Какво се случва на Паметника на свободата на вр. Шипка? Това е въпрос, който често се задава след появата на твърдения, че започналият ремонт не се извършва правилно, както и че в него са намесени политически интереси.
На 6 септември, три дни след началото на ремонта, пред „Дарик“ лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов представи ситуацията така:
“Ще бъде изхвърлена цялата музейна експозиция. Подстъпите към паметника няма да се ремонтират, стъпалата няма да се ремонтират, нищо няма да се пипа около него. Вътре ще останат помещения без прозорци. Вътре ще има същата температура каквато е навън – не можеш да сложиш музейна витрина. Твърдят, че щяло да има QR кодове, някакви лепенки по стените вероятно.
Ще се махне единият от топовете, копието на Самарското знаме ще се махне, печатът на Граф Игнатиев ще се махне. Не знаем какъв точно ще бъде разказът, който ще получат посетителите, дали въобще нещо ще пише там. Тези три години, когато ние ще отбележим 150 г. от битката при Шипка, паметникът ще бъде затворен. Няма да има достъп до него. Сигурно поне на няколкостотин метра няма да можем да се доближим до него.“
След започването на ремонта последваха хиляди постове и коментари в социалните мрежи, че реставрационно-консервационните дейности „изтърбушват паметника“, а с това „се изтърбушва България“. Стигна се до призиви в социалните мрежи да се поискат плановете за реставрация.
Твърденията, че на Шипка се поругава българската история, се разпространиха дотолкова в социалните мрежи, че доведоха и до призиви за протести на върха. Те прераснаха до граждански арест на водач на товарен автомобил, натоварен със свалени от паметника камъни.
Видеото от случката е публикувано във Facebook групата „Факла“. В него не се вижда граждански контрол върху ремонта, а единственият глас, който се чува, е на мъж зад кадър, който крещи: „Камъните от Шипка къде ги караш?“. Видеото има 28,2 хил. харесвания и е споделено над 8 хиляди пъти.
„Ремонт ли е това или заличаване на българската нация“, пита друга Facebook страница, озаглавена „Златна България“. Оттам също е отправен призив за протест, който има близо 3 хил. споделяния и 5 хил. харесвания.
Защо се ремонтира паметникът?
Целта на ремонта на монумента е да се подобри трайно състоянието му и да се гарантира неговото запазване, така че той да продължи да представя пред посетителите достоверен разказ за драматичните събития от зимата на 1877 г., довели до успешния край на Руско-турската освободителна война и възстановяването на българската държавност, пише в документацията към обявената обществена поръчка за реставрация от 2025 г.
Тя е в обем от близо 1000 страници. От нея се вижда, че проблемите със състоянието на паметника са от години и необходимостта от реставрация е отдавна установена.
Договорът с изпълнителя е публикуван в сайта на Агенцията за обществени поръчки на 5 февруари т.г. Той е на стойност 8.2 млн. евро с ДДС и е сключен след трета поред процедура, тъй като на предишните две не бе избран изпълнител поради липса на кандидати и подходящи оферти.
Ремонтът е спешен от години
Изработването на проекта за цялостна реставрация и консервация на Паметника на свободата е възложено на Национален парк-музей (НПМ) „Шипка-Бузлуджа“ от Министерството на културата през есента на 2015 г., посочи пред Factcheck.bg директорът на музея Чавдар Ангелов.
Процесът по изготвянето на проектната документация е ускорен през 2020 г., след като три големи каменни блока падат от югоизточния ъгъл на монумента от височина около 12 метра. Впоследствие има подобен инцидент и през ноември 2024 година. Затова на 18 ноември 2020 г. дирекцията на парка обявява процедура за изготвяне на идеен и работен проект за цялостна консервация и реставрация на паметника, която включва и последващ авторски надзор по време на строителството.
Паметникът ще е затворен три години, ще се работи между април и октомври
Паметникът ще бъде затворен за реставрация през 2027 г., 2028 г и 2029 г. Времето за ремонта не е избрано, за да се провалят честванията в този период на 150-годишнините от обявяването на Руско-турската освободителна война (1877 — 1878 г.), създаването на Българското опълчение, Шипченската епопея, подписването на Санстефанския мирен договор и Освобождението на България от турско робство и вземането на решението за изграждането на Паметника на свободата, посочи още Ангелов пред Factcheck.bg.
Всички чествания ще бъдат проведени, но посетителите няма да бъдат допускани на по-близо от 40-50 метра от фасадата на монумента.
Той обясни, че съобразяването на ремонтните дейности с честването на значимите събития през следващите три години би създало проблем, като се рискува намирането на изпълнител да започне наново. Договорите се прекратяват по право, ако до 10 месеца след подписването им не се намери финансиране. От друга страна, ако реставрацията се забави, това би довело до сериозно влошаване на състоянието на паметника, от което следват рискове за безопасността на посетителите и музейните работници.
Атмосферните условия на върха не позволяват да се работи рано напролет, късно есен и през зимата. Това са месеците от ноември до март включително, когато реставрацията ще спира, освен ако времето не позволява тя да продължи. Тъй като се предвижда пълно префугиране на цялата каменна фасада, което трябва да спре инфилтрацията на влага и откъсването на цели блокове от фасадата на монумента, се налага да бъдат положени 8200 линейни метра фуги. Това са 8.2 км, а работата ще се извършва изцяло на ръка, което отнема време. Предстои да бъдат подменени всички оловни обшивки, които се намират по отстъпите на паметника и неговия покрив.
Ще бъде ли изхвърлена цялата музейна експозиция?
След започналото изпълнение на проекта за консервация и реставрация всички движими културни ценности и предметите от основния и научно-спомагателния фонд на Национален парк „Шипка-Бузлуджа“, включени в досегашната постоянна експозиция, са прибрани във фондохранилищата на музея в Казанлък, където се съхраняват, охраняват и отчитат по нормативно установения ред. След приключване на реконструкцията ще бъде изработена нова постоянна музейна експозиция, посочи Ангелов.
Част от включените досега в постоянната експозиция движими културни ценности ще бъдат представени като маслени репродукции или като дигитални изображения. Останалите експонати ще бъдат изложени в климатизирани витрини, което ще гарантира опазването им, обясняват от музей „Шипка-Бузлуджа” на интернет страницата на музея.
Новата постоянна експозиция ще бъде посветена на военните операции в района на Шипченския проход по време на Руско-турската война 1877-78 г., свързани с героичната защита на прохода през август 1877 г. и овладяването на турския укрепен лагер при Шипка – Шейново в началото на 1878 г. Водещо място в нея ще имат и темите за създаването на Българското опълчение, участието на бившите опълченци в изграждането на свободната българска държава, изграждането на Паметника на свободата и превръщането му в един от най-ярките символи на българската свобода, се посочва в официално изявление от музея.
Копието на Самарското знаме ще е част от новата експозиция
Копието на Самарското знаме ще бъде изложено в самостоятелна климатизирана витрина, позволяваща на посетителите да видят и двете му лица, а не както досега – само едното, казва директорът. С това се отричат твърденията на Костадин Костадинов, че в новата експозиция няма да бъде представено копието на Самарското знаме.
Единият от топовете няма да се маха, защото такъв няма
Що се отнася до коментара на Костадин Костадинов, че ще се махне единият от топовете, това не е напълно вярно, защото в музея няма топове, уточнява директорът. Това, което лидерът на „Възраждане“ нарича „топове“ всъщност са две десетцевни картечници система „Нобел“ oбp. 1871 r., калибър 10.67 мм. Те не са включени в новата експозиция, защото досега не е известно да са използвани в сраженията при отбраната на Шипченския проход по време на Руско-Турската война. Тази стрелкова система е била на въоръжение в руската императорска армия, заради което картечниците ще бъдат изложени във външната постоянна експозиция до Паметника на свободата, която и в момента включва различни оръжейни системи. До приключване на ремонта двете картечници са прибрани във фондохранилището на музея.
И печатът на граф Игнатиев остава
Семейният печат на граф Николай Игнатиев е един от най-ценните артефакти на музей „Шипка-Бузлуджа“ и като такъв остава в новата експозиция. Той също се предвижда да е изложен в самостоятелна климатизирана витрина, засега е определено тя да е на шестия етаж, където печатът и досега е бил достъпен за посетители, посочи Ангелов.
Състоянието на интериора във времето
Многократните ремонти през годините, които са имали за цел да решат проблема с влагата, са довели до напластяване в интериора, става ясно от техническия проект за ремонта. В различни периоди е полагана топлоизолация по вътрешната повърхност на стените, но това не е довело до трайно решение и не е елиминирало проблемите с влагата и мухъла вътре в монумента. Обследването на обекта от проектантите показва, че под натрупаните нови пластове се разкрива оригиналната каменна зидария, която при построяването на монумента всъщност е оформяла интериора. При построяването на монумента не се е предвиждало там да бъдат излагани музейни експонати, а се е разчитало на монументалното въздействие на градежа.
Впечатляващо е било наблюдението през това, което днес лидерът на „Възраждане“ нарича прозорци. Това всъщност не са прозорци, а бойници, които играят ролята и на вентилационни шахти.
Помещенията вътре няма да имат прозорци
Проектът е предвидил монумента да няма прозорци. Това, което Костадинов нарича прозорци, са точно тези бойници-вентилационни шахти, изградени при строежа на паметника с цел да вентилират интериорните пространства и отвеждат влагата, посочи Ангелов. Не е ясно кога точно на тези отвори са поставени дограма и стъкла, но се предполага, че това е станало някъде през 70-те години на 20 век, когато вътрешното пространство е започнало да се отоплява.
Регулирането на циркулацията на въздуха ще се осъществява чрез монтиране във вентилационните отвори на жалузийни метални решетки.
Идеята на проектантите на реставрацията е да се възвърне идеята на създателите на паметника в цялата ѝ суровост, пише в стр. 7 на част „Архитектура“ на техническия проект.
Температурата вътре ще бъде каквато навън
Проектът предвижда вътрешните пространства на паметника да не бъдат отоплявани през зимата и охлаждани през лятото. Това означава, че в определени периоди от годината градусите навън и вътре в паметника ще са едни и същи, но това не е пречка за разполагането на музейни витрини, както твърди Костадин Костадинов, обясни още Ангелов.
Тематико-експозиционната документация на новата постоянна експозиция „Шипченска епопея“ предвижда използването на климатизирани витрини, за да се позволи експонатите в тях да бъдат запазени и защитени в много по-голяма степен от температурата и влагата, тъй като витрините ще бъдат херметизирани, а не както досега открити.
Не е вярно, че нищо около паметника няма да се пипа
Не е вярно твърдението, че „нищо около паметника няма да се пипа“. В проекта се предвижда каменният плочник около монумента да бъде подменен и стълбите към северния и южния вход да се реставрират и да се вземат мерки за тяхното запазване и съхранение от по-нататъшно рушене, посочи пред Factcheck.bg директорът Чавдар Ангелов.
Сега оригиналните облицовъчни елементи са свалени по определена схема, номерирани са и подредени встрани от паметника, за да бъдат отново монтирани. Това е показано и в постове в социалните мрежи.
Подстъпите към Паметника на свободата и стълбището, което започва от превала на Шипченския проход и стига до Алеята на героите (площадката с барелефите в северното подножие на монумента) няма да бъдат ремонтирани, посочва Ангелов. Тази дейност не е част от съгласувания с Министерството на културата проект.
Документът Предварително проучване и задание на проекта, който е част от техническия проект, включва конструктивно обследване и пълно архитектурно и фотограметрично заснемане на Паметника на свободата, като се отразят всички елементи от фасадите на културната ценност, както и настъпилите повреди и разрушения и всички етапи на необходимите намеси за отстраняването им.
Още в началото в обявлението за обществената поръчка изрично е посочено, че проектните разработки следва да са съобразени с културната значимост на паметниците в района, изградени за отдаване на почит и съпреживяване на епичните събития от Руско-Турската Освободителна война от 1877-1878 г. Изисква се още проектните предложения да отразяват автентичната среда на мястото, неговите природни дадености и тежките климатични условия на вр. Шипка.
Ще има ли QR кодове като „някакви лепенки по стените“?
В съгласуваната от Министерството на културата тематико-експозиционна документация е предвидено използването на QR кодове, но не и като лепенки по стените.
Тези кодове ще бъдат поставяни върху някои от информационните табла, на които е представен музейният разказ, или върху анотациите на някои от по-знаковите експонати, като целта е чрез сканирането им посетителят да получи допълнителна текстова и визуална информация за съответното историческо събитие, историческа личност или експонат, каквито няма да има място да бъдат поместени на самото информационно табло или анотация, посочи Ангелов.
Целта е да се разшири възможността за даване на информация на посетителя и обогатяване на неговото изживяване от посещението на Паметника на свободата и разглеждането на представената в него постоянна експозиция.
Какво представлява паметникът и кога е ремонтиран?
Строителството на Паметника на свободата, започва през 1926 г. Открит е на 26 август 1934 г. Преобладаващият строителен материал е доломит, добиван от скален масив в близост до строежа.
Климатът на върха обаче бързо повлиява на новопостроения паметник и още през 1938 г., четири години след въвеждането му в експлоатация, са направени първите предписания за вземане на мерки за отстраняване на дефекти, появили се в резултат на многобройни температурни деструкции, ледове, бури и мълнии, пише на стр. 7, аб. 4 от документ „Архитектура“ на техническия проект.
Двадесет години след откриването на паметника, през 1955 г., тогавашният Околийски народен съвет в Казанлък предприема ремонтно-възстановителни работи. По това време много от градежните доломити са с видими разломи, а по външните повърхности повредите са повсеместни. Напуканата и отнесена фугировка отваря път на влагата.
Всичко това е записано в историята на паметника и е неразделна част от документацията по течащия в момента ремонт на върха, а информацията е публично достъпна и далеч по-подробна от изнесената в този текст.
Ремонти се правят и по-късно. Всъщност откакто е построен, паметникът непрекъснато се ремонтира и основната причина за това е влагата, която буквално навлиза до основите му и го руши.
През 1988-1989 г. се извършва авариен ремонт на покритието над официалния вход за приемната зала.
Ремонти се правят и по фигурата на лъва, които също са наложителни. Изчистени са напукани и отлепени фуги между отливките, които формират скулптурата, а процепите между отделните елементи са запълнени с метални вложки, след което отново са замонолитени чрез полиестерен кит, смесен с брашно от бронз посредством свързващ пигмент. За финал е направено патиниране на цялата фигура и ретуш на фуга-линиите.
Последните реставрационни работи по фигурата са през пролетта на 2019 г.
Автор: Анна-Мария Иванова
Авторката на материала Анна-Мария Иванова е сред петте студентки, започнали шестмесечен стаж, в рамките на който работят с ментори от sCOOL Media, както и с регионални журналисти от цялата страна, като част от проекта „За истината с факти“.
„Инициатива „За истината с факти“ се изпълнява в рамките на проект „ПАКТ“ и е финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС).
