Богомил Петков
МЕСТНИ ИЗБОРИ 2019
Как Богомил Петков би представил Богомил Петков?
Не обичам да говоря за себе си, но явно се налага. Човек съм като всички, севлиевец съм. Живот и здраве, на 4 октомври т.г. ще навърша 53 години. Със съпругата ми сме заедно от 1983 г., от 1987 година сме семейство. Тя е с педагогическо образование.
Имаме две деца – син, който се роди една година, след като се оженихме. Той е икономист и в момента управлява една от фирмите, които произвеждат бетон. Дъщеря ми е юрист, председател на Съвета на директорите на „Европа трико“ АД. Говори три езика и работи успешно с чужденци.
Децата Ви са поели бизнеса в някаква степен. Това е страхотно удовлетворение за един баща.
Мисля, че няма по-голямо. Да създадеш нещо и да има на кого да го оставиш, а и дай, Боже, да го продължат и доразвият. Щастлив човек съм.
Коя е най-голямата слабост на Богомил Петков?
Естествено това е голямата ми радост, внучката Бояна, на 4 г., кръстена на мен. Продължаваме традицията – аз съм кръстен на дядо си Беро Иванов. Дядо ми Беро, баща на майка ми, беше строител. Покрай него и аз се увлякох по строителството. Ходих с него по обекти като малък. Интересно ми беше, като на всяко дете. Сега друго е водещото – по-скоро удовлетворението да виждаш как една сграда расте и да знаеш, че един ден теб няма да те има, но това, които си построил, ще остане. В чест на дядо ми Беро, първия блок, който построих в Севлиево, нарекох Беро Иванов. Строителството ми е повече страст, отколкото производството на пуловери.
Всъщност двете не вървят много заедно.
Създаването на „Европа Трико“ е свързано със сантиментален момент. Баща ми работеше като поддръжка в завод „Росица“, заради него започнах производството на пуловери. Той не е между нас от тринадесет години и в негова чест построих втория си блок, който нарекох на негово име – Иван Петков.
Всичките Ви блокове ли имат имена?
Да, третият, който скоро ще бъде пуснат в експлоатация, ще носи името на вуйчо ми, също покойник.
Имената, които давате на сградите си има ли някъде изписани, или са само в сърцето Ви?
На всеки блок до номера, стои името, на когото е наречен.
Сантиментален човек ли сте?
Определено.
Раним ли сте?
Кой не е раним?
Да не сте бил плахо дете?
Напротив, играех на топчета, капачки, фунийки, отрано се запалих по футбола. Колкото и да е странно,имах две спортни страсти – освен футбол, играех шах и определено бях много добър. Имам доста медали и купи от шахматни турнири, кандидат-майстор на спорта съм по шах. Това звание ми е скъпо и защото го получих тук, в Севлиево, който заедно с тогавашния завод „Авангард“ бе всяка година домакин на един международен турнир по шахмат. Беше уникално. През 1982 г. заради постижениета ми в шахмата бях сред десетте най-добри спортисти на Севлиево.
На какво Ви научи шаха – сложна и мисловна игра?
Да предвиждам ходовете си напред, да мисля перспективно, да съм по-търпелив. Но явно съм търсещ още от дете, защото по това време играех активно два коренно противополжни спорта – футбол и шах. В единия изливах цялата си енергия и страст, другия ме учеше на търпение.
Богат човек ли сте? Не говорим за пари.
Богат съм защото имам две прекрасни деца и работя това, което харесвам. Имам истински приятели, с които вече 32 години сме заедно. Срещнахме се през 1997 г., като студенти в Свищов, където съм завършил Стопанската академия. Аз станах кръстник на един асистент, той стана кръстник на друг мой приятел, той пък на трети и така сега сме десет семейства от цяла България, всеки кръстник на другия. До ден днешен сме заедно и задължително се събираме три пъти в годината – пролетно време, около моя рожден ден в началото на октомври и задължително всяка година празнуваме заедно 8 декември точно както, когато бяхме студенти.
Богаташ ли сте?
От 14 години карам една и съща кола, от 25 години живея в един и същ апартамент. Всичко, което съм спечелил, заедно с моите работници и служители, е вложено във фирмите ми. Инвестирам не само в бизнеса, но и в работниците, около 200 души работят във фирмите ми.
А кога и как започна всичко?
Не знам дали помните едно Постановление на Министерски съвет, номер 56, което даде възможност за частен бизнес още по времето на социализма. Аз бях студент, но вече имах семейство и трябваше да работя и се грижа за издръжката. Така през 1989 г. започнах да шия ризи по Постановление 56. По това време бяха модерни мъжки ризи с така наречената военна якичка. Благодаря на Господ, попаднах на едно момиче от Панагюрище, която беше технолог в завод „Тодор Каблешков“. Аз имах идеята да шия ризи, тя познаваше технологията. Започнахме двамата, като участвахме в процеса наравно. От тогава мога да кроя ризи. След това към нас се присъединиха две други момичета – от Троян и Хасково, съпругата ми също помагаше. Така започна пъвата ми манифактурка.
Къде ги продавахте?
На битака в Плевен. Бях снабдител и търговец едновременно. До 1992 г., докато бях студент, се занимавах с шиенето на ризи. След като се дипломирах и прибрах в Севлиево, отворих първия частен магазин за детски храни. Бяхме младо семейство с дете, а в Севлиево нямаше откъде да си купим Хумана за бебето. Сключих договор със завод „Слънцо“ в Свищов и започнах да продавам детски храни.
Бяха години, когато хората имаха пари, но нямаше стока. Щеше ми се в Севлиево да има разнообразие и така отворих магазин за обувки, за чанти, за бельо. В един момент имах пет магазина на двете търговски улици, които през 1997 г. обединих в универсален магазин „Бокал“. Със същото име отворих и ресторант с лятна градина, защото в Севлиево нямаше къде майките с колички да седнат на кафе и да са на открито.
Излиза, че мисълта за удобството на хората Ви е водила в бизнес начинанията?
Разбира се, винаги ми се е искало в Севлиево да има повече неща. Знаете ли, аз съм имал възможност, но никога не съм искал да напусна този град. Преди 25 г. съдружникът в една от фирмите ми настояваше да се преместя в София, заради бизнеса. Ако го бях направил вероятно чисто материално щях да съм на по-добри позиции, но аз наистина не мога да напусна този град. Обичам Севлиево.
Кога дойде необходимостта и нуждата да се занимавате с дарителство и благотворителност. Защото Вие сте от щедрите дарители в този град – и индивидуално, и като член на Ротари клуб, на сдружение „Севлиево 21 век“, емоционално и материално сте ангажиран сградежа на църквата „Св. Петка“? И нужно ли е да си материално стабилен, за да даряваш?
Така съм възпитан. Аз съм от работническо семейство, знам две и двеста.
Първото дарение, което направихте, за каква кауза беше?
Не искам да говоря за това. Не мислете, че съм забравил, но не е редно. Мога да кажа за последното - беше за ремонта на Часовниковата кула. Кулата освен, че е символ на града ни, стана на 240 години, а аз, както разбрахте, съм емоционално свързан с този град и не мога да остана безучастен, когато има нужда от средства, за да запазим историята си. Нали децата ми живеят тук, децата на много от работниците ми живеят тук.
Защо един прекалено зает човек като Вас, е толкова обществено ангажиран?
Винаги, когато правя нещо в полза на другите, изпитвам удоволствие. Това може да го разбере само онзи, който е делил от времето си за обществени каузи и инициативи. Само той знае, че за такива неща не се гледа часовник и не се броят пари. Удовлетворението е смисълът, не славата или това да прочетеш името си в медиите. Дори не е нужно да чуваш благодарности, защото ти усещаш, че си направил нещо добро най-напред със сърцето си, което ти е подсказало, че можеш да си полезен. Останалото наистина няма значение, повярвайте ми. Това не е скромност, убеденост е. В края на краищата, ако не си направил нещо за другите, защо си живял.
Ние, българите, ще успеем като нация не ако започнем да си благодарим един на друг, а ако сме благодарни за това, което имаме – че сме се родили, че сме живи. И се научим да насочваме енергията си в положителна посока.
Защо човек като Вас, определено успял в личен и професионален план, решава да влезе в политическа битка, каквато са изборите?
Защото това се случва в нормалната държава. Успелият човек си е подредил къщата, подредил е живота си, осигурил е служителите и работниците си и е нормално да се опита да направи нещо за града си. Защото колкото и да си успял, вървиш по едни и същи улици, дишаш същия въздух. Не се чувствам комфортно в момента като гледам какво става в Севлиево. Дразня се от обраслите тротоари, постоянните ремонти на ремонтите без мисъл, пилеенето на пари. Дразни ме липсата на чистота, ядосвам се на дребни на пръв поглед неща, но в действителност изобщо не са дребни.
Ето пример - контейнерите се изхвърлят, а боклукът около тях стои. Духне вятър, боклуците се разпиляват, а ние харчим пари за миене на улици. Няма плановост, няма мисъл в управлението. Парите, които изкарваме, не отиват за подобряване в една или друга област, а някак потъват. Толкова ли е трудно, когато се прави тротоар да се сложи един армиран найлон и тревата да не израства между фугите. Толкова примери мога да дам, че наистина не знам откъде да започна.
Знам и съм наясно колко кал ще се изхвърли по мен. Ще има платени негативни коментари като - отивам да крада, забогатял съм незаконно, не плащам заплати и ще видим какво още ще измислят … Искам на моите „доброжелатели” да им кажа, че имам сестра!
Излиза, че сте ядосан на това, което ни заобикаля и така сте решил да се кадидатирате за кмет?
Да, емоционално решение беше. Аз не съм политик и нямам никакви политически амбиции. Изобщо не ме привлича кариера в политиката. Искам просто, ако хората ми гласуват доверие, да реализирам нещата, които съм набелязал. Искам градът ни да светне и севлиевци да се гордеят, че са граждани на този град.
Може ли Селиево да светне наистина?
Може. И ако ми гласуват доверие, ще видите, че ще стане. За един мандат.
Интервюто е предоставено от предизобрния щаб на Богомил Петков
КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
