Създадоха дигитален архив, посветен на Първата световна война
Войници от 23-ти Шипченски полк, сред които е фелдфебел Георги Николов Попминков - седнал, трети отдясно наляво, снимка: Държавен архив Габрово

През ноември 2018 г., светът отбеляза 100 години от края на Първата Световна война (1914-1918 г.). Първата в историята на човечеството т.нар. модерна война, отнела милиони човешки животи по варварски начин. С участието си в нея, България плаща  жестока цена в стремежа си за национално обединение. Оръдията отдавна са заглъхнали, героите са мъртви, а на нас - живите - техните потомци се пада отговорността да пазим паметта за тях. Отговорност – семейна, родова и национална. Като част от пазителите на Националния архивен фонд, Държавен архив – Габрово създаде значителен по обем дигитален архив, посветен на Първата световна война, където документите и снимките, свързани с нея са достъпни от 2014 г., чрез Информационната система на Държавните архиви, достъпна на http://212.122.187.196:84/FundSearch.aspx.

Най-голяма част в него представляват снимките и пощенските картички.

Те съхраняват образите на войници и офицери от различни бойни единици: 23-ти Шипченски полк (в който са служили жителите на Габровско), 11-та Македонска дивизия (наследник на Македоно-одринското опълчение), 10-ти Родопски, 85-ти Пехотен, от картечното отделение на 35-ти Врачански полкове. Снимките и картичките са запечатали моменти от войнишкото ежедневие (изграждане на зимни лагери в Беласица, изгледи от биваци), на позиции, както и отбелязване на български празници, като 24-ти май на фронта. Показват германски цепелин в полет над България, свален в района на българските позиции английски самолет и т.н. Запазени са снимки на лекари, учители, упражняващи професията си в Зайчар и Охрид, архитекти, както и на обикновени хора, участвали в нея.  

Освен в изображения,

паметта за войната е запазена чрез спомени на участниците в нея:

„Война” и „Цветето в блатото” от тревненския учител Богомил Даскалов, спомените на габровеца Коста Йотев, както и в писмата, изпращани от фронта. Ценен исторически извор за обстановката, настроенията и преживяванията на фронта са дневниците на участниците. В габровския архив това са дневниците на поручик Стефан Добрев - адютант на артилерийско отделение при 7-ми Артилерийски полк, подофицер Неделчо Бенев – младши подофицер в 4-та дружина на 23-ти Шипченски полк  и д-р Петър Недевски – началник на отделение в 9-и дивизионен лазарет, по-късно началник на отделение в 1/8-полска болница.

Част от Дневник на д-р Петър Недевски – участник във войните за национално обединение, снимка: Държавен архив Габрово

Дневникът на габровския учител и писател Неделчо Бенев

е писан непосредствено на фронта, като авторът описва своите лични впечатления от населените места, природни забележителности и др., през които минава, както особености на местното население на териториите на днешна Сърбия, Република Македония, Албания и Гърция. Описанието му на кървавите сражения, в които участва са през призмата на едно поетично виждане, характерно и за неговата творческа дейност. Ето част от описанието му на освобождаването на Струга от сръбски ръце: „..29 ноем, 1915 г..... На присъмване противникът, уплашен от бързото наше настъпление, напуща и последните окопи край града и се оттегля през полето, по Елбасанското шосе, из албанските планини...  След тая кървава разправа градът почва да утихва, възбудените духове се укротяват и се насочват в друго направление. Жителите на тази част от града, без изключение българи, щом угаждат, че врагът е пропъден, напущат своите скривалища из дупки и зимници и като дългогодишни затворници излизат на улиците със заслепени очи. Те гледат на всичко това и не могат да разберат: сън ли е или истина. Църковната камбана внезапно процепва въздуха и разлива ободрение в сломените духове. Първи децата се съвземат, наизскачат на улиците и мощно подемат победоносно „ура“ на войската. След тях наизлизат мъже, жени, девойки, които благославят своите спасители, прегръщат ги, целуват ги, носят ги на ръце към своите домове, за да ги нахранят, напият, да облекчат тридневните им страдания...”.

Дневникът на д-р Петър Недевски започва с мобилизирането на 12 септ. 1915 г.

и завършва през 1919 г. – с подписването на катастрофалния за страната ни Ньойски договор, част от Парижката мирна система от договори (заложила основите на следващия глобален военен конфликт). Ето какво пише д-р Недевски на последния лист от дневника си „...На България й отнемат всички блага.. Но ней й отнемат и чисто български земи, населени с чисто българско население ..България е разорена териториално и икономически. Нейната съдба става много тежка. Бъдещето й е доста мрачно. Но българския народ няма да почине, той пак ще се съвземе!”.

Много войници и офицери не се завръщат живи от фронта.

Габровската градска община съставя списък на всички загинали във войните за национално обединение (1912-1918 г.) от нашата община – важно свидетелство за дадените жертви и за паметта за тях сред техните потомци. Много важна част от документите представляват и свързаните с получените отличия: списъци на имащите право да получат медали за участие във войната, също изготвени от Габровското градско общинско управление, както и самите грамоти и свидетелства,  запазени във фондовете на Богомил Даскалов и Неделчо Бенев.

Паметта за войната, за хилядите жертви, за преживените страдания и жестоки разочарования е съхранена и в различни форми на изкуството. Участниците в Първата Световна война, д-р Константин Вапцов и активистът на БЗНС,  Цанко Пундев изказват преживяното в стихове. На фронта взводният командир Нено Керков пише сценарий за оперета „Мирова война”.

Най-емблематичен се оказва маршът на 23-ти Шипченски полк, чиято музика, пак на фронта, композира габровецът Михаил Шекерджиев. Боен марш на полка, той се превръща 

в химн на българската армия под името „Велик е нашия войник”.

Още на фронта са създадени и първите паметни места – военните гробища на българските синове. Доказват го снимките с гроба на кап. Козарев  и  българското военно гробище в Щип, братските могили на загиналите край Добрич. Няколко години след края на войната, в много градове и села се издигат паметници – най-устойчиви белези за запазване и отстояване на святата памет на нашите предци, загинали за обединението на Отечеството.

Снимка от откриването на паметника на загиналите във войните за национално обединение (1912-1918 г.), жители на с. Боженците, Габровско, 24 май 1924 г.снимка: Държавен архив Габрово

В дигиталния архив се намират снимки на Паметникът на загиналите във войните в Габрово (построен по инициатива на Дружество „Инвалид”), Паметникът на загиналите жители на с. Боженците, от полагане на основния камък на Паметника на загиналите от с. Крамолин. Цялата българска земя е осеяна с паметници на загиналите във войната. Паметниците и българските военни гробища на териториите на днешна Република Македония, Гърция, Сърбия и Румъния също чакат своето повторно издигане и реабилитиране – за святата памет на загиналите ни предци в боевете при Ниш, р. Морава, Прищина, Каймакчалан, Червената стена, Криволак,  Кенали, завоя на р. Черна, Дойран, Тутракан, Кубадин за хилядите ранени и осакатени, за стотиците оцелели и загинали в сръбски и гръцки плен.

Всички издирени и дигитализирани документи, съхранявани в Държавен архив - Габрово, свързани с Първата Световна война са достъпни за четене и разглеждане

и в дигиталната колекция „Войните на България (1878–1945 г.)”, ситуирана в сайта на Държавна агенция „Архиви. Тук са включени документи от всички държавни архиви в България, за четене и издирвания са достъпни и списъците на загиналите в Първата Световна война, чиито оригинали се съхраняват в Държавния военно-исторически архив – Велико Търново.

Като част от събитията за отбелязване на 100-годишнината е и откриването на изложбата „Победа и...погром, Величие и....падение” на Държавна агенция „Архиви”. Богатият набор от архивни документи представя българската армия и военачалници, епизоди от войнишкото ежедневие, проследява разгръщането на бойните действия и приключването на войната. В оригинал са показани особено ценни документи: ратификацията на Ньойския договор, бойния дневник на ген. Владимир Вазов и др. Особено внимание в нея е обърнато на малкия човек в голямата война – на делниците и празниците на обикновения човек, на грижите за болни и ранени, на съдбата на военнопленниците.

 

Текстът е предоставен на "Севлиево онлайн"

от Държавен архив Габрово

 

Кмет даде на прокурор гражданин, искал информация от Общината
Общество
НОИ изплаща до Нова година обезщетенията за беменност и малко дете
Общество
Без допълнителни пари за водата на Севлиево в бюджет 2019
Общество
Севлиево е сред 113 общини, спечелили ваучер за Wi Fi
Общество
В с. Душево изгоря къща
Общество
Няма дефекти по новия път за Габрово, ремонтът не е приключил
Общество
Създадоха дигитален архив, посветен на Първата световна война
Общество
Десетки улици в Севлиево остават без ток на 3 декември
Общество
Севлиевци ремонтираха сами селски път
Общество
Дядо Коледа идва в Севлиево на 3 декември
Общество
Посланикът на САЩ у нас Ерик Рубин бе на посещение в Севлиево
Общество
Как могат да се ползват данъчни облекчения чрез работодателя
Общество
Севлиево - В. Търново е добавен в списъка за ремонти
Общество
Директорът на социалните в Габрово напусна системата ненаказан
Общество
Коледна добрина за някой в нужда
Общество
Енерго Про предупреждава за прекъсване на електроподаването
Общество