автор: Юлия Ганчева
На 20 март т.г. в Градска библиотека - Севлиево се състоя премиера на най-новата книга на Делиян Маринов „Истории от варела“.
Кой е Делиян Маринов?
Български публицист и писател. Автор на произведения в жанра фентъзи, хорър, магически реализъм и др., на ревюта за кино, театър, музика и литература, на статии на социална тематика. Въпреки че харесвам хоръра и магическия реализъм, до този момент не бях чувала за Делиян Маринов. Прочитайки за предстоящата премиера, останах силно впечатлена от това, че е член на клуб "Лазарус", а аз добре познавам неговите автори. Още по-изненадана останах от това, че вече съм чела негова книга - "Последните българи", която сама по себе си е уникална със своите реални образи и тъгата, вплетена във всеки ред. Така че нищо друго не ми остана освен да отида на срещата и да се запозная с него.
Той знае какво иска и го прави с привидната си лекота на творец
Делиян е млад и мислещ човек. Той знае какво иска и го прави с привидната си лекота на творец. Завършил политология, не намира мястото си в тази област, което не му пречи да разсъждава и да търси причините в поведението на хората, слоевете в обществото и ценностите в живота. Докато учи, изследва най-ниската прослойка от обществото ни, проследявайки живота, бита, навиците и характера на клошарите. Едно непознато за нас общество.
Във време в което забравихме да общуваме. Забравихме да се интересуваме...В което мислим, че всичко знаем, че владеем ситуациите... не осъзнаваме истината
Имаме само днес
Утре е мечта, която може и да не се сбъдне за много от нас, но това не ни пречи да правим планове с години напред. Време е да осъзнаем, че всяка среща е безценна, а всеки човек е тук, за да ни научи на нещо. Останах силно впечатлена от разговора ми с Делиян и ясната преценка на нещата.
"Aз съм отворен и открит човек, а общуването за мен е скъпоценен дар, на който все повече нямаме избор да се наслаждаваме истински. Но винаги като успяваме, е безценно. За мен всеки читател е не просто читател, а реална личност. И покрай писането много уникални хора срещам. Това е най-силната магия на изкуството - свързването.
Винаги съм се стремил не към множеството читатели, а към читателиТЕ. Ще продължавам да пиша книги - то е отвъд мен и моите сили да се съпротивлявам... И да, всяка вечер е безценна, тази която преведох тук /б.ред. в Севлиево/, ме зареди много емоционално, а и не само...Самият разговор с вас, съзнавайки общото ниво на осъзнаване, също е силен енергиен носител."
Но, да започнем отначало
Тази нощ прочетох книга. Книга, която остави в мен неподозиран "послевкус" в душата и безкрайно поле за разсъждение. Книга, която обърна представите ми за обществото. Същото това общество, което сами сме си избрали. Ще кажете, че не ние избираме в какъв свят да живеем. Напротив, това е нашият напълно осъзнат избор. Цял живот се стремим да имаме престижна работа, идеални приятели, перфектния дом. Да сменяме колата през година. Да ходим на почивка, ако не в чужбина, то поне ол-инклузив. Маркови дрехи, обувки, телефони, удостоверяващи, "елитната" среда, в която лекичко се намърдваме.
Каква заблуда. Смятаме, че реалността е вътре в нас и само ние може да извадим себе си на показ. Оказва се, че не. Там някъде има паралелен свят, който се правим, че не забелязваме. Игнорираме го, но той съществува.
Той е там и ни познава
До казаните е той, ровейки в нашите дълбоко скрити тайни. Той е там. Той ни познава. Знае какво ядем, какво крием. Познава мръсните ни чинии и мръсните ни тайни. Той е част от "семейството ни", въпреки че няма име, дом, нито лице за света, в който живеем. Никой не поглежда бездомника, не вижда очите му, не чува мислите му. Защото той не е един от нас.
Страх ли ви е? От какво? От него? Или от мисълта, че може утре да сме от другата страна? Животът е непредсказуем и ние разполагаме само със сигурността на днешния ден. А утре? Утре е нов ден.
Делиян Маринов и неговия социален роман "Разкази от варела" ми подейства като пробуждане. Зададох си безброй въпроси. Осъзнаването, че животът не е случаен, а аз съм тук за да получа своите уроци.
Благодаря на Автора за прекрасно поднесеният урок.
"...Надявам се този урок да ме пречисти! - и да не ме унищожи..."
