-3.png "Ивалина Иванова")
България заема 34-то място от 41 европейски държави в Индекса за медийна грамотност 2026 на Институт „Отворено общество".
С 32 от 100 точки страната попада в четвъртия, предпоследен клъстер – група държави с ниска устойчивост към дезинформация, заедно с Гърция, Румъния, Сърбия, Турция, Украйна, Молдова и Кипър. Въпреки лекото подобрение спрямо 2023 г. (35-о място и 31 точки), България е последна в ЕС и остава сред най-уязвимите към фалшиви новини и дезинформация. Северна Македония, Босна и Херцеговина, Албания, Косово и Грузия са още по-назад, в последния пети клъстер.
Слабата позиция се дължи на трайни дефицити – ниска медийна свобода, слаби образователни резултати (по PISA) и критично ниско междуличностно доверие. Това увеличава податливостта към пропаганда и кампании на когнитивна война в контекста на геополитическото напрежение и войната на Русия срещу Украйна.
По отделни показатели България се представя най-добре при участието във висшето образование – около нивата на Белгия, Словения и Великобритания. Най-сериозно изоставане има в качеството на образованието (PISA), където е в последната четвърт, близо до Малта, Кипър и Молдова.
По медийна свобода (по данни на „Репортери без граници“ и „Фрийдъм Хаус“) страната е близо до дъното, около позициите на Унгария и в група със страни като Албания, Черна гора, Хърватия и Кипър. По показателя доверие между хората България е на нивото на Сърбия и малко пред Северна Македония – отново в последната четвърт. При е-участието не е сред най-слабите, но остава в долната част – между Гърция и Италия.
Общата картина за 2026 г. показва задълбочаващи се предизвикателства, свързани с изкуствения интелект и засилената информационна война. Налице е сближаване между водещите държави: Дания, Финландия, Ирландия и Нидерландия оглавяват класацията с по 71 точки. Тези страни от Клъстер 1 съчетават качествено образование, свободни медии и високо обществено доверие. Данните подчертават трайното разделение Изток–Запад: челните позиции са доминирани от Северозападна Европа, а дъното – от Югоизточна Европа и Западните Балкани. Най-уязвими към дезинформация са Косово, Северна Македония и Албания.
Тазгодишният доклад включва и „разширен индекс“ с 47 държави, който дава глобална перспектива за кризата с дезинформацията. Канада и Австралия вече са сред най-устойчивите страни, наравно с водещите европейски държави, докато САЩ попадат във втората група и остават по-податливи на феномена „пост-истина“.
Методологията отразява многоизмерния характер на устойчивостта към дезинформация. Образованието е водещ фактор с тежест 45% (резултати от PISA и участие във висше образование). Свободата на медиите има 40% тежест (по „Репортери без граници“ и „Фрийдъм Хаус“), а останалите 15% се разпределят между междуличностно доверие (10%) и е-участие (5%).
Изданието за 2026 г. препоръчва „стратегия на здравия разум“ вместо търсене на едно решение. Акцентът е върху ранното медийно образование по модела на Финландия, за да се избегнат рисковете на прекомерната регулация. Подчертава се и нуждата от психологическа осведоменост – разбиране на потвърждаващото предубеждение и емоционалната манипулация като основа за дългосрочен когнитивен имунитет.
Авторът Марин Лесенски посочва, че Югоизточна Европа остава най-уязвима и едновременно силно изложена на руско информационно влияние заради близостта до войната в Украйна. Северна и Западна Европа поддържат устойчивост чрез образование и медийна свобода, докато страните от Западните Балкани, извън институционалната стабилност на ЕС, са по-податливи на външни влияния. През 2026 г. изкуственият интелект и разногласията в Запада относно противодействието на дезинформацията допълнително усложняват средата. Използването на дезинформация за краткосрочни политически цели се определя като саморазрушителна надпревара към дъното, застрашаваща демокрацията.
Индексът за медийна грамотност се публикува от Институт „Отворено общество“ от 2017 г. и оценява готовността на обществата да се справят с предизвикателствата на дезинформацията.
