Маргарита Костадинова обградена от обичливи детски ръце
източник: zaistinata.com
От две години Маргарита Костадинова ходи в една от детските градини на Севлиево. Пенсионерка е и има достатъчно свободно време. Разговорите с връстници я натоварвали и решила да го запълва като общува с деца, които много обича. А какъв по-добър начин от четенето на приказки.
Идеята дошла спонтанно, но не била сигурна дали е редно и дали ще й позволят. Все пак била външен човек, трябвало да чуе какво мислят в градината. Никой не възразил на предложението и така започнали нейните
срещи на приказка
с деца на четири и пет години в севлиевската детска градина „Слънце“. Приказките избират заедно. А четенето е онзи момент, в който малките забравят че са в градината. Защото само по време на приказните следобеди с баба Марго, те могат да си лежат на килима или да придърпат възглавница и седнат небрежно на пода. Най-много са обаче онези, които искат да се сгушат до нея, докато чете. „Понякога не ми стига място да отгърна следващата страница, така са се впили в мен“, разказва Маргарита, а очите и лицето й се смеят.
Ченето на приказки с времето прераснало в близка връзка между Маргарита и малките й слушатели. В часовете за занятия децата измолвали от учителките да отделят време, за да нарисуват
картичка за баба Марго.
Още четете тук
