Севлиево почете ген. Никола Генев

Студен и снежен 18 януари. Вероятно такъв е бил днешният ден в Севлиево и преди 160 години. Тогава градът ни дава на България един достоен мъж, велик военен и голям човек - генерал Никола Генев. За много от днешните севлиевци той е просто едно име на централна улица. Други знаят повече за подвизите и смелостта му, отредили му златни редове в българската история. 

Кой е ген. Генев? Първородният син на Параскева и Гено Колчеви, принуден от малък да чиракува, за да помага на майка си в издръжката на четирите й деца. Не че семейството не било заможно, но бащата се разболял тежко и майката работила срещу заплащане, за да изхранва челядта си. С голяма любов и признателност Никола Генев я нарича „моята майка светица“   Бащата на майка му би свещеник и искал да въведе и внука си в служба на Бог, но Никола не бил привлечен от тази перспектива. Семейството нямало средства да го издържа в училище и той започнал сам да се образова. Ненавършил 16 години, бил назначен от севлиевските първенци и през 1871 г. става най-младият учител в Хаджистояновото училище.

Никола бил близък с Йонко Карагьозов, Стефан Пешев, Никифор и Симеон Бояджиеви, сподвижници на Левски. След учредяването на севлиевския революционен комитет се присъединил към него, а след разгрома на въстанието е арестуван и жестоко измъчван. Вината му не могла да бъде доказана и при общата амнистия той е освободен от затвора. 

След това емигрирал в Румъния, сетне в Русия и през 1877 г. се влял в редовете на Българското опълчение. На Шипка проявил смелост и силен характер, заради което е произведен в чин подофицер и награден с орден за храброст. Последвало повишение и втори орден в боевете при Шейново. 

Завършил с първият випуск на  новосформираното Българското военно училище, а през 1883 г. и Петербургската стрелкова офицерска школа с отлична диплома. В Сръбско-българската война 1885 г. участвал като командир на дружина. Имал свое мнение за политиката в българската армия и през 1904 г. подава оставка с чин генерал.        

При избухването на Балканската война го назначили за командир на Македоно-одринското опълчение. В началото на ноември 1912 г., след победите си при Лозенград и Бунархисар, главните сили на българската армия достигнали подстъпите на Цариград.  Главното командване поверило на ген. Генев Кърджалийския отряд, като му наредило да настъпи от Кърджали към Дедеагач. Териториите на юг от Арда отбранявал османският корпус начело с Явер паша.        

На 2 ноември ген Генев заповядал настъпление и след тежка битка за  прохода Балкан Тореси, дн. прохода Маказа, турските позиции са завладени, както е планирал ген. Генев. Още на следващия ден командваните от него части влезли в Гюмюрджина. Последвал труден преход през Източните Родопи, скоро бил завзет и град Фере. Явер паша бил принуден да иска примирие.

Капитулацията на корпуса на Явер паша станала на 15 ноември, когато при Мерхамлъ пристигнал ген. Генев с Кърджалийския отряд. Този акт е от огромно значение за стабилизирането на българските позиции. Победата на българското оръжие при Мерхамлъ осигурила тила на българските армии към подстъпите на Цариград при Чаталджанските позиции  и при обсадата на Одринската крепост. В плен попаднали около 10 000 османски войници и офицери заедно с осем оръдия.  Ген. Генев с благороден жест върнал сабята на Явер паша.

Този велик и славен миг е помрачен от вестта, че при гр. Фере е убит синът му Никифор, доброволец във войната. Пред офицера, който му докладвал за трагичното събитие, с огромно самообладание и сила ген. Генев изрекъл: „Освобождението на тези свети наши земи изисква жертви!"         

През февруари 1913 г. под командването на генерала е отхвърлен към морето осемхиляден турски десант при Шаркьой. Заради решителното и умело водене на всички тези сражения генерал Никола Генев остава завинаги в българската военна история като „Освободителят на Източните Родопи”.

След края на Междусъюзническата война ген Генев отново излядъл в запас. Той е един от българските офицери, подписали протестно писмо до цар Фердинанд и обявили се против участието на България в Първата световна война на страната на Тройния съюз.   

Генерал Никола Генев умира в София на 12 април 1934 г. 

По повод годишнина от рождението на големия българин, от днес в Историческия музей е подредена изложба /част от нея илюстрира този текст/, която разкрива в снимки, запазени вещи и документи живота на Генерала. А в ранния следобед кметът на Севлиево и председателят на Общинския съвет поднесоха венец пред барелефа на ген. Генев, на мястото на бащината му къща, на улицата, която носи неговото име. На импровизираното честване дойдоха ученици, които изслушаха беседата на директора на музея Найден Петров. 

/използвани са текстове на Ивета Миленова от Исторически музей Севлиево/

Без вода в с. Кръвеник и три махали заради ремонта по водопровода
Общество
МОСВ прехвърли на кметове проект с половината от бюджета му
Общество
348 лева ще е линията на бедност през 2019 г.
Общество
Във вододайните зони на област Габрово има 519 сечища
Общество
Улици в Севлиево без вода на 8 август т. г.
Общество
Още 4 млн. лв. отпусна държавата за водопровода на Севлиево
Общество
Къща пламна и човек пострада заради неизправна газова бутилка
Общество
Обучение по финансова грамотност организира Библиотеката
Общество
ОД "Русофили" канят на събор край язовир "Копринка"
Общество
Севлиево, Дряново и Сухиндол изграждат инсталации за компостиране
Общество
Шест щъркела са спасени от РИОСВ В. Търново през август
Общество
960 нарушения на пътя за седмица в габровска област
Общество
Как да подадете напълно анонимен сигнал до екипа на „За истината“
Общество
Разходите на българите растат през второто тримесечие
Общество
Осем нарушители за два часа в с. Кормянско
Общество
Дадийска не показа какво мислят хората за социалния патронаж
Общество