Цяла нощ хора виха самодейците на ансамбъл "Развитие"
снимка: Минчо Тодоров

Да носиш музиката, да пресъздаваш с движения ритъма, да предадеш тялото и емоцията си на онова изконно българско звучене, което не удържа краката, колкото и да са натежали...и да не знаеш умора, защото сърцето ти не удържа на онзи екстаз, когато не си ти, а само крака, които се движат и сърце, което не се удържа...само онези над сто самодейци, които снощи виха хора до зори знаят какво е.

Събра ги за поредна година 1 март - Денят на самодееца. Защото те са късали от дните си за да ходят на репетиции и са създавали изкуство с едничката благодарност - да чуят аплидисментите на публиката. 

За 55 години, откакто го има ансамбъл "Развитие", стотици преминаха през залите за репетиции. И най-хубавото е, че не оставят времето да заличи онези години, а всяка следваща, наближи ли 1 март, се събират отново. 

Този път поканиха и Беньо Пенев - учителят, ръководителят, хореографът, приятелят, но и онзи, който направи ансамбъл "Развитие" съставът, за който да се говори у нас и по света. И му събраха във фото-колаж най-незабравимите моменти. За да го усмихнат, но и за да извикат у себе си онези сълзи, които никой не иска, но те идват винаги, когато сме най-уязвими. 

А то винаги е, когато осъзнаем, че сме дали частици от себе си на нещо и сме го загубили, или просто си е отишло...а ни липсва. 

За ансамбъл "Развитие" могат да се изпишат страници. Първият състав, който в годините на тотално затъмнение, пътуваше зад Желязната завеса и разнасяше славата на българския танци и красотата на българската носия във Франция, тогавашната Западна Германия, Холандия, Португалия и целия Източен блок. 

През 2014-та ансамбълът отбеляза 55 години от своето създаване. И продължава да твори историята си, но и тази на Севлиево. Защото докато има и един българин на земята, ще ги има българските хора и българската музика.

А за онези, които през миналата нощ останаха без крака от игра, остава отговорността да предават нататък емоцията.

Защото танците са едно от нещата, които са ни запазили като род. И сме длъжни да ги предадем на онези след нас.

 

Снимките към публикацията са любезно предоставени от Минчо Тодоров

 

"Животът като препинателен знак" издаде Милка Балинова
Култура
Игор Колбасов: "Вие сте приятели на Ирина, значи сте и мои приятели"
Култура
Тихомир Иванов представи „Камино – пътят на завръщането“
Култура
Петко Хинов представи 12 книги с превод от китайски език
Култура
Фонд "Ирина" - една от най-добрите колекции с картини в България
Култура
Понякога и болката е начин да обичаш, споделя Елена Христова
Култура
Изложбата "Огледани в Духовно огледало" тръгва от Севлиево
Култура
Малките иконописци от „ВВ Арт“ подредиха изложба
Култура
Русофилите отново посрещат заедно руската Нова година
Култура
Библиотеката представя "Пътят между културите" и Петко Хинов
Култура
Фотоконкурс „Няма нищо по-хубаво от дъждовното време“
Култура
В Библиотеката: Тихомир Иванов за „Камино: Пътят на завръщането“
Култура
Художници от цялата страна с обща изложба в памет на Ирина Колбасова
Култура
Ценно дарение получи градската галерия
Култура
Два концерта в Лондон ще има през февруари трио "Звън"
Култура
Деца откриват изложба с православни икони
Култура