Един общински съветник е способен на всичко – да вдигне медиите, да организира гражданското общество, да поведе протест. Има обаче едно условие – да вижда, че на хората им пука.
Така смята Росен Цветков, който влиза в надпреварата за кмет на община Севлиево, обяви лично той пред „Севлиево онлайн“. Цветков е кандидат на единствената местна коалиция, регистрирала се за местните избори през 2023 г. - „Партия консервативна България". Съставена е от коалиция „ЛЕВИЦАТА!“ и партиите „БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД“ и „ВМРО - БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ“. Цветков до момента е единственият кандидат за кметския пост, който потърси „Севлиево онлайн“, за да сподели защо се кандидатира и какво очаква от изборите.
Защо влизате в кметската надпревара, господин Цветков?
От десет години се занимавам с политика и мисля, че това е напълно нормален процес. Когато си започнал да се бориш за едно общество, да се опитваш да променяш неща, характери, системи ако щете, по някакъв начин трябва да влезеш в такава битка. Най-добре е да го направиш там, където живееш, където си пораснал и откъдето са корените ти. Смея да твърдя, че искам да предложа нещо коренно различно от това, което сме виждали в последните десет-петнайсет години.
Колко различно нещо може да се предложи на избирателя, свикнал на какви ли не изненади, за да получи накрая „още от същото“?
Искам да се върнем по пътя на растежа. На този възходящ тренд, на който бяхме до 2008 г., когато имахме инвестиции, нови работни места, високи работни заплати. Където и да отидехме в България за Севлиево се говореше като „уау“. Сега обаче не е така.
Не мислите ли, че отстъплението от позициите до 2008 г., както го наричате, е резултат от обективни обстоятелства или смятате, че има субективни фактори за това?
Смятам, че се разкъса връзката между бизнеса и местната власт. Дотогава наистина се работеше в екип. Тогава аз бях младеж и учех, и наблюдавах тези процеси. Виждах как имаше едно единство между бизнеса и местната власт, как Васил Кънев и други видни местни фигури милееха за града ни и правеха всичко възможно тук да идват едни от най-добрите инвестиции. В резултат, в Севлиево се предлагаха едни от най-добрите работни места и се създаде социално-икономическа среда, в която да бъдеш севлиевец беше гордост в цяла България. Едва ли не беше привилегия да си част от тази общност. Как е сега? Община Севлиево създава близо един процент от брутния вътрешен продукт на страната, но тя демографски си отива. Ние изчезваме. Няма хора. Вече говорим за демографския проблем, който става все по-задълбочен, да не кажа страшен. Затова ако не направим среда, в която младите хора и семейства да общуват, да създават социални кръгове, ние губим абсолютно всичко.
Имате ли идея как би могло да се случи това? Има много начини. На първо място чрез частни инвестиции. Тук трябва да дойдат компании от най-висок клас с висока принадена стойност, за да се създаде високотехнологично производство. Това са компании от сферата на IT сектора, роботиката, индустрия 4.0 и др.
Откъде ще дойде работната ръка? Бизнесът и в момента изпитва затруднения, а трудовите мигранти в Севлиево са около 16%.
Това е въпрос на вътрешна миграция. Първостепенно е създаването на качествена социално-икономическа среда. Когато тази среда е факт, ще имаме добри лекари, качествени учители, ще има от какво да избираме. Защото когато няма между какво да избираш, имаме отрицателна селекция, остават не най-добрите, а най-добре приспособилите се. Как е в природата? Ако една почва не я наторяваш и подхранваш, тя започва да линее. Нищо качествено не можеш да засадиш. Когато вятърът издуха хумусния слон на тази почва, в резултат имаш едни растения, които са слабо захванати и всеки полъх на вятъра може да ги събори. Затова за мен е важно да се започне оттам – промяна на икономическия модел, добавяне на още видове различни бизнеси, които една община много лесно може да привлече. Освен това в Севлиево вече е правено. Трябва да разширим ветрилото, да съдействаме за този процес. Процесът обаче идва не толкова от един човек, от кмета, а трябва самото общество да го поиска.
Много млади хора и не само млади отиват да работят в други градове. Казват, че го правят за по-добро заплащане, но това е само една от причините. В големите градове тези хора намират по-добра социална среда, стават част от кръг от интереси, които ги вълнуват.
Сам намеквате, че местната власт трудно може да повлияе на облагородяването на средата?
Може с привличането на нов тип бизнеси. Защото когато имаш нов тип икономически отношения, с това върви нуждата от друг тип хора - с по-висока квалификация, по-разнообразни интереси, различни амбиции за децата им. Така се вдига нивото на едно общество.
Мислите ли, че един от големите проблеми на Севлиево е липсата на активно гражданско общество – ядро от будни севлиевци, както през Възраждането, които са повели хората. Първенци са ги наричали.
Пак ще се върна на бизнес модела. Идеалната формула е много малки и средни предприятия, защото големият бизнес е пряк опонент на гражданското общество.
Идеалният модел е кметът да се допитва до гражданите. Ако има силно ядро от две хиляди или пет хиляди човека, които имат мнение, имат идеи, правят добри предложения, подлагат на обсъждане плановете за развитие на общината, ситуацията би била различна. Кметът трябва да пита обществото да похарчим ли тези пет хиляди лева и тези две или пет хиляди човека да могат да отговорят. Сега как е - скъсани връзки между между местна власт и граждани. Местната власт обикновено е преплетена с бизнеса, не говоря конкретно за Севлиево, това е практика, а гражданите от страх да не загубят работа или някакви привилегии, избират да са тихи и мълчаливи.
Вие сте бил общински съветник. Може ли общински съветник, когато не е от мнозинството, да повлияе на решенията, които се вземат. Моето мнение, базирано на години преки наблюдения в Севлиево, е че това не се случва, но да чуя Вас.
Абсолютно всичко е възможно, въпросът е колко силен е човек, колко е склонен да се поддава на влияние и колко му е силен гръбнака и здрава главата. Един общински съветник е способен на всичко – да вдигне медиите, да организира гражданското общество, до поведе протест. Има обаче едно условие – да вижда, че на хората им пука. Защото това е много по-силно от пари и интереси. Когато няма гражданско общество, ти отиваш буквално на самоубийство - викаш, но всички са срещу теб. И днес виждаме сред кандидатите хора, които се репрезентират, но моделът е един и същ.
Не се явявате за първи път на избори, мислите ли, че сте уязвим от гледна точка на това да Ви лепнат етикета „вечният кандидат“?
Опит се гради. Получил съм страшно много през живота си от тази държава. Издържала ме е, докато съм учил – училище, университет, след това докато изготвя и защитя дисертационния си труд като докторант. Длъжен съм й. Добавям и четиригодишният ми опит като заместник-областен управител; опита ми като водещ на предавания за младите хора по ТВ „СКАТ“ както и чуждестранния ми опит от участие в различни научни конференции в САЩ и Европа. Този опит трябва да бъде впрегнат в полза на обществото. Ще е много егоистично да си взема всичко, което държавата ми е дала и да си тръгна.
Не Ви ли се е искало да станете кандидат или част от по-голяма партийна листа?
Имал съм предложения, но ако ги приема, аз самият се дискредитирам. Винаги съм бил от една формация, ако ще за нея да гласуват по-малък процент от избирателите. За мен е важно хората, с които тръгвам на път, да са чисти. Защото като наслагаме в листите едни хора, които са били двайсет години във властта, получаваме още от същото. Ако искаме да имаме система, която да върви напред, трябва постоянно да й правим качествени промени.
Вие сте бил учител, преподавател в Техническия университет. Скъсана ли е връзката между образованието и бизнеса? Защото когато говорим за нови бизнеси, около които да се изгради различно общество, това има значение.
Ние правим младите хора едни фиксирани роботи. Добре е да се наблегне на висококвалифицирано образование, което също трябва да залегне в приоритетите на общината. Хората с висока квалификация са онези, които могат да създадат социално силно общество, а такова общество се прави, когато работещите имат право на глас. В момента много високотехнологични бизнеси търсят площи, инфраструктура, места, където да се базират. А Севлиево е в перфектната географска локация. Всички компании част от индустрия 4.0 биха искали да дойдат тук.
Във високо платените сектори се наемат хора със свободна воля, които трудно се поставят в калъп. Те имат различно мислене, по-различни нужди, общуват на различно ниво. Тези хора биха могли да променят социалната среда. Ако не се погрижим за това, Севлиево ще стане като градовете, в които живеят предимно пенсионери. За всичко това не са виновни хората, които всеки ден съвестно работят и се грижат за семействата си. Виновни са онези като мен, които сме длъжници на това общество. Ние сме натрупали опит и трябва да се отблагодарим като върнем обратно наученото. Защото това е моделът – образоваме всички, за да може заедно окрилени от опита да вървим напред.
Ако има силно гражданско общество ще има въпроси защо тези пари са похарчени за това, как се следи харченето им, какъв е резултата. Представете си, ако на заседанията на общинския съвет идват по петдесет, сто души, които наблюдават и после питат и искат отговори. Така ли ще се държат съветниците – само да гласуват, каквото им се предложи и да приключват едно заседание понякога и за по-малко от час. Ако тези граждани, дошли в залата се надигнат и потърсят сметка за взетите решения, дали няма да имаме една по-ефективна местна политика.
Значи пак опираме до гражданската опозиция и контрол
Така е. Когато сто души ти искат сметка защо си гласувал така и виждаш, че им се иска дори да те бунтуват, много ще внимаваш как гласуваш, какво говориш и как се държиш изобщо.
Не са ни виновни управляващите, а сме виновни гражданите, че ги търпим и избираме, така ли да разбирам?
Един кмет може много добре да си осигури комфорт, като „захрани“ определени хора. Това са хората, от които в някаква степен зависят нещата в общината. Захранването може да е във вид на финансиране, някаква услуга, затваряне на очите за нередност. Така кметът, който и да е той, си осигурява спокойствие и безкритичност. И тук идва ролята на гражданите, за която няколко пъти вече говорихме. На първо място гражданите трябва да гласуват. Когато хората не гласуват, няма как да вкараме неизвестни във вече подреденото управленско уравнението.
Има два типа избиратели. Едните задължително отиват до секциите – това са хората, които са зависими по някакъв начин – работещи в общинската администрация и семействата им, работещи във фирми или организации, които имат отношения с местната власт. Другите са онези, за които „то е едно и също“. Те не гласуват. Когато създадем тази апатия в обществото, получаваме ниска избирателна активност. Това е част от всяка една кампания насаждане на страх и апатия. Мнозина смятат, че няма смисъл да гласуват, защото изборите са манипулирани. Да, те са манипулирани. За жалост в живота ни много неща са манипулирани без да го осъзнаваме. Да изборите са манипулирани и това не е тайна чрез хитри способи в порядъка от 3 до 5 процента, но съчетано с ниска избирателна активност този процент е решаващ.
Решението на този проблем е повече хора да упражнят правото си на глас тогава процентът на внесените смущения и манипулации става относително малък. Ако искаме да променим средата, да имаме зряло и активно общество, трябва да гласуваме и аз призовавам гражданите на община Севлиево да не бъдат безучастни наблюдатели в изборния процес, а активни участници в него. Да питат, да се интересуват и да са критични към кандидатите. Иначе наистина ще получат „още от същото“.
