В Севлиево тротоарите растат по-бързо от дърветата и се оказват по-ценни

жилищен комплекс „Митко Палаузов“ в Севлиево две брези изчезнаха. Едната почти до корен, от другата стърчи стъбло – като паметник на нещо, което допреди дни е било живо, зелено и полезно. Не става дума за изсъхнали, кухи или опасни дървета. По останките на дънерите ясно личи, че са били здрави, просто са се оказали на пътя на нов тротоар.

Община Севлиево има обяснение. Има и разрешително.

„Дърветата са премахнати във връзка със сигнали на майки, изпитали трудност да се придвижват с детски колички“, написаха от Общината в отговор на въпрос от „За истината“ кое е наложило жестокото отрязване на две „живи“ брези. Уточняват още, че има издадено разрешително, т.е. документ има, всичко е точно и няма място за недоволство. Какво обаче пише в разрешителното за сеч, каква експертна оценка е доказала, че здрави брези трябва да паднат в името на правата линия на бетона, от изпратения отговор не става ясно.

Ситуацията накратко изглежда така – прави се тротоар, но не е помислено как ще се движат по него майки с детски колички в квартал, в който живеят изключително млади семейства. Когато майка пуска във „Фейсбук“ снимка, която доказва, че тротоарът е непроходим за нея и детето й, от Общината решават въпроса с резачка, т.е. няма дърво – няма проблем.

Въпросът не е „колички или дървета“.

Въпросът е защо изобщо се стига до избор между двете. Как проектирането на един тротоар в 21 век се оказва несъвместимо със съществуваща и здрава растителност? Нима не е възможно да се съчетаят алеи, рампи, достъпна среда и дървета и трябва ли да говорим за инженерно чудо, когато става въпрос за нещо толкова просто – да има едновременно и растителност, и нови тротоари.

От Общината уточняват още, че изпълнителят ще преработи работата си за своя сметка, т.е. ще направи тротоара наново. В превод това означава, че там, където е минала резачката, ще се наредят тротоарни плочи.

Налице е и обещание: „липсата на отрязаните дървета ще бъде компенсирана със засаждането на нови в околните пространства“. Отделен въпрос е, че и околните пространства са заети с бетон и местата за дървесна растителност са дефицит. Има и още – едно новозасадено дръвче не е равно на десетилетно дърво. То не дава същата сянка, не охлажда същия въздух, не поема същия прах, особено в град, където през лятото от години температурите надхвърлят 40 градуса и в Община Севлиево не може да не са наясно с тези детайли.

Случаят не е изолиран.

Премахването на дървета заради тротоари в Севлиево е традиция. През пролетта на 2022 г. на една севлиевска улица бяха изсечени всички дървета – 26 на брой. Причината и тогава беше ремонт на тротоари. Впоследствие бяха засадени нови дървета в почва, „подобрена“ със строителни отпадъци. Тогава от Община Севлиево обясниха пред „За истината„, че в Севлиево изсичането на дървета или кастренето им става въз основа на експертни становища, „отразяващи фактическата ситуация, касаеща реконструкция, подмяна на бордюри, тротоарни настилки и преасфалтиране на улиците“.

За този случай „За истината“ подаде сигнал до прокуратурата, която „не откри съществени нарушения във връзка с прилагането на Наредба 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност в община Севлиево“, пише в резолюцията, с която преписката по сигнала беше прекратена. Пак там се казва, че „общинската администрация е предприела мерки за поетапното изпълнение на изискванията на Наредба 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност“, което означава, че до подаване на сигнала такива мерки не са действали.

Зеленината в един град не е декор, а инфраструктура

Не може да се отрече, че в града се садят и нови видове. Има места с видими усилия за облагородяване, но това не омаловажава обстоятеството, че дървета се секат безогледно, други се кастрят също толкова безогледно. В Севлиево очевидно не приемат, че зеленината в един град не е декоративен елемент, който може да бъде местен, рязан или жертван, когато „пречи“. Тя не е декор, а инфраструктура – също толкова важна, колкото тротоарите и пътищата и прави града по-поносим за живеене.

Истинският въпрос в тази ситуация не е защо майките искат да минават спокойно с колички, а защо в Севлиево се проектира с години така, сякаш дърветата са временни, а бетонът – вечен.

Текстът е от редакционното съдържание на платформата за регионална журналистика "За истината"