143-тата годишнина от Шипченската епопея ще бъде отбелязана тази събота, 22 август, с панихида в памет на загиналите в епичните боеве, туристически поход, изкачване на стълбите към Паметника на Свободата, пред който ще бъдат поднесени венци и цветя.
Честването ще започне в 7.30 часа от Соколския манастир, където ще бъде отслужена панихида в памет на загиналите в шипченските боеве, след която в 8.00 часа ще тръгне туристически поход към връх Шипка.
Изкачването на стъпалата към Паметника на Свободата е насрочено за 11.00 часа, а от 12.00 тържествено ще бъдат поднесени венци и цветя. За гражданите, които искат да се включат в отбелязването на 143-тата годишнина от Шипченската епопея има осигурен безплатен транспорт.
Автобусите за Соколския манастир ще тръгват в 7.00 от пл.“Възраждане“ в Габрово, а тези за връх Шипка – в 9.30 часа, отново от централния градски площад.
Инициативата за отбелязване на историческата годишнина е на група родолюбиви граждани от цялата страна. Повод за тяхната организация е нежеланието на управляващите да организират Националните чествания през тази година.
„Имаме удоволствието да Ви поканим да бъдем заедно на историческия връх Шипка на 22-ри август, да се поклоним пред саможертвата на героите, да запазим историческата памет и да предадем урок по родолюбие на децата ни”, се казва в поканата, която е до всички желаещи да се включат в отбелязването на едно от най-значимите събития от културно–историческия календар на България.
Покана е изпратена и до Президента на Република България, който е патрон на честванията.
Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската Освободителна война през 1877-1878 г. Боевете, които се водят от 9 до 13 август (стар стил) 1877 г. между защитниците на прохода и турската армия влизат в българската история под името Шипченска епопея.
Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Н.Г. Столетов, наброяващ около 7 500 души е да спре превъзхождащата я по численост армия на Сюлейман паша, която наброява около 27 000 души и резерв от 10 000, да не й позволи да премине Балкана и да се съедини с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша.
В течение на шест дни българи и руси с огън и щик отблъскват непрекъснатите атаки на турските табори. Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден – 11 август, или 23 август по нов стил, когато турците все повече затягат обръча около защитниците, а боеприпасите са на привършване. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви срещу центъра на отбраната. В този най-критичен момент, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки.
Надвечер пристигат всички роти на 16 стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват. Шипка е спасена. Боевете продължават и през следващите три дни, но проходът вече е здраво в ръцете на руската армия. Отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 г. Този период влиза в историята като „Зимно шипченско стоене“. Въпреки студа и мъглата, въпреки снежните бури и виелици, защитниците на Шипка геройски бранят прохода.
За тези изпълнени с мъжество и саможертва дни телеграфът съобщава с кратката фраза: „На Шипка всичко е спокойно“. Руските войници и българските опълченци превръщат прохода в непристъпна крепост, „в затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на руската армия към Цариград“, по думите на ген. Радецки.
След падането на Плевен ( 29 ноември 1977 г.) руските войски преминават Балкана при изключително тежки зимни условия и пленяват турската армия на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер. Победата при Шипка-Шейново е достоен завършек на Шипченската епопея.
Жертвите, които руските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са около 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене. Основният камък на Паметника на Свободата е положен на 26 август 1922 г. Паметникът е завършен през 1930 г. На 26 август 1934 г. паметникът на връх „Свети Никола“ е тържествено открит от цар Борис III.
Паметникът е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.
