреби. От Габрово била доставена голяма партида саби, като за доставката се грижел Йонко Карагьозов. Било изкупено всичкото олово от дюкяните за приготвяне на куршуми, голяма партида барут от 200 оки била разпределена в Кръвеник и Батошево. Значителна сума пари била предадена на Вичо Грънчаров и той доставил партида револвери, и патрони за тях. Кръвенишкият първенец Фильо Радев взел 15 000 гроша от Саадуллах ефенди уж за търговия и също ги дал за оръжие. Планът за въстанието бил да бъдат запалени турските махали в града, да се завземе конака и оръжието в него. Четите от всички селища трябвало да се съберат във високия Балкан и там да създадат свободна територия. Този план бил обсъден подробно на окръжно съвещание в Горна Оряховица на 26 и 27 април, в което взел участие Стефан Пешев.
Определена била датата 1 май за вдигане на въстанието. Въстанието в Южна България било факт, за което били известени с Кървавото писмо.
При завръщането си от Горна Оряховица Пешев бил предупреден, че го търсят да го арестуват и се укрил, но поради предателство на 29 април е обкръжен и заловен. В града вървели масови арести, а комитетските дейци, които се спасили от тях, потърсили убежище в Балкана. В Кръвеник вече бил военният инструктор Дончо Фесчията, пристигнали Йонко Карагьозов, Никифор Симеонов и други. На 1 май, при непосредствената опасност от арест, Фильо Радев, Йонко Карагьозов и Дончо Фесчиев, заедно с други местни комитетски дейци решили незабавно да бъде свикано общоселско събрание от всички посветени и непосветени на старото хайдушко сборище връх Бабан. Изпратени били куриери и до околните селища. Към Бабан се отправили, повечето от тях въоръжени, около 250 души от Кръвеник и околните махали. Дошли и представители на съседните селища – Ново село, Острец и др. След прочуствената реч на дядо Фильо въстанието било обявено. Избрано било ръководство с войвода Фильо Радев и помощници - синът му Христо, Йонко Карагьозов, Дончо Фесчиев и Георги Константинов. Въстаническата войска, организирана в групи, се отправя към Граднишкия боаз, където заема предварително уточнените позиции. На 2 май оттам бил даден първият изстрел по турци йошурджии, които разнесли вестта за бунта в планинските села. На следващия ден, заедно с пристигналите на помощ новоселци, защитниците на Граднишкия боаз били повече от 300 души. Успешно било отблъснато първото нападение на огромна башибозушка орда. На 5 май в Граднишкия боаз пристигнала и част от Габровската чета, начело с Цанко Дюстабанов. След едно успешно съвместно сражение, кръвеничани отново останали сами да защитават Боаза.
Възстановка на боевете, снимка: Община Севлиево
Междувременно боеве се водели и при Батошево. Местните комитетски дейци посрещнали на 4 май Габровската чета. Под командването на Никифор Симеонов и Георги Бочаров те заемат две основни позиции над селото – на “Могили” и на “Чуката”. Батошевските комитетски дейци положили много усилия за въоръжаването на населението за бунта, но и тук оръжието се оказало недостатъчно. За защита на селото били оставени всички мъже, годни да носят оръжие, а жените, децата и старците се отправили към Попската махала, определена като лагер за мирното население. Определени били десятници на въстаническата войска, както и отговорници по снабдяването. На следващия ден, 5 май, успешно била отблъсната турска разузнавателна група. Монахините от Девическия манастир в Батошево продължили да приготвят храна, чорапи и дрехи за въстаниците. Напорът на многобройната турска войска, черкези и абази на следващия ден, 6 май, бил неудържим. Сломявайки героичната съпротива на батошевци и габровци, връгът превзел селото. Загинали десетки въстаници и жители на Батошево и околните махали. Черкези се опитали да убият и игуменката на Батошевския девически манастир госпожа Магдалена Минева, но тя успяла да се спаси с бягство. Изгорели училището и църквата, много къщи, взривен бил складът за оръжие в къщата на дядо Миньо. Оцелелите потърсили спасение в гората.
Не бил пощаден и мъжкият манастир “Успения Пресвета Богородица” край Батошево. Конни черкези нахлули в двора на манастира и подложили на грабеж манастирските одаи и складове, които след това запалили. Опитали се да запалят и храма, но тук се намесило провидението. Рукнал проливен дъжд и пламъците били загасени. Убит бил един послушник, а монасите намерили спасение в околните гори. След Освобождението опожарените сгради били възстановени, но в куполите на храма и днес стоят дупките от черкезките куршуми.
В Ново село още на 2 май, въпреки несъгласието на местните чорбаджии и кмета, комитетските дейци свикали верните на делото мъже в местността Божешкото, където се събрали около 250 души. На 3 май, докато едната група новоселци се сражавали, заедно с кръвеничани, други, начело с Йонко Карагьозов, усилено укрепвали позициите си в Дебневския боаз. Поставени били и двата дървени топа, изработени от Йонко Колев Марангозчията и неговия син Никола. В следващите дни броят на бойците достигнал 500 души. На 4 май се провело и първото сражение. Марин Сяров поставил жените и децата в местността Маринска с колове в ръце, за да заблудят врага за броя на защитниците. Дадени били и първите скъпи жертви.
Пристигането на Дюстабановата чета на 5 май въодушевило новоселци, които в първия момент помислили, че “московците идат”. Населението на околните махали било събрано за подсилване на отбраната. И ненапразно, защото следващото нападение било към Дебневския боаз. Тъй като имали добри прикрития и точна стрелба, въстаниците успели да го отблъснат.
На 9 май участта на Батошево постигнала Кръвеник. След ожесточен бой, превърнал се в ръкопашен, силите на противника взели превес и войводата Фильо Радев освободил въстаниците от клетвата, за да им даде възможност да защитят най-близките си. Селото било разграбено, училището, църквата и много къщи запалени. Турците се пръснали по околните махали да издирват въстаниците и скритите мирни жители, които били подложени на грабеж и унищожение.
В късния следобед на 11 май при сражението под връх Марагидик напорът на настъпващите черкези става неудържим. Тогава жените се включват в боя в подкрепа на сражаващите се мъже. Като не разполагали с друго оръжие, те започнали да хвърлят намиращите се наблизо камъни. Турците били смутени от този неочакван отпор и към залез устремът им е спрян. В тази битка е съсечена през ръцете съпругата на убития Мирчо Вълков Кукенски, която ударила един от черкезите с дебела тояга. Изключителна смелост проявила девойката Стояна Иванова Драгановска от Ново село. Тя боравела умело с пушката, стреляла срещу приближаващите черкези и прикривала бягащите към махала Маринска новоселци.
В последните дни на въстанието и жените са обречени на смърт и нечувани мъчения. Обект на целенасочено преследване са близките на въстаниците. Майката на комитетския куриер Марин Сяров е жестоко измъчвана и заклана. След жестоката смърт на Кольо Матеев, който изковавал хладно оръжие за въстаниците, Стана, неговата съпруга, е откарана при Саадуллах ефенди. Подложена е на нечовешки изтезания, за да издаде ръководителите на въстанието. В името на паметта на съпруга си, тя издържа мъченията и не предава никого. Жертви на безмислена жестокост и извратеност стават и страдалки, изнасилвани до смърт. Няколко бременни жени умират по особено мъчителен начин. Те са разпорени живи, за да се разбере пола на детето, което носят в себе си. На една от тях отрязват главата и я разнасят, закачена на телтията на кон. По-голямото дете на друга е свидетел на мъченическата смърт на майка си и след няколко дни в следствие на преживяното умира. Невинни жертви на турските зверства са децата - убивани, удавяни, насилвани, отвличани, те изживяват целия ужас на турските издевателства при потушаването на въстанието. Някои от измъчените жени запазват учудващо присъствие на духа.
А в Новоселския девически манастир монахините приготвяли ядене и пекли хляб за въстаниците. Така ги заварило и нападението над манастира. След отчаяния опит на свещеника да се даде последен отпор на настъпващите към Ново село противници, шест монахини от Девическия манастир са жестоко изнасилени, убити и изгорени в църквата, а друга починала от раните си. Някои от по-младите, останали живи, са отвлечени и освободени едва след намесата на Следствената консулска комисия.
Героичната съпротива на свещеник Георги Дългодрейски (същият, който заклел дейците на революционния комитет в Севлиево), дала възможност на много новоселци да се спасят с бягство. Настъплението на турците за кратко било спряно от девойката Стояна Драгановска от Ново село. Като боравела умело с пушката, тя прикривала бягащите към местността Маринска. И тук настанало време за грабеж и зверства.
Заглъхнала последната битка под връх Марагидик. След няколко дни местните хора започнали да се завръщат в разграбените си и опожарени домове. Според официалните данни на Европейската анкетна комисия в Севлиевската кааза загинали 221 мъже, 39 жени и 23 деца. Тяхната саможертва не позволила да се обезсмислят светите за всеки българин слова “Свобода или смърт!”
