от Красимира Томева, учител в ПГМЕТ „Ген. Иван Бъчваров“,
ръководител на клуб „New Lab“
В атмосферата има много цветни феномени, които светлината и водата създават. За да се наблюдава дъга, трябва светлината да идва зад нас и във въздуха да има много капчици вода, които да пречупват минаващите през тях лъчи. Затова я виждаме след дъжд.
Едно различно представяне на дъгата направиха учениците от клуб „New Lab” в ПГМЕТ. Проектът „Заедно да направим дъга“ им донесе радостни емоции и въпреки принудителната изолация, и разделящото ги пространство, те успяха да създат нейния колорит. Да покажат цветовете, пречупени през призмата на събуждащата се природа, беше тяхната творческа задача.
Всеки участник си избра цвят, който представи чрез думите, обектива и четката. Червеното, цветът на смелостта и вниманието, си хареса Алекс. С грейналата си усмивка и наметнала червено яке, тя сложи началото на дъгата. Росен избра оранжево, което много подхожда на романтичното настроение, обзело го напоследък. Дрехата и рисунката, корицата на книгата, която чете и за която разказа – всичко в топъл оранжев цвят. Каменните зидове на стария Хоталич станаха декор за снимките на Наджие. Тя трябваше да покаже жълтото на дъгата. Кой не се е радвал на глухарчетата, обсипали поляните на ранната пролет и не ги е сплитал във венец? Наджи също го направи. И тя като глухарче разпилява радост около себе си и обича да се рее на вятъра. Да речем, че жълт е цветът на радостта и доброто настроение. Авике избра зеленото на градините и околностите в нейното село Градница. За да представи своя цвят, тя направи колаж от зелени треви и храсти. А на въпроса за мечтите си сподели, че няма търпение да тръгне пак на училище и да се среща с приятели. Явно надеждата има зелен цвят.
За двамата зрелостници от клуба – Богомила и Ахмед, останаха нюансите на синьото. Богомила е малко потайна, но разказа колко цени времето, прекарано със семейството и как обича да пътешестват заедно. Определяме синьото за цвят на пътешествията, свободата и спокойствието на дома. Синьото не е сред цветовете в нейния гардероб (без да броим униформената й риза, разбира се), но тя направи една следобедна „синя“ разходка край реката. Нощното притъмняло небе, украсено със звезди от рисунката на Ахмед, е неговото представянето на тъмно-синьото. Ахмед е нашият художник. Скромен и възпитан, пестелив на думи, но с молив и четка може много да каже. Само молив му стига и докато човек се усети, вече го е нарисувал. Фон на снимките на красивата Ванеса са кичестите люлякови храсти. Нейната вродена фотогеничност я вкарва в забавления, а виолетовото си е нейното. Тя се включи последна в проекта, но точно навреме, за да завършим дъгата. Една дъга от младост – шарен символ и спомен за общите ни клубни преживявания.
Този проект беше създаден през май, но сега дойде времето да го представим. А дъгата пред нас нарисува Ахмед. Здраве, цветни дни и успех на всички!
