Две отворени писма събират подкрепа в интернет чрез онлайн петиции - едното е "против задължителното религиозно обучение", негов автор е Ирина Манушева, философ и преводач. Другото е "в подкрепа на въвеждането на "Религия-християнство-православие" като редовен предмет в българските училища". Двете са адресирани до едни и същи институции - Министерството на образованието и науката, Комисията по образование и наука към Народното събрание и Омбудсмана на Република България. 

С това приликата между тях се изчерпва, а разликите са повече от позицията, която отстояват. По-долу е направен опит да се очертаят основни акценти в двете подписки, с които техните автори търсят подкрепа, без това да има отношение към едната или друга гледна точка. 

В отвореното писмо "за" въвеждането на предмет по религия (както и да се казва той), доминира твърде лековат прочит върху значението на християнството за подрастващите. Стереотипни изрази като "въведеното  редовно религиозно образование ще помогне на младите хора да осъзнаят и уважават историческите си корени и да се запознаят с духовните ценности, които са формирали нашата нация през вековете", без да се казва как това ще се случи на практика, не убеждават в необходимостта от религиозното обучение. В това писмо пише, че "българският народ е християнски и е възможно да се запази само чрез вярата в Бога", което не е истина, защото българският народ не е само християнски, български граждани изповядват и други религии, което не ги прави по-малко граждани на тази страна. 

Напълното е отхвърлен атеистичният избор, който е гарантиран на гражданите на България с нейната конституция. Според това писмо "вярата е опазила народа през вековете и е важно да я предадем на следващите поколения"  - аргумент като за есе в пети клас, който го прави меко казано нищожен.  

Нищо от аргументите на поддръжниците на въвеждането на религиозно обучение в училище не убеждава, че това наистина е важно, при това в едно училище, което произвежда от години полуграмотни хора. Училище, в което цели випуски имат двойки по български език и литература, но за сметка на това учители масово се призовават да подпишат тази петиция, за да помогнат на МОН, както гласи апел на габровския учителски синдикат към членовете му. 

Освен че звучи по-авторитетно, стилистически далеч по-издържана и оттам по-трудна за оборване е позицията на противниците на изучаване на религия в час. 

"Ние не отричаме и не подценяваме значението на вярата и религията, включително за духовното израстване на децата, но сме убедени, че тази роля, принадлежаща от векове на семейството и религиозните институции, следва да бъде ясно разграничена от училището", се казва в нея.

Подчертано е, че "България е светска държава, чиято Конституция, макар да посочва традиционното  място на източното православие, постановява разграничаване между държавата и религиозните институции и гарантира ненакърнимата свобода в избора на вероизповедание, религиозни и атеистични възгледи"."Тази свобода е дълбоко залегнала и във Всеобщата декларация за правата на човека, а Европейската конвенция за правата на човека подчертава правото на родителите да осигуряват на децата си образование и преподаване в съответствие с религиозните и философски си убеждения".

Има и едно разминаване.

Според поддръжниците на въвеждането на религия в училище "в повечето европейски държави обучението по религия е задължително". Противниците на религиозното обучение обаче казват, че "въпреки  множеството спекулации по света няма практика за задължително религиозно образование, още по-малко непозволяващо избор и/или водено от духовни лица". 

Подчертава се, че почти всички държави в Европа, Северна Америка, Австралия, голяма част от Азия и Южна Америка държат на светския характер на училището, а задължителното религиозно обучение е типично предимно за страни от Близкия изток и Северна Африка. Според противниците на новия предмет малко са страните на Стария континент, в които религиозното обучение присъства в задължителните учебни програми, но дори и в тях се предвиждат различни варианти като избор на изучавана религия, религиозно неутрално обучение или въобще отказ от предмета съобразно предпочитанията на ученика и семейството. 

Привържениците на идеята на МОН обаче казват, че в страните, в които има религиозно обучение в училище "разбират, че духовното възпитание на младите хора е важно за тяхното интегриране в обществото и за запазване на културната им идентичност". Всъщност в това писмо думата идентичност е употребена толкова много пъти и толкова хаотично, че е трудно да се осъзнае какво авторите имат предвид под българска идентичност. 

Говорят още за "изграждането на устойчиви знания и творческо и критично мислене; развиването на социално-емоционални и други важни личностни и житейски умения", за което очевидно ще помогне новият предмет, но пропускат, че това и досега е залегнало в училищното образование. Отделен въпрос е как училището, чиито ученици според последните оценки на програмата за международно оценяване на учениците PISA не могат да четат текст с разбиране, ще започнат да мислят критично, след като в учебната им програма залегне предмет по вероучение, добродетели или каквото планират в МОН.

Двете подписки са отворени за подкрепа, но подкрепата се очертава наравнопоставена. Синдикатът на българските учители (СБУ) по места е впрегнал усилия да "даде" повече подписи за въвеждането на предмет по религия и вероятно ще успее, ако се съди по завидната активност, която от СБУ демонстрират в различни инициативи. Няма да е зле обаче, ако учителите, избрали да кликнат върху петицията в интернет, се замислят колко пъти в последните години Църквата ни е била стожер на обществото ни. Аз лично продължавам да съм гневна на безразличието й по време на пандемията, когато отхвърли молбата на здравните власти да не позволи целуването на иконите на Великден. По това време никой не знаеше какво ни очаква, болните и умрелите се увеличаваха и хората имаха нужда от вяра, че всичко ще бъде наред. Не я получиха от Църквата, която остана пасивен наблюдател на случващото се, неотстъпвайки от своите норми и правила в името на здравето на хората. 

До 8 май Министерството на образованието ще публикува концепция за предмета "Добродетели и религии".